В понеделник София стана умълчан свидетел на поредното национално унижение. Пред посолството на братските днес Съединени щати в присъствието на български политици и военен оркестър - от това, което остана от Българската армия, бе открит паметник на американските летци, намерили смъртта си по време на Втората световна война в небето над българската столица.
Ще се опитаме снизходително да приемем този акт единствено като израз на раболепие и верноподанничество пред новия „Голям брат". Като признателност към заслугите и неизменния авторитет на посланика на САЩ Н.П. Уорлик, който напоследък зачести да размахва назидателно пръстче и да поучава на висок глас родните управници, как да си карат държавния локомотив.
А не като поредното предателство към историческата памет, като светотатство към стотиците невинни цивилни жертви и героизма на бранителите на родното небе през последната световна война...
Защото тези, които почитаме с този паметник са донесли само мъка на България: въздушни тревоги, затъмнение, евакуация, разлъка, страдание, разрушения. И смърт.
Нищо, че по ирония на съдбата летящите крепости В-21, изсипвали смъртоносния си товар над София, носят по американски непретенционното име Liberator.
Статистиката безпристрастно отчита подвига на „освободителите": 1243 невинни българи са убити, над 1355 ранени, сринатите със земята сгради надхвърлят 5365. Независимо, че най-страшни за старите софиянци остават месеците ноември и декември 1943, периода от януари до юли 1943, първите „освободителни" бомби падат над столицата още на 6 април 1941 - загиват осмина. Същият ден на въздушен удар е подложен и Кюстендил - 67 загинали, 90 ранени.
За най-страшен за столицата се смята 30 март 1944 - над града надвисват 450 бомбандировача, които заливат беззащитна София с 3 хиляди фугасни и 30 хиляди запалителни бомби. Унищожени са 3357 здания, убити на 139 души (заради евакуацията жертвите са сравнително малко). През войната са бомбардирани Дупница, Враца, Карлово (само там и във Враждебна сред целите са военни обекти - летища).
За целият период на варварски бомбардировки български пилоти успяват да свалят повече от 100 противникови машини. Смъртта си намират (според някои данни) 159, пленени са 329 души от екипажите. Двама български асове загиват над София в опита си да преградят пътя на вражеските армади - Димитър Списарвски (след самоубийствен таран) и Мито Дисов.
Във вражески самолет се врязва и Неделчо Бончев. Пада. Поради заболяване лекарска забрана го отстранява от полети. Самоволно се връща в строя и през октомври 1944 неговата машина излита, за да брани небето на България от новия враг - Германия. Свален е и за последнен път е видян в немски военнопленнически лагер край Скопие. Предполага се че е разстрелян.
Това са героите на България, чиито памет трябва да помним и почитаме. Другите... Поредния агресор с благородни подбуди.
„Какво по-подобаващо признание за тези мъже от това, че сега, на тази церемония, ние стоим рамо до рамо като съюзници", заявява посланик Уорлик. Ще му напомним ненатрапчиво - а и на българските политици, чувствителни към всеки повей на вятъра на подмяната - че Великобритания и Германия са съюзници от доста по-отдавна. Но на никой в Англия няма да му мине през акъла да постави монумент на немските летци, сринали до основи Ковънтри. Нито в Германия са „признателни до паметник" на Кралските ВВС (и щатските такива), оставили след себе си пепелищата на Дрезден. Едва ли в Япония - предан съюзник на САЩ - има болен мозък, който ще се наумува да постави в Хирошима бюст на полк. Пол Тибетс, нито дори на майка му, чието име носи атомният бомбардировач B-29 Enola Gay.
Защото им е останало нещо, наречено национална гордост, национално самоосъзнание, национална памет...
Единствено в родината на убитите поети, на изоставения Ботев, на предадения Левски и на погазените национални идеали е възможно да се постави паметник на убийци на беззащитни жени, деца и старци. На безогледни рушители на паметници на културата в град с древна история.
Град - столица на страната, която в тази същата война не изпрати нито един свой войник на нито един фронт. Чиито синове излитаха, за да бранят своето небе единствено за чест и родина. Дори когато противникът се променя внезапно, за тях България остава над всичко.
