Боряна Стойчева е бакалавър по социология.
Тя е между авторите на излязлата наскоро книга “Иновации в колективното договаряне. Европейски и български аспекти”

Учредяването на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), първоначално беше посрещнато спокойно от останалите работодателски структури в страната.
Типичният за работодателите “бон тон” беше запазен.

Изненадващо за всички, КРИБ заложи на агресивна медийна кампания, присъща на политическите партии, а не на социалните партньори.
Публичното поведение на КРИБ повтори действията на Съюза на работодателите в България (СРБ) от времето на учредяването му към края на управлението на кабинета на Иван Костов.
И в двата случая бяха тиражирани крайни лозунги и далече прицелени претенции за изключителна представителност и автентичност.

В навечерието на последните парламентарни избори пламна конфронтация между СРБ и останалите работодателски организации.
Тя достигна кулминацията си, когато тогавашният председател на СРБ – Васил Василев, поиска официално да бъде упълномощен да представлява всички работодателски организации пред правителство и пред синдикатите при преговорите за социално – икономическия пакт.

Отказът на останалите работодателски организации да се съгласят с подобни претенции беше последван от сепаративно споразумение по рамката на пакта между КНСБ и СРБ.

В резултат на това, СРБ беше изключен от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) и загуби възможността да участва в дейността на Международната организация на работодателите (IOE), чийто член е АОБР, и в работата на Международната организация по труда.

В момента АОБР се състои от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българския съюз на частни предприемачи “Възраждане”, Българската търговско промишлена палата (БТПП) и Съюза за стопанска инициатива (ССИ).

Смяната на Васил Василев с Иво Прокопиев на председателския пост в СРБ, породи очаквания, че ще настъпи нормализация в отношенията с “петицата”.
Вместо това, още с формалното създаване на КРИБ, бяха отворени нови “фронтове”.

КРИБ успя да хвърли ръкавица в лицето на всяка от петте работодателски организации, обявявайки се едновременно за “автентичната” работодателска организация в България, за организация, обединяваща две трети от българския бизнес и за “Гласа на българския бизнес”.

Претенциите за “автентичност” са откровено оскърбление към всички останали, още повече, че ССИ, БСЧП “Възраждане” и АИКБ са създадени по различно време след 10 ноември 1989 г., от изцяло частни предприятия.
Понякога това твърдение се прецизира в смисъл, че членовете на КРИБ произвеждат две трети от брутния вътрешен продукт.
Тук г-н Прокопиев и г-жа Безуханова “елегантно” заобикалят факта, че в областта на тристранното сътрудничество и социалния диалог, основните критерии за представителност са свързани най-вече с броя на обхванатите работници от предприятията, членуващи в работодателските организации, както и с наличието на браншови и териториални структури.
Заобикаля се и фактът, че повечето от “големите производители на БВП”, включени в КРИБ, членуват и в по няколко от останалите пет работодателски организации.

Впрочем, през изминалите няколко години от съществуването на СРБ (основен компонент на КРИБ), на няколко пъти проблеми на големи компании – членове на този съюз, бяха решавани от други големи работодателски организации.

СРБ изобщо не успя да реагира на един от най-големите колективни трудови спорове в историята на БГА “Балкан”.
Посредническата роля между мениджмънта на компанията и синдикатите беше изиграна от БСК.

По подобен начин, в последно време ССИ на два пъти съдейства с морална подкрепа и експертно на мениджмънта на “Кремиковци” в критични ситуации, докато СРБ запазва мълчание.

За териториалните структури на КРИБ досега не са обявени официални данни, но за сметка на това, преобладаващата част от браншовите организации практически са взети “на заем” от останалите работодателски организации.

Лозунгът “Гласът на българския бизнес” очевидно е избран като предизвикателство към БСК – дългогодишен член на UNICE (Съюз на индустриалните и работодателски конфедерации в Европа).
Мотото на UNICE е “Гласът на бизнеса в Европа”.
БСК отдавна помества под логото си “Гласът на българската индустрия”.

Едва ли тук е мястото да се коментират правните аспекти на подобно разпореждане с чужда интелектуална собственост, но със сигурност действията на КРИБ не са добронамерени.

Друг е въпросът, пред кого КРИБ ще бъде “Гласът на българския бизнес”.

След 1 януари 2007 г., представителството в европейските работодателски организации ще бъде не по-малко важно от националната представителност в България.

КРИБ е единствената българска работодателска организация, без участие във влиятелна международна организация.

БСК е дългогодишен член на UNICE.
ССИ е член на UEAPME – Европейски съюз на занаятчиите, малките и средните предприятия.
UNICE и UEAPME са две от трите представителни работодателски организации пред Европейската комисия.
БТПП членува в организацията на европейските търговски палати –EuroChambres.
БСЧП “Възраждане” членува в Европейска конфедерация на асоциациите на малките и средните предприятия (СЕА - РМЕ).
АИКБ членува в Международната организация на работодателите (IOE) чрез “организацията - шапка” – АОБР.

Единствено КРИБ е на етапа на намеренията – ще открива представителство в Брюксел и ще кандидатства за членство в UNICE.

При такова “международно положение” по-разумната позиция от страна на КРИБ би била да търси сътрудничеството на останалите работодателски организации, а не да им се противопоставя.

В крайна сметка, в тристранното сътрудничество и в бипартитния социален диалог стилът по дефиниция е консенсусен.
Сблъсъците и конфронтацията трябва да бъдат само епизодични до постигане на съответен компромис.

Организациите със сравнително по-кратка биография би трябвало бързо да осмислят този факт от теорията и практиката на индустриалните отношения.
Иначе рискуват собствената си херметизация и изолация.



News.bg предоставя възможност за отговор, или други мнения по темата