Руската инвазия в Украйна предостави ново оръжие в арсенала на популистите в Източна Европа: страхът от войната. Това пише в свой анализ излизащият на френски език канадски вестник Le Devoir.

Повече от година по-късно краят на конфликта не се вижда. И някои политици не се стесняват да се възползват от безпокойството, което провокира, за да внушават, че подкрепата за Украйна може да въвлече страната им във война. От Прага до София фалшивите твърдения, че правителствата ще обявят обща мобилизация или просто ще "изпратят синовете ни в месомелачката", доминират в политическия дискурс.

"Страхът е основна емоция, а политиката на страх е най-старата тактика, която съществува", казва Иржи Пржибан, професор по право в Кардифския университет. "Тя е част от всички политически кампании."

Тревога, която има успех в Словакия, страна, граничеща с Украйна, където все повече мъже отхвърлят идеята да изпълняват военната си служба. Преди руската инвазия Словакия, която е член на НАТО, имаше около 1500 отказващи да служат годишно. Техният брой е нараснал до над 40 000 миналата година, според Министерството на отбраната.

Тази вълна от паника сред младите словаци беше насърчена от бившия премиер Роберт Фицо, който проведе кампания, критикувайки НАТО, Съединените щати и "украинските фашисти". За Фицо конфликтът между Москва и Киев не засяга словаците, защото това е "война между САЩ и Русия".

"Плодородна почва"

Подхващайки прокремълската пропаганда, Роберт Фицо обвини сегашното словашко правителство, че е лакей на Съединените щати. Тактиката на сплашването изглежда дава плод: партията на Фицо, Smer, редовно е на първо или второ място в социологическите проучвания преди парламентарните избори, насрочени за септември.

"Словакия е изключително уязвима за дезинформация и руснаците са намерили изключително плодородна почва за своята пропаганда тук", анализира Михал Вашечка, член на института Аспен и социолог в Международното училище за либерални изкуства в Братислава. "Когато продължавате да казвате на хората, че тяхното правителство е агент на Съединените щати, те започват да си мислят: "Защо нашите момчета трябва да ходят и да защитават американските интереси?"

Твърденията за въвличане във войната доминираха и на последните президентски избори и в съседна Чехия. Избран в края на януари, новият държавен глава Петър Павел, бивш генерал, все още е обект на дезинформационна кампания, която го представя като подстрекател на войната. Сред фалшивите изявления, които му се приписват, са призивът за изпращане на чешки войници да се бият в Украйна или желанието да се обяви война на Русия.

Съперникът в изборите на Павел, милиардерът и бивш премиер Андрей Бабиш, уверяваше на предизборните си плакати, че опонентът му не вярва в мира, твърдейки: "Няма да въвличам Чешката република във война."

"Непобедима суперсила"

"Има нарастващи усилия да се изплашат хората, за да повярват, че ще бъдат принудени да се бият във война, която не могат да спечелят", казва в последния си месечен доклад "Чешките елфи", доброволческа организация, която проследява и анализира дезинформация. "Русия е представена като непобедима ядрена суперсила, която води успешна военна кампания в Украйна", казва тя в последния си доклад.

В България проруската ултранационалистическа партия "Възраждане" организира антиправителствени протести и предупреди избирателите да не се превръщат в "пушечно месо". Унгарският премиер Виктор Орбан, който критикува европейските доставки на оръжие за Украйна, винаги е внимавал да не критикува руския президент Владимир Путин.

Парадоксално, политическото използване на страха от войната има много малък успех сред избирателите в Полша и балтийските републики, където опасността от руска военна агресия изглежда по-реална. Общият негативен исторически опит с Русия е имунизирал населението им срещу проруската пропаганда, смята Иржи Пржибан. "Има истински екзистенциален страх в балтийските страни, но това засилва подкрепата им за Украйна", твърди професорът.