След провелата се на 27 януари пресконференция, организирана от президента Георги Първанов по повод първата година от втория му мандат, мненията в политическите среди не бяха еднозначни.

Някои от политическите сили дори разтълкуваха годишния отчет на държавния глава като лична заявка за активно политическо присъствие във вътрешнополитическия живот на страната.

Президентът обаче подчерта, че е привърженик на парламентарната република и предлага политически диалог, а не ограничаване на функциите на парламента.

Георги Първанов очерта приоритетите на Президентската институция, разкритикува поведението и начина на водене на политически дебат и отбеляза като факт отчуждението и недоверието на гражданите в институциите и партиите.

Излизайки извън партийните рамки, президентът успя да трансформира пресконференцията в диалог с обществеността, умело критикувайки парламентаристите и липсата на коалиционна култура.

С цел да бъде върнато гражданското доверие в политиката, Георги Първанов предложи качествени реформи в избирателната система, насока за развитие към пряка демокрация и промени по закона за политическите партии.

БСП обяви подкрепа за инициативата на президента да бъде осъществена дискусия за промени в изборното законодателство чрез засилване на мажоритарния вот.

БСП застана и зад идеята да се увеличи контролът върху финансирането на партиите от бизнес среди.

Вероятно категоричната позиция на партията до голяма степен се дължи на факта, че президентът е с високо обществено доверие сред болшинството леви симпатизанти.

Новият фактор на политическата сцена у нас ГЕРБ също зае удобна дипломатична позиция по отношение предложенията на държавния глава.
ГЕРБ откри общи допирни точки в тезите на президента за реформи на изборното законодателство, но изрази и скептицизъм относно реализацията им.

Твърде вероятно е и занапред партията, чийто неформален лидер е Бойко Борисов, да продължи да избягва противоречия с президента, спазвайки добрия тон.

Почти половината от симпатизантите на ГЕРБ имат доверие в институцията на президентството.
По такъв начин Бойко Борисов не би могъл да си позволи да влезе в конфронтация с държавния глава, тъй като това може да окаже негативно влияние върху рейтинга на партията му.

ГЕРБ освен това разчита на президента като рефер в словесните атаки с БСП по редица теми, като най-актуалната на този етап е съдбата на комбината „Кремиковци".

ДПС също реагира внимателно и дипломатично, зачитайки авторитета на президента, като зае неутрална позиция.

От своя страна НДСВ се противопостави на Георги Първанов по няколко аспекта.

„Царската" партия застана твърдо зад тезата си за задължително гласуване на избори, отхвърлена като вариант от президента.

В ролята си на малка партийна структура НДСВ възропта и срещу идеята за вдигането на процентната бариера за влизане в парламента - напълно очаквана и обоснована позиция от гледна точка на моментното равнище на електорална подкрепа за НДСВ.

Движението, формирано около фигурата на Симеон Сакскобургготски, разчита на твърдо ядро привърженици монархисти, но при евентуалните нови условия подкрепата им може да се окаже недостатъчна.

От тази гледна точка би била разбираема и позицията на останалите малки партии, фигуриращи в политическото пространство по-скоро за да защитават корпоративни или бизнес интереси, отколкото граждански.

Традиционната опозиция на десните партии бе критично настроена към някои от идеите на президента.

СДС отхвърли прага на заличаването на малките партии и ограничаването на финансирането на партиите от бизнес средите, но подкрепи идеята за промяна в избирателния закон.

Мажоритарното начало в смесената избирателна система бе одобрено и от бивши "сини" партийни лидери, тъй като се разкриват предпоставки за завръщането им в политическия живот.

От своя страна, ДСБ обяви, че президентът е закъснял с идеите си за реформи и лансира становища, присъщи на дясното политическо мислене.

В контекста на подписаните спогодби с Русия в периода 17-18 януари и на пресконференцията от 27 януари, Георги Първанов видимо повиши доверието си сред обществото.

В дебата той по-скоро изрази възгледите си за необходимостта за реформиране на сегашната политическа система, отколкото лични амбиции да спечели повече власт за своята институция.

Безспорно, страната се нуждаеше от този диалог между президента и гражданската общественост, тъй като новите условия го налагаха.

България вече е член на Европейската общност, възстановени са икономическите отношения с Русия, а националната икономика видимо демонстрира стабилитет.

В същото време Европейският съюз притиска страната ни по редица проблемни сфери, заплашвайки с глоби или спиране финансирането на проекти.

Партийната система също търпи критики и е очевидно, че България се нуждае от промяна в политическото статукво.

Вероятно, предложенията на Георги Първанов, зародили се в зората на демокрацията и отлежали по време на прехода, вече са узрели и могат да бъдат приложени и реализирани с цел подобрение ефективността на управление на страната.