"Политиката е дълбаене в дебели греди", казал го е Макс Вебер в края на 19 век. Би било интересно да разберем как политическите лидери у нас биха разтълкували тази фраза. На пръв поглед изглежда кратка и проста и в интерес на истината това е точно така. Изразена е с обикновени и лесно достъпни думи, въобще не изглежда като да е част от творчеството на толкова значим теоретик какъвто е Вебер. Той има много голям принос по такива съществени теми за модерната политика като легитимността, публичните институции, дефиницията на разбирането за държавата и т.н. За да се тълкува неговата проста фраза обаче, не е необходимо да се знае всичко това. Дори не е необходимо да се знае, че краткото изречение принадлежи именно на Макс Вебер. То обаче по чудесен начин може да послужи за оценка на политическата култура на българския политически елит. Предвид на обстоятелството, че много от лидерите дори не желаят да участват в дебат, едва ли би било разумно да очакваме, че някой от тях би се подложил на публичен тест за оценка на политическата култура. Дори и да се намери подходящ публичен формат за провеждане на такова тестване, трудно можем да си представим интерес за участие от стана на политическия елит без предварителни уговорки, уточнения и прочее режисури.

Така единственото, което ни остава, е по поведението на представителите на политическия елит да се опитваме да преценяваме, доколко те разбират смисъла на "политиката е дълбаене в дебели греди" и така да оценяваме тяхната политическа култура. А ако не за друго, то поне за това времето от последната година и половина е подходящо, точно защото се намираме в непрекъснат изборен процес, а през такъв период елитът е все повече лишен от възможността да прикрива недостатъците си. "Дълбаенето в дебели греди" означава най-вече умереност, осъзнати и последователни усилия и яснота за това откъде тръгваш и докъде искаш да стигнеш. Или казано по различен начин, зад простото изречение стои сложна логическа верига, която предполага последователност на действията и умения за предвиждане поне в обозримото бъдеще каква трябва да е следващата стъпка и как би било възможно да се осигури подкрепа за нея. Политиката, разбира се, е публична дейност, тя се изработва от името на суверена и се прилага в полза на суверена. Самата публичност обаче следва да присъства много повече при прилагането, отколкото при изработването. Именно изработването включва осигуряване на необходимата подкрепа за постигане на определените цели. Например, ако целта ти е дълбока реформа в съдебната система (и по-точно прокуратурата), това от което се нуждаеш е конституционно мнозинство в парламента. Започваш да "дълбаеш в дебелите греди". Правиш опит да постигнеш конституционно мнозинство сам или с партньори, които споделят същата цел. Не се получава, което ще рече, че е необходимо да потърсиш разширяване на подкрепата, за да продължиш да преследваш вече формулираната цел. Ако "Продължаваме промяната" следваха тази логика, то трябваше да проучат каква е склонността на ГЕРБ да участват в реформирането на прокуратурата. Отделни представители на ГЕРБ са отбелязвали, че проблемите на българската съдебна власт са повече в съда, отколкото в прокуратурата. Това можеше да се превърне в основа за разговори за цялостна реформа на институциите на съдебната система у нас. И поне в началото тези преговори можеше и да не са публични. Можеше да са технически и експертни и да им се даде публичност едва когато преминат на политическо равнище.

Също така ако от "Промяната" са смятали, че ГЕРБ трябва да направят промени в собствената си партия, то е трябвало да изложат това по дискретен начин, за да сондират доколко в партията на Борисов съществува склонност в тази посока. ГЕРБ определено се нуждае от вътрешнопартийни промени и това най-вероятно е видно дори за хората, принадлежащи към твърдото партийно ядро. Най-вероятно тази необходимост се осъзнава и от ръководството. Номинирането на Даниел Митов за премиер и то два пъти е именно такъв знак. От "Промяната" обаче сякаш не съумяха да разчетат знаците, а те са важна част от политическата комуникация. Публичното и почти ултимативно заявяване, че ГЕРБ трябва да смени лидера си, е не само нелегитимно. Няма как една партия да определя ръководните органи на друга. Освен това съвсем ясно е, че подобен подход е унизителен за другата партия, в случая ГЕРБ, и би имал ефекта на бумеранг спрямо "Продължаваме промяната".

