Последните избори в България разкриват тревожна реалност: демокрацията в части от Европа е не само крехка, но и се разпада отвътре поради ендемична корупция, отслабване на върховенството на закона и купуване на гласове. Освен това маргинализирани групи като ромите се използват като политически пионки. Ако новите еврокомисари не вземат отношение, легитимността на Съюза е в опасност, пише френското онлайн издание Mediapart.

На последните избори в България партията ДПС-Ново начало на олигарха Делян Пеевски спечели 11,5% от гласовете и остана четвърта. Неговата партия може да изиграе важна роля в подкрепата или възпрепятстването на формирането на парламентарно мнозинство. Пеевски получава значителен дял от ромската общност - 47%, според екзитпол. И все пак това не беше истинска подкрепа; тя беше изградена върху принуда и купуване на гласове, подчертавайки дълбоко вкоренената корупция, измъчваща България. Вкоренената корупция, непотизмът и компрометираната съдебна система в страната отразяват тревожна тенденция в Централна и Източна Европа и Западните Балкани, включително Унгария, Словакия и Румъния. За новите лидери на Европа критичната ситуация в България трябва да се разглежда като предупреждение за вътрешната ерозия на Съюза по отношение на демократичните принципи. Пренебрегването му застрашава доверието в ЕС и световното му положение.

Криза, основана на корупция и експлоатация

България неизменно се нарежда сред най-корумпираните държави в ЕС. Доклади на Transparency International и Европейската комисия описват съдебна система, отслабена от политическа намеса, и изборен процес, превърнал се повече в спектакъл, отколкото в съдържание. За много роми гласуването е в по-малка степен право, отколкото принудителна сделка, формирана под въздействието на сплашване, зависимост или финансови стимули. Ромските общности, икономически уязвими и маргинализирани, са експлоатирани като пионки в система, която поставя властта над принципите. Това лишаване от граждански права се простира извън България, подчертавайки системния провал на цяла Европа да защити най-уязвимите. В Унгария, например, докладите показват, че ромските гласоподаватели са били насърчавани да гласуват за конкретни кандидати, за да запазят обезщетенията си и да останат в програмите за заетост. Тяхната експлоатация не само подкопава българската демокрация, но и укрепва антидемократичните актьори в целия континент.

Регионален модел на демократичен упадък

Демократичният колапс на България отразява по-широка тенденция на регресия в Централна и Източна Европа и на Балканите. В Унгария подкопаването на съдебната независимост и свободата на медиите от Виктор Орбан накара Economist Intelligence Unit да го класифицира като "хибриден режим".

Съдебните реформи в Полша под ръководството на PiS отслабиха демокрацията, като си навлякоха гнева на Съда на Европейския съюз. В Румъния и Словакия антикорупционните институции са изправени пред политически натиск и скандали, които подкопават общественото доверие, докато на Балканите крехките институции и икономическата стагнация подхранват авторитаризма, оставяйки страните уязвими на влиянието на Русия и Китай.

Във всички тези региони ромските общности са редовно експлоатирани от политически сили, които процъфтяват от лишаването им от избирателни права. За много елити ромите играят двойна роля: на изкупителни жертви за провали в управлението и на контролирани избирателни блокове, манипулирани чрез принуда и купуване на гласове. Тази политика на двойни стандарти, при която ромите са едновременно изключени и експлоатирани, разкрива слабост в европейската демократична рамка, което я прави уязвима за авторитарно влияние.

Неотдавнашните избори в България илюстрират рисковете от пренебрегването на лишаването от права на ромите: те не само увековечават изключването, но и насърчават националистическите популисти, които отвличат вниманието от провалите на управлението си, като експлоатират маргинализираните общности.

Защита на демокрацията отвътре: ролята на новите лидери на Европа

В настоящия климат на нарастващ популизъм стана спешно ЕС да се ангажира отново със защитата на демократичните основи на Европа. За президента Урсула фон дер Лайен, която се ангажира да поддържа върховенството на закона, това е решаващ тест. За да запази доверието си като защитник на демокрацията, ЕС трябва да действа решително, за да защити най-уязвимите, включително ромите. Когато новите комисари встъпят в длъжност, те трябва да защитават правата на малцинствата и демокрацията. Неспазването на това би означавало изоставяне на основните идеали на Европа в полза на сили, решени да ги подкопаят. Комисарят по въпросите на демокрацията, правосъдието и върховенството на закона Майкъл Макграт трябва да превърне изборния интегритет в основен приоритет, като гарантира, че уязвимите групи, особено ромите, са наистина защитени и овластени да участват.

Това изисква повече от декларации; това изисква силни предпазни мерки, строг надзор в България и други рискови държави в Централна и Източна Европа, специални ресурси и желание за конфронтация с вкоренени интереси. Това може да включва засилване на независимостта на наблюдението на избори в България и други високорискови зони, с подкрепяни от ЕС механизми за защита на честните практики. Без това ромите и другите маргинализирани общности остават политически изолирани, отслабвайки демократичните основи на Европа.

Комисар Роксана Минзату, отговаряща за социалните права и равенството, е изправена пред също толкова спешна задача. Защитата на ромите от политическа експлоатация е както въпрос на социална справедливост, така и съществена за демократичното доверие в ЕС. ЕС трябва да инвестира в инициативи, които подкрепят образованието на ромските гласоподаватели, икономическата устойчивост и гражданската ангажираност, прекъсвайки циклите на зависимост и насърчавайки реални политически действия.

Целенасочените програми за защита на гласоподавателите и сътрудничеството с местни групи на гражданското общество - чието присъствие осигурява местна представителност и отчетност, когато демократичните норми са изложени на риск - ще бъдат от ключово значение за противодействието на практиките за изключване, които подкопават демокрацията. Ако фон дер Лайен и нейните комисари са ангажирани с Европа, основана на демократичните идеали, те трябва да защитават тези ценности там, където са най-застрашени.

Бъдещето на Европа като демократичен съюз зависи от превръщането на демокрацията в значима за всички граждани, особено за най-уязвимите. В свят, в който авторитаризмът се разраства, силата на ЕС няма да се измерва с реториката, а с решимостта му да защитава демокрацията в своите граници. Това е моментът на Европа за отчетност: сега е моментът да се действа решително и най-уязвимите ще се вслушат, когато комисарите заемат позиция.