И в тази България днес няма място едновременно за два паметника. На нейните мъртви герои и на техните противници.
И посланик Уорлик учудващо мъдро отбелязва: „Да помнят е това, което живите дължат на мъртвите!" Да помним? Основния пропуск на всички наши български преходи.
Подменяме ценности, пренаписваме история, махаме портрети от стената, поставяме нови, обръщаме гръб на вчерашни приятели, целуваме ръката на поредни освободители. Живеем с постоянни запаси от хляб и сол за посрещането им. И с ключовете от крепостите, които са ни опазили дори през седем века робство.
Едва сдобили се със свобода, сме готови да я продадем за илюзорна сигурност. Прав е Негово превъзходителство: „Да помним..." Но го дължим не само на мъртвите, но и на живите, и на неродените. Защото ако толкова лесно забравяме - един ден ще осънем с паметник на Ахмед ага Барутанлията в Батак и на Гаази Осман Нури паша в Плевен. Що не? Ние и с Турция сме съюзници...
Мяф
на 06.10.2010 в 00:17:54 #26Да, а да не говорим за десетките паметници на съветската армия окупаторка и то доста големички, като човека с пушката в центъра на София и Альоша в Пловдив. Българскиат "патротизъм" е много изкривена работа.
Мяф
на 06.10.2010 в 00:09:10 #25Да попитам, знаете ли колко такива военни паметника британски и американски има в Германия? И аз не знам някой да реве там по подобен лигав начин, както българските пишман патриоти.
neznae6t
на 05.10.2010 в 23:57:06 #24Евгени Колев, моите най-сърдечни поздрави за статията! Вчера се водеше сравнително дълга дискусия в новината за паметника, публикувана на сайта. Радвам се, че все още има Българи в тази държава! Помнете, четете и се интересувайте от историята си! ПП: Идеята с подхвърления камък до паметника наистина е добра! Така, ако наистина бъде натрупана купчина от камъни, тя може да бъде и прието като символ на разрушена София от въпросните "американски герои".
Bateto
на 05.10.2010 в 22:35:08 #23Правилно са го турили паметника и правилно е рекъл човека - да не забравяме никога кои са ни приятелите и кои враговете.
Helli
на 05.10.2010 в 22:31:19 #22Ако този паметник наистина се издигне определено требва да построим такъв и на Турците на Шипка
))))))
Може да направим такъв и на Василий Българоубиец
))
И в Батак да вземем да вдигнем паметник на убийците, които са изпълнявали дълга пред отечеството си
))
Айде...
И американците да вдигнат паметник на кота нула на загиналите афганистански и ... каквито са там пилоти, които са се разбили в търговския център
)) в знак на помирение между Иракские, Афганистанския и Американския народи
))
Helli
на 05.10.2010 в 22:27:06 #21Къде са Волен Сидеров и Яне Янев?


Изглежда дори Тяхното Национално Съзнание е силно Притъпено от интереса
))))))
s
на 05.10.2010 в 22:07:50 #20От тогава край туй място Кой мине, замине, Се същите думи казва, Се същото чини. Пътник ли, овчар ли някой Минува из друма, Като хвърли камъка си, "Проклет да е!" дума. И орачът, като кара Воловете на нива, Наведе се, хвърли, каже И пак си отива. И децата също правят, Тамо кат се щурят, И жените въз камъните Камъни притурят. Че клетвата стига оня, "Проклет!" кой не каже. Някой камъка си носи Отдалеко даже! Подир месец бе висока Колкото камила, Още месец – купчинката Стана веч могила. И грамадата от себе Мърда и порасва, И пътникът отдалеко Веч я съпикасва. Та расте, като по чудо, Сама, като жива! --------- Би било чудесно ако това се случи.
12 без 2
на 05.10.2010 в 21:37:06 #19Как темата е вървяла във форума на "Сега" - като за капак, накрая вижте и снимката на гордите убийци на цивилни и рушители на мирни градове, направена от техен военен самолет: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7176§ionid=5&id=0001102
Rigel
на 05.10.2010 в 21:34:13 #18Бомбардировачите на американците са били B-24 Liberator (а не Б-21, такъв няма) и B-17 Flying Fortress. Но както и да е. Да изпитваш някакво уважение към противника е едно, но да му издигаш паметник - това вече е позор. Противника си е противник. Те са убивали съвсем цивилни жени, деца и старци. И нашите летци не са си жертвали живота за това сега нашите управници да падат на колене пред враговете.
