Монотонен, леко тенекиен глас, безакцентна дикция, поглед на актьор дебютант пред навъсено жури корифеи от провинциалната самодейност, минимум емоция, максимум протоколна студенина. И шаблони, шаблони, шаблони - изпразнени от съдържание.

Това даде речта на президента Плевнелиев на зрителите, които се прежалиха да откъснат поглед от празничните чинии и чаши, да се загледат в телевизора и заслушат в думите.

В съдържателно отношение упражнението бе пълен провал. Смисълът на новогодишното обръщение на държавния глава е да отправи своите послания към нацията и едновременно да внесе малко топлина и човечност в отношенията "народ - власт" поне веднъж в годината. В това послание би трябвало управляващи и опозиция да търсят и да откриват знаци и сигнали за отношението на президента към политиките, насоки за бъдещето развитие на страната, на която той е глава, така необходим коректив. Президентското обръщение би трябвало да се очаква с интерес и отвъд пределите на България - президентът представлява държавата и в международните отношения. По всички пунктове оценката за Плевнелиев е близка до температурите на улицата.

Речта му бе хибрид между проповед на майка Тереза към милосърдните доброволци, послание на папата към неразумните политици за разум и разбирателство, поклон на президент на васална държава, който задължително трябва да отправи благодарности за топлите грижи към метрополията - в случая ЕС и НАТО, и обръщение на млад соцлидер на Бузлуджа, който страда за бедните и онеправданите...

Сред без-изразните и без-мислени думи Плевнеливев скри всички болезнени проблеми, които оставяме недорешени в 2014, гръмогласно премълча всички изпитания, които неизбежно ни очакват в 2015, и дори това, че няма власт, която в момента има отговор на въпроса - как ще посрещнем тези трудности. В своята необичайна деликатност президентът дори пропусна дежурните си критики към Русия и Путин, макар че последният едва ли е седял напрегнат пред екрана.

Тази година нямаше Скалисти планини. Но нямаше и държавен глава. Човек, определян за обединител на нацията, живеещ с тревогите и радостите на народа, обективно справедлив към миналото, загрижен за бъдещето и - назависимо от цялата тежест на управленското бреме - способен да намери топли думи в новогодишната нощ. Имаше държавен чиновник, който изпълняваше протоколно протоколната си роля: да каже няколко думи. Не на народа, просто така - на избирателите. Защото такава е традицията. Гербът зад гърба на Плевнелиев засилваше усещането за отдалечаването му от повода за словото и приближаването му до казионната бюрократична формалност на акта.

Единственото, което не може да се отрече е, че този президент най-после показа на целокупния народ, че може да изрече петнайсетина изречения, без да направи гаф, без да обиди никого, без да предизвика вълна от негативни реакции. Този път - никакви реакции.

Това обръщение няма да е в десетката най-харесвани видеа в социалните мрежи. Дори новинарите по задължение се озориха да извадят някакви акценти от него. Които се забравят на секундата.

Президентските пиари могат да си отдъхнат. Този път няма за какво да хвърчат глави. Гаф нямаше. Просто нямаше нищо. Всичко ще си остане постарому. Ще остане и отегченото опасение, че на Плевнелиев му предстои още един път неуместно да се вклини в телевизионното време - между потракването на вилиците, наздравиците и Дунавското хоро.

Май със Скалистите планини в библиотеката беше по-забавно...