Трагикомично е, когато се случи нещо, за което нищо не знаем, светлите умове да се съберат досущ като в Ганковото кафене - "там се разискваха общинските въпроси, и възточният, и всичката вътрешна и външна политика на Европа"* - да се съберат и да започнат да гадаят и да умуват, върху голи хипотези да градят тежки анализи:
- Видяхте ли как го прибраха Нено Димов?
- Ние че видяхме, видяхме. Ама защо, аджеба, го прибраха?
- Много просто: защото позволил на бизнеса да източи язовира. Те, хората, си го казаха.
- Дрън-дрън. Това е прах в очите. Всичко е заради боклука. Нено е човек на италианската мафия и от Интерпол са се обадили на Бойко да го арестува.
- Че защо не си кажат?
- Защото е секретно.
- Ама нали прокурорът го е арестувал, не Бойко...
- То е все едно.
- Глупости на търкалета!
- За закуска му дали кроасан и чаша вода.
- А ти клозета на Иванчева не го ли помниш?
- Ех, къде е сега Мая Манолова да снима кроасана на Нено!
- Аз пък мисля, че никаква мафия и никакъв боклук няма, ами въпросът е политически. Бойко иска да разкара Нено, ама нали е коалиционен, измислил е този начин.
- Нещата са по-дълбоки. Властта иска да покаже, че недосегаеми няма. Демек, всеки да си опича акъла.
- Че то така кой ще иска да стане министър?
- Никой! А какви министри имаше едно време, ехе-е-е...
- Всичко това е ала-бала. Истината е Цеко Минев. Заради него е всичко.
- Ааа, не! Цеко Минев няма нищо общо. Нено Димов е взимал рушвети за себе си, без да дава на Бойко, това е.
- Всички конци ги дърпат господарите на света.
- Абе вие не виждате ли, че Нено Димов е рептил?
- Какъв?!?...
И тъй нататък, и тъй нататък. Когато обществото не разполага с цялата и достоверна информация (а то никога не разполага), може да си ги дроби такива в кафенето чак до сутринта. Едно е безспорно - че случващото се с Нено Димов е спектакъл за пред зяпналата публика, независимо какво се крие в тъмното и усойно задкулисие. Сюжетът прилича на оковите на Иванчева, а поуката е абсолютно същата: корупция очевидно има, но не е до върха. Върхът се бори героично с корупцията и не жали никого - ни свой, ни чужд. Върхът е като устремена в небесата ракета, от която се отделят и отпадат степени, за да изгорят в гъстата атмосфера на общественото внимание. Върхът на ракетата се оттласква от всяка отпаднала степен, за да стане полетът му по-лек, по-волен и по-бърз.
Не разбират ли съответните пиари, че от определена гледна точка спектакълът е тъп и прозрачен, очевидно е с каква цел се поставя? Но тази гледна точка не е масова, тя е по-скоро инцидентна. Масовата гледна точка вика: "Браво!", защото усеща, че държавата се управлява с твърда ръка и разни нагушили се с милиони бели якички спят в дранголника.
За всяко зло е важно да се посочи виновник. Но още по-важно е да има жертва и тази жертва да страда, по възможност публично.
Инцидентната гледна точка може да си ги говори тези неща, може да си ги пише, но масовата гледна точка никога няма да пожелае да ги чуе и прочете. Подобни разсъждения никога няма да стигнат до масовата гледна точка, тъй че съответните пиари са прави и продуцентите на спектакъла могат да бъдат спокойни. Не са направили грешка с безвкусните си изхвърляния (както ѝ се струва на инцидентната гледна точка), а с вещина и тънък психологизъм са докоснали сърцето на масовата гледна точка. Така се прави. За инцидентната гледна точка са камерните концерти и моноспектаклите, а циркът е за масовата гледна точка - пъстър, бъбрив и разбираем.
Всички казаха, че с политическата кариера на Нено Димов е свършено, че камионетката на прокуратурата го е откарала далеч от нея или каквато там беше метафората. Аз пък мисля, че не е така. Сега Нено трябва да рентира медийната си популярност, да нахлупи ореола на мъченик и да основе своя политическа партия. Това няма да е прецедент, а по-скоро тенденция, защото ако Нено Димов направи партия, ще бъде четвъртият отпаднал министър на Борисов, който поема по този път след Христо Иванов (ДаБГ), Мирослав Найденов (БАСТА) и Петър Москов (КОД). Очевидно, както БКП беше люлката на всички партии в края на 20 век, така ГЕРБ се очертава да е люлката на партиите в началото на 21.
Каква би могла да бъде една партия на Нено Димов? Може би поредният нов десен проект. Макар че един десен проект стане ли на пет минути, вече не е нов, защото се задава следващият. Може би поредният консервативен проект, както е модерно да се казва. Макар че ще бъде четвърти след ДСБ, "ВОТ Консерватори" на Пламен Юруков и КОД на Петър Москов, стига, разбира се, ДСБ все още да поддържат идеологията, с която се отрониха от СДС. А може пък да е първият либертариански проект. Но либертарианството за България е по-екзотично даже и от консерватизма. А защо пък де не е и някой ляв проект - та нали главният принцип в политиката е безпринципността! Социалисти има, комунисти - също. Има и Комунистическо движение "Че Гевара". Но пък няма Гражданска платформа "Лев Троцки". Ето една потенциална ниша. Сигурен съм, че ще предизвика жив интерес.
И преди съм споделял мнението, че пред политическата система в България (поне в обозримо бъдеще, защото в необозримо - я камилата, я камиларя) има два пътя: да се установи устойчив, традиционен двупартиен модел с незначителни сателити, по англо-американски пример, или периодично да се рестартира системата, да се помита статуквото и да започва градежът на новото върху руините на старото (слава