За да се разбере до колко е намалял стремежът да се запазят санкциите на ЕС срещу Русия, не са нужни много усилия. Достатъчно е да разгледаме списъка на гостите на Кремъл.

През февруари руският лидер бе посетен от президента на Кипър Никос Анастасиадис, който даде разрешение руският флот да използва пристанищата на Кипър. През март италианският премиер Матео Ренци, когото Путин нарече "предпочитан партньор", също посети Кремъл. През април се очаква посещението на гръцкия премиер Алексис Ципрас.·Тези три страни, както и Унгария, Словакия, Австрия и Испания, не са склонни да подкрепят икономическите санкции срещу Русия, които са в знак на протест срещу намесата във вътрешните работи на Украйна. В момента в източната част на Украйна е достигнато примирие и се очаква те да окажат натиск на срещата на върха на ЕС в Брюксел.

"Най-вероятно, в крайна сметка те няма да са съгласни санкциите да бъдат удължени и ще отложат решението до последния момент преди изтичането им" - каза по телефона бившият британски дипломат Ян Bond, който сега работи в базирания в Лондон Център за европейска реформа.

През март миналата година, когато Русия анексира Крим, страните от ЕС преустановиха търговските и визовите преговори с Русия и започнаха да съставят черни списъци на руските политици и военни лидери. През януари 2015 г. решението за замразяване на активите и забрана за издаване на визи на тези хора бе удължено с шест месеца.

След като през юли миналата година над източната част на Украйна бе свален пътнически самолет на малайзийските авиолинии бяха въведени по-големи ограничения, включително и забрана за финансиране на големи руски банки и продажба на оборудване за проучване и разработване на енергийни полета. Срокът на тези мерки от "третия етап" изтича през юли.

На първо място Полша, балтийските страни и Великобритания подкрепят разширяването обхвата на тези мерки. Те разчитат и на подкрепата на председателя на срещата на върха на ЕС, бившият министър-председател на Полша Доналд Туск. Но ястребите вече отстъпиха от думата си. Първоначално те поискаха удължаване на санкциите за една година, сега настояват за петмесечно удължаване до края на 2015 г.

"По наше мнение в някакъв момент трябва да се вземе решение за удължаване на санкциите до края на годината", заяви в понеделник, по време на интервю на среща на дипломати от ЕС в Брюксел литовският външен министър Линас Линкявичус.

Но е малко вероятно на тази среща на върха (19-20 март, б.р.) да бъде взето решение. За да се разширят санкциите, се изисква съгласието на всички 28 страни-членки на ЕС. При тези обстоятелства скептиците ще отлагат решението до последно, разработвайки политики спрямо своите интереси, в краен случай може да наложат и вето. Новото правителство на Гърция, например, през януари изрази недоволството си от черния списък, но в крайна сметка се съгласи.

Следващата среща на върха е насрочена за юни "това ще е правилният момент това решение да бъде взето", заяви в понеделник министърът на външните работи на Словакия Мирослав Лайчак - "Върху нас няма натиск, следователно ние не сме съгласни, че санкциите следва да бъдат подновени в момента."

Центристка позиция заема германският канцлер Ангела Меркел, която по време на дълговата криза в еврозоната доказа, че е най-мощният и влиятелен европейски лидер. При нея е налице конфликт на приоритети: тя иска да демонстрира твърдост и решителност по отношение на Русия и в същото време да запази някакво подобие на европейското единство.

Украйна вижда в Меркел гарант за крехкото примирие, което тя и френският президент Франсоа Оланд се договориха през февруари с Путин.

"Отношенията между Германия и Украйна никога не са били на толкова високо ниво" - каза в понеделник в Берлин по време на съвместна пресконференция с Меркел, украинският президент Порошенко.

Германия заема прагматична позиция, заяви старши вицепрезидентът на компанията Teneo Intelligence Карстен Никел в понеделник. "Според Германия, ако примирието продължава, се увеличават шансовете за значително облекчаване на санкциите."

Анулиране на редица санкции не означава, че те ще бъдат премахнати напълно, това е класическата формула на европейския компромис. Една от опциите е в бъдеще да се „намали интензивността" на санкциите в отговор на спазване на примирието заявиха във вторник френски официални лица в Париж.

"Изглежда, че доверието в лагера срещу санкциите се е засилило", каза по телефона от Брюксел Стивън Блокманс анализатор в Центъра за европейски политически изследвания. Той отбеляза, че по-строги санкции може да бъдат наложени, ако Русия навлезе навътре в територията на Украйна.