За да бъде смислено "дълбаенето в дебели греди", то трябва да е обвързано с натрупването на политическа култура. За скоро възникнала формация като тази на Кирил Петков и Асен Василев това е още по-необходимо. В началото една такава формация винаги представлява безформена маса от събрали се хора, които дори може да имат разминавания във вижданията си по основни въпроси. С постепенното натрупване на политическа култура, безформената маса, малко по малко, се превръща в общност, придобива по-ясни очертания и изгражда публичен образ. За момента Петков и Василев са спокойни. Загубените около 160 000 гласа не са фатални, защото категорично няма срив при "Продължаваме промяната". Има обаче ясно изразен недостатък, който най-вероятно в един момент ще започне да оказва своето негативно влияние. "Промяната" засега не дава отговор на своите избиратели как ще продължи да преследва осъществяването на реформи в прокуратурата. Едновременно с това двамата съпредседатели дават да се разбере, че това остава тяхна приоритетна цел. Технологията, с която "дълбаха" досега, се оказва неефективна и определено удря на камък. При това няма никакви знаци от страна на Промяната, че те имат идея как да я променят и да продължат преследването на основната си цел. Точно в този смисъл пребиваването в опозиция може да осигури глътка въздух за "Продължаваме промяната". Това Петков и Василев определено го разбират и точно поради тази причина още след края на изборния ден се самоопределиха като конструктивна опозиция и пожелаха на победителите от ГЕРБ да успеят да сформират кабинет и да поемат отговорността за управлението на страната. В този смисъл стремежите на Промяната за реформи остават на пауза, евентуално в очакване на момента на завръщането на социалната енергия, за да стартират отново.

Ако обаче последват нови бързи предсрочни избори този избор на поведение на Кирил Петков и Асен Василев би бил напълно безрезултатен. В момента изглежда, че те няма да променят технологията на "дълбаене", а биха предпочели да изчакат политическата среда да се приспособи към техните намерения. Ще рече, не те да са активни спрямо "дебелите греди", а точно обратното - "дебелите греди" да се активизират към тяхната формация - нонсенс.

Пасивното поведение не е добър съветник в политиката. Всеки, който се съмнява в това нека попита Матео Салвини. Преди известно време той беше решил да чака партията му "Лига" да стане най-голямата в Италия и това да го направи премиер. Работите обаче не се развиха така. Салвини излъчи свои представители в едно широко коалиционно правителство, а сега ще бъде младши партньор в кабинета на Джорджа Мелони. Ако след скорошни парламентарни избори "Продължаваме промяната" е в същото положение като сега, това вече определено няма да е в тяхна полза. Няма да е изненада, ако тогава се наложи да влязат в коалиционни отношения с формации, с които биха могли и сега, ако пожелаят това. Позициите обаче, от които ще могат да го направят след 3-4 месеца няма да се същите и определено няма да са по-добри.

За ГЕРБ има два изгодни варианта. Единият от тях са именно новите предсрочни избори. Макар и минимално партията на Борисов е във възходящ тренд. Знаците, които дават от ГЕРБ обаче по-скоро говорят, че те наистина ще се опитат да сформират кабинет, въпреки сложната следизборна ситуация. Към евентуална евроатлантическа коалиция трябва да се подхожда много внимателно. Политиките в икономическата, социалната и други сфери, на всяко едно правителство може да не са най-сполучливите и то да загуби популярност, което може да навреди и на евроатлантическите нагласи в обществото. По принцип е добре поне една формация с тези ценности да остане в опозиция, като резерв, за да може при правителствен провал, обществото да има необходимата алтернатива в рамките на евроатлантизма. Дали обаче това ще може да се направи е отново въпрос на политическа култура и политическо лидерство.

Антисистемното "Възраждане" се намира на своя електорален пик. Това ясно се вижда от резултатите на т.нар. националистически вот назад във времето, който сега се концентрира във "възрожденците". Де факто те нямат повече естествени източници за постигане на нов ръст. Ако все пак такова нещо се случи, то би било резултат единствено от груби грешки на останалите политически формации. Затова е важно такива да не се допускат. У нас все още има дефицити що се отнася до политическата култура и политическите традиции и тези дефицити могат да бъдат източник на потенциални рискове. Рисковете обаче могат да се ликвидират чрез политическо лидерство.

Националният интерес се превърна в любима фраза на редица родни политици. Нейното изпълване със съдържание обаче идва тогава, когато се наложи да поставиш националния интерес пред тясно партийния. Ето това е реален тест за проява на политическо лидерство.