За философията на едно управление, мисля, може да се съди по ресорните вицепремиери.

И министър-председателят Орешарски го потвърди категорично. Той не се опита да скъса с миналото на кабинета „Борисов", където по генезис вицепремиер бе вътрешният министър. С една дума - силовак (не че Цветанов някога е бил нещо различно от деловодител във вътрешното ведомство). Но там и премиерът, така да се каже, бе от службите.

И сега в новото правителство един от ключовите вицепремиери отново е вътрешен министър. И неговите подчинени вече двайсет и кусур дни пазят парламент и Министерски съвет от всенародната любов - няма да си кривим душата, правят го добре.

Обаче на всичко отгоре премиерът натресе на своето вице и отговорността да наблюдава културата (и здравеопазването, между другото, както е било нявга, когато в правомощията на Министерството на вътрешните дела е било и народното здраве).

Дали пък тук перфектният финансист и откровен лаик в политиката и държавното управление не изхожда от презумпцията, че над българската култура трябва да бди някой, който да може при нужда да се хваща и за кобура?

Само че, може би тази страна ще влезе в релси и ще поеме своя истински европейски път тогава, когато вицепремиери ще бъдат министрите на просвещението, на културата, на народното здраве, ако щете. А не полицейският министър да е ресорно отговарящ за културата.

Защото културата и изкуството - към днешна дата - са от другата страна на металните ограждения, които пазят властта от народа. И тя има нужда от подкрепа, а не от полицейски надзор.

В най-новата история има два диаметрално противоположни примера, когато за вицепремиери са поставяни хора на науката.

Първият е вече никому - извън академичните среди - нищо не говорещото име на академик (по времето, когато е заместник министър-председател още не е титулуван с тази научна степен, това става през 2003) Константин Косев в правителството на покойния Андрей Луканов. Вторият - Веселин Методиев в правителството на Иван Костов. И двамата историци. Единият - червен, другият - тъмносин. Но еднакви по произход - генезисът им е от Университета, за който няма нужда да се добавя каквото и да било, а не от милиционерското училище в полите на Витоша.

А днешните аматьори в политиката управляващи поставят вътрешния министър за ресорен вице на културата.

Е, с палки и кубинки по червената пътека едва ли ще стигнем до „Оскар". Но до оставка - със сигурност.