Юлиан-3
на 05.10.2010 в 21:27:31 #17kozlodoev | 05.10.2010 20:15 тва е извратено бе, пич!.....не се говори за въже в къщата на обесения, не знаеш ли?...тук не става въпрос за почитане паметта на загинали войници(ок, били са се смело и т.н.), а за ОПРЕДЕЛЕНО политически акт , подчертаващ, натякващ, набиващ в главите, че американците ВИНАГИ убиват правилно.....и още нещо-че У НАС могат да го демонстрират и да заслужат ПАМЕТНИК за това.......

kozlodoev
на 05.10.2010 в 21:15:50 #16Защото тези, които почитаме с този паметник са донесли само мъка на България: въздушни тревоги, затъмнение, евакуация, разлъка, страдание, разрушения. ============== Тези, които почитаме с този паметник, са умрели. И едва ли са се качили в самолетите, защото им е било кеф да избиват цивилни. "Мъртвият не ни е враг," беше казал някой. Обаче понеже името му не е Слави Трифонов или Азис, услужливо сме го забравили.
nofreeman
на 05.10.2010 в 21:04:56 #15Смърт на американската паплач дето и сега избива по целия свят невинни жени и деца!!! Следващото или по-следващото правителство ще го бутнат....
Юлиан-3
на 05.10.2010 в 21:04:08 #14* * * От тогава веч минуват Месеци, години, Много случки и преврати Видеха очи ни. А грамадата расте се Неусетно, тайно И камънте върху нея Фърчат непрестайно. Че сюрмашки сълзи клети Лесно не изсъхват, Злите спомени в душата Скоро не заглъхват... 1879. Берковица.
Юлиан-3
на 05.10.2010 в 20:57:49 #13Labrett | 05.10.2010 19:39 добра идея.-http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=90&Level=1
Юлиан-3
на 05.10.2010 в 20:56:39 #12дидке, не се напъвай, ша скъсаш нещо......рядко в този форум е имало такова единодушие по отношение на този паметник-недоразумение.....американците са изключително стилни в способността си да премигват невино, излизайки заднешком от стъкларския магазин.....мисля, че скоро обаче ще научат и друга българска поговорка-за таралежа в гащите......

Серго Посеркин
на 05.10.2010 в 20:49:01 #11Понеже съм изсран от рускиня ненавиждам тези американци и мразя такива паметници. Обичам руски лайна да ям и руски гъзове да ближа! Искап Путина пръдня благоуханна да мирише!
100uo
на 05.10.2010 в 20:43:07 #10Много правилно казано. Дупедавци сме си и това е.
Labrett
на 05.10.2010 в 20:39:17 #9Не пикайте по паметника - това е вандализъм и ще ви подгонят родоотстъпниците. Сложете по един камък. Просто който има път от там и го боли - нека хвърли един камък ей така отстрани, нека стане купчина ..
s
на 05.10.2010 в 20:37:42 #8Добра статия. И аз съм против този паметник. Бомбардировките над София са били абсолютно ненужни - не е имало никакви военни обекти тук - това е военно престъпление. Също както и в Дрезден - градът е претърпял най-жестоката бомбарировка през ВСВ и е буквално сринат със земята, без да има какъвто и да е военнен смисъл от това. Жертвите там са хиляди, никой не е очаквал, че съюзниците ще бомбардират град без военни цели. За тези военно престъпления сега се говори много малко, защото както знаем, историята се пише от победителите.
dddddd
на 05.10.2010 в 20:23:36 #7"Подменяме ценности, пренаписваме история, махаме портрети от стената, поставяме нови, обръщаме гръб на вчерашни приятели, целуваме ръката на поредни освободители. Живеем с постоянни запаси от хляб и сол за посрещането им. И с ключовете от крепостите, които са ни опазили дори през седем века робство." Автора, ако си свалял и закачал портрети, ако си целувал ръка и си се навеждал, говори за себе си, не прехвърляй своето поведение на всички българи, понимаеш?