В понеделник София стана умълчан свидетел на поредното национално унижение. Пред посолството на братските днес Съединени щати в присъствието на български политици и военен оркестър - от това, което остана от Българската армия, бе открит паметник на американските летци, намерили смъртта си по време на Втората световна война в небето над българската столица.
Ще се опитаме снизходително да приемем този акт единствено като израз на раболепие и верноподанничество пред новия „Голям брат". Като признателност към заслугите и неизменния авторитет на посланика на САЩ Н.П. Уорлик, който напоследък зачести да размахва назидателно пръстче и да поучава на висок глас родните управници, как да си карат държавния локомотив.
А не като поредното предателство към историческата памет, като светотатство към стотиците невинни цивилни жертви и героизма на бранителите на родното небе през последната световна война...
Защото тези, които почитаме с този паметник са донесли само мъка на България: въздушни тревоги, затъмнение, евакуация, разлъка, страдание, разрушения. И смърт.
Нищо, че по ирония на съдбата летящите крепости В-21, изсипвали смъртоносния си товар над София, носят по американски непретенционното име Liberator.
Статистиката безпристрастно отчита подвига на „освободителите": 1243 невинни българи са убити, над 1355 ранени, сринатите със земята сгради надхвърлят 5365. Независимо, че най-страшни за старите софиянци остават месеците ноември и декември 1943, периода от януари до юли 1943, първите „освободителни" бомби падат над столицата още на 6 април 1941 - загиват осмина. Същият ден на въздушен удар е подложен и Кюстендил - 67 загинали, 90 ранени.
За най-страшен за столицата се смята 30 март 1944 - над града надвисват 450 бомбандировача, които заливат беззащитна София с 3 хиляди фугасни и 30 хиляди запалителни бомби. Унищожени са 3357 здания, убити на 139 души (заради евакуацията жертвите са сравнително малко). През войната са бомбардирани Дупница, Враца, Карлово (само там и във Враждебна сред целите са военни обекти - летища).
За целият период на варварски бомбардировки български пилоти успяват да свалят повече от 100 противникови машини. Смъртта си намират (според някои данни) 159, пленени са 329 души от екипажите. Двама български асове загиват над София в опита си да преградят пътя на вражеските армади - Димитър Списарвски (след самоубийствен таран) и Мито Дисов.
Във вражески самолет се врязва и Неделчо Бончев. Пада. Поради заболяване лекарска забрана го отстранява от полети. Самоволно се връща в строя и през октомври 1944 неговата машина излита, за да брани небето на България от новия враг - Германия. Свален е и за последнен път е видян в немски военнопленнически лагер край Скопие. Предполага се че е разстрелян.
Това са героите на България, чиито памет трябва да помним и почитаме. Другите... Поредния агресор с благородни подбуди.
„Какво по-подобаващо признание за тези мъже от това, че сега, на тази церемония, ние стоим рамо до рамо като съюзници", заявява посланик Уорлик. Ще му напомним ненатрапчиво - а и на българските политици, чувствителни към всеки повей на вятъра на подмяната - че Великобритания и Германия са съюзници от доста по-отдавна. Но на никой в Англия няма да му мине през акъла да постави монумент на немските летци, сринали до основи Ковънтри. Нито в Германия са „признателни до паметник" на Кралските ВВС (и щатските такива), оставили след себе си пепелищата на Дрезден. Едва ли в Япония - предан съюзник на САЩ - има болен мозък, който ще се наумува да постави в Хирошима бюст на полк. Пол Тибетс, нито дори на майка му, чието име носи атомният бомбардировач B-29 Enola Gay.
Защото им е останало нещо, наречено национална гордост, национално самоосъзнание, национална памет...
Единствено в родината на убитите поети, на изоставения Ботев, на предадения Левски и на погазените национални идеали е възможно да се постави паметник на убийци на беззащитни жени, деца и старци. На безогледни рушители на паметници на културата в град с древна история.
Град - столица на страната, която в тази същата война не изпрати нито един свой войник на нито един фронт. Чиито синове излитаха, за да бранят своето небе единствено за чест и родина. Дори когато противникът се променя внезапно, за тях България остава над всичко.
И в тази България днес няма място едновременно за два паметника. На нейните мъртви герои и на техните противници.
И посланик Уорлик учудващо мъдро отбелязва: „Да помнят е това, което живите дължат на мъртвите!" Да помним? Основния пропуск на всички наши български преходи.
Подменяме ценности, пренаписваме история, махаме портрети от стената, поставяме нови, обръщаме гръб на вчерашни приятели, целуваме ръката на поредни освободители. Живеем с постоянни запаси от хляб и сол за посрещането им. И с ключовете от крепостите, които са ни опазили дори през седем века робство.
Едва сдобили се със свобода, сме готови да я продадем за илюзорна сигурност. Прав е Негово превъзходителство: „Да помним..." Но го дължим не само на мъртвите, но и на живите, и на неродените. Защото ако толкова лесно забравяме - един ден ще осънем с паметник на Ахмед ага Барутанлията в Батак и на Гаази Осман Нури паша в Плевен. Що не? Ние и с Турция сме съюзници...
българче
на 06.10.2010 в 12:43:32 #46Като ни мине новата любов и към този нов брат паметника ще намери пътя си към бунището. Въпрос на време е.
Shemet
на 06.10.2010 в 12:15:50 #45А какво ви пречи паметника на „Незнайния Турски Воин! “ бе тъпанари?
boris
на 06.10.2010 в 11:10:59 #44Имаше едно време една театрална постановка - "Пир по време на демокрация", и там, управляващите си бяха рещили проблема с паметниците, като просто главата на вожда беше с винт и резба на врата и просто се сменяше в тон с политическата конюнктура.
Пуст Пустиняк
на 06.10.2010 в 11:04:11 #43принципно е прав автора, но след паметника на оня с шмайзера, унижението се превръща по скоро в традиция, отколкото в прецедент.
sofeto
на 06.10.2010 в 10:53:41 #42поне наще плужеци да съберат смелост да им поискат да си платят сметката за разрушенията
Олаф БГ
на 06.10.2010 в 10:43:38 #41Предлагам паметника да бъде пренесен в двора на американското посолство, където му е мястото.
Олаф БГ
на 06.10.2010 в 10:41:54 #40Г-жа "А-ЛА-ПОДПИШИ-ТУК", сляпо оръдие на партията-майка, може най-добре да обясни какво става... Нямам думи.
Мяф
на 06.10.2010 в 09:36:50 #39За едни е унижение, а за други - нещо несъществено. Разликата е, че първите имат комплекса на бития и е**ния.
HydroPower
на 06.10.2010 в 09:16:29 #38Поредното Унижение за България.
сеирджия
на 06.10.2010 в 08:28:32 #37А статията наистина е страхотна!!! Не се давай,Евгени, доколкото можеш! На НЯКОИ хора това независимо мислене няма да се хареса !!!
сеирджия
на 06.10.2010 в 08:23:28 #36Аман вече от паметници на освоводители !!! България има ЕДИН освободител - негово величество Руският Император,/Цар Освободител/, чийто паметник е стоял, откакто е поставен в центъра на нашата столица, и винаги там ще стои !!! / не посмяха да го пипнат даже червените подлоги на Сталин и Брежнев /, а... останалите освободители... по-добре да бяха отишли да освовождават някой друг нещастен народ!
gitscheto
на 06.10.2010 в 08:17:37 #35БРАВО!Отлична статия.Тъжно е че безродниците дращат ужасните си глупости тук.Ако могат нека си представят че са на мястото на Димитър Списаревски.Високо в небето сам в самолета и лесно ли се взима решение да умреш за сънародниците си долу.Колко този човек е ПО-МЪЖ от нас.Мъж който мисли и се държи като мъж ,а не като убита пичка ,без мозък която се прекланя пред всичко чуждо.
сеирджия
на 06.10.2010 в 08:06:36 #34Това, за хвърлянето камъни по паметника не е зле. Но не е ли по-добре парчета от тухла или керемида? Както ТЕ оставиха голяма част от София /не само София/ като парчета от тухли и керемиди ? Цената на това уважение към американците е издевателство над българите. НЕДОПУСТИМО !!!
Red is Dead
на 06.10.2010 в 05:09:50 #33Паметници на убити воиници има навсякъде по света, дори и в държавитв срещу които са воювали. Този не е изключение, памет за загиналите. "Другарят" активен комсомолец, червеният публицист Колев, не споменава и ред за стотиците руски шмаизери издигнати по изконата българска земя, за възхвала на руският окупатор, които са истинските паметници на унижението. Или за Колев, това е друга работа. Разбира се че е друга работа, става въпрос за мъчителя, потъпкал и изопачил българската култура и опитал се да затрие България. Когато Колев и неговият тип се изправят срещу съветските грозилища осеяли страната ни, тогава тои ще има моралното право да говори за паметници на унижението.
Niki2
на 06.10.2010 в 04:06:44 #32Докато политиците от ляво и дисно не си сложат всичките паметници мир няма да има. И нещо друго. Войната е много лошо нещо и вместо да си чешеме езиците(пръстите) тук нека успокоим топката.
don
на 06.10.2010 в 04:03:10 #31Да се изгони Уорлик най-после! Стига с това роболепничене. От САЩ не сме видели нищо, освен една мухлясала ГМО царевица отпреди 20 години. Помните ли я? Искат да ни ужищожат народа до крак, а има някои глупаци, които им ръкопляскат! СРАМ И ПОЗОР!

White Knight
на 06.10.2010 в 01:48:43 #30Колев, толко мазен малак дрисак си ???!! Не е за вярване ....
posetitel
на 06.10.2010 в 01:44:00 #29Браво s, изпреварил си ме. За всички онези, които тепърва проглеждат, препоръчвам филма "Битката за Алжир". Вече почти 60 години продължава да бъде актуален, като дава категоричен отговор на много въпроси. За всички останали - само американските бомби падат демократично, освобождавайки потиснатите, които обаче кой знае защо незабавно умират, но пък са вече освободени. Колкото и да се повтаря една и съща история, винаги ще има нужда да се освобождава някоя държава, особено ако разполага с някакъв примамлив ресурс.
Мяф
на 06.10.2010 в 00:21:50 #28kozlodoev Първо, победителите винаги убиват правилно, независимо от националността си (кофти, но факт) и второ, не търси винаги под вола - теле, скрит замисъл и световна конспирация против българите.
kozlodoev
на 06.10.2010 в 00:18:47 #27"тук не става въпрос за почитане паметта на загинали войници(ок, били са се смело и т.н.), а за ОПРЕДЕЛЕНО политически акт , подчертаващ, натякващ, набиващ в главите, че американците ВИНАГИ убиват правилно" Каквото сам си набиеш в главата, друг не може да ти го набие...