Това, което е вълнуващо при търсенето на произхода на човека, е, че всяко ново откритие може да постави всичко под въпрос. Такъв е случаят с разкопките в пещерата "Бачо Киро", извършени от екипа на френския палеоантрополог Жан-Жак Юблен от Института по антропология "Макс Планк" в Лайпциг и професор в "Колеж дьо Франс", за които пише списание Nature.

Този изследовател е свикнал със сензационните открития. Още през 2017 г. той откри в Мароко доайена на днешното човечество - модерен човек на възраст от 315 000 години. Този път ни представя най-стария европеец. Той е на възраст между 45 000 и 46 000 години. Всъщност има пет такива индивида. Но не си представяйте великолепни черепи и цели скелети. Това, което германско-българският екип откри, се свежда до зъб и десетки мънички костни фрагменти, които не могат да бъдат идентифицирани визуално. Единствено анализът на митохондриалната ДНК и костните протеини даде основание да бъдат приписани на съвременните хора (Homo sapiens), коментира френското списание Le Point.

Да се върнем към дългата история на пещерата "Бачо Киро". Открита е през 1890 г. В началото е била отворена за посетители заради естествената си красота. През 30-те години английска археоложка прави разкопки, без да намери много убедителни резултати. Четиридесет години по-късно следва полски екип, който се натъква на фрагмент от човешка челюст и някои костни отломки. "Според инструментите, които ги придружават, тези вкаменелости изглеждаха сякаш датирани от преходния период, когато съвременните хора са започнали да заменят неандерталците. Това ме накара да отида да видя на място. За съжаление, костните фрагменти са били изгубени ", обяснява Жан-Жак Юблен. Но той не се отказва и решава да започне разкопки в партньорство с български изследователи. След като е издадено разрешение, екипът му започва работа през 2015 г.

Съвременният човек е пристигнал много по-рано в Европа, отколкото се смяташе досега

Тогава те се натъкват на изключителна находка. Хиляди костни фрагменти, принадлежащи на няколко животински вида, множество остриета и други инструменти, и дори елементи от накити. И сред всичко това много фрагменти от човешка кост, които според анализ принадлежат на пет индивида. Юблен и българските му колеги веднага се позовават на най-надеждните методи за датиране. Присъдата е издадена: между 45 820 и 43 650 години. И потенциално възможна античност от 46 940 години. Това прави тези смели обитатели на българската пещера най-старите европейци от своето родословие. "Това доказва, че съвременният човек е пристигнал много по-рано в Европа, отколкото се смяташе досега", казва Жан-Жак Юблен.

Мъжете (или жените) от Бачо Киро обаче не са се стремили да завладеят Европа. Това знаем отново благодарение на генетиката и анализа на протеини. Европейците от следващите хилядолетия не са техни потомци. Следователно трябва да се смята, че тази група от хора представлява само авангард, който не е пуснал корени.

"Завладяването на Европа е продукт на няколко миграционни вълни. Може да се допусне, че групата от Бачо Киро се възползва от глобалното затопляне, за да мигрира на север, преди да изчезне по време на следващото захлаждане", обяснява Жан-Жак Юблен. Хипотеза, която се потвърждава от присъствието в пещерата на животински видове, адаптирани към топло и студено. Истинското завладяване на Европа от Homo sapiens ще се случи две или три хиляди години по-късно.

Неандерталците са имитатори

Значението на пещерата "Бачо Киро" се дължи не само на нейното минало. Тя може да сложи край на няколкогодишен спор между палеоантрополозите. А именно, дали неандерталците сами са изобретили инструментите, които използват? Или просто тогава са достигнали пика в литиевата си индустрия - Шателперонът за съвременния човек? Според Жан-Жак Юблен, намерените в българската пещера инструменти доказват, че неандерталците са били само "имитатори"!

Най-добре да му дадем думата: "Дълго време белегът за пристигането на съвременния човек в средните ширини е индустрията на Ауриняци, датираща от горния палеолит. Тук обаче имаме междинна индустрия между тази на среднокаменната епоха в Африка и тази на Ауриняци. Индустрия, която вече е идентифицирана в Ливан и в пустинята Негев. Това означава, че много преди Ауриняци и Шателперон в Европа вече е имало съвременни мъже, способни да произвеждат накити, идентични на тези, произведени от неандерталците почти 2 000 години по-късно. За мен въпросът е уреден: индустрията от периода Шателперон, използвана от неандерталците, е плод на взаимодействие със съвременните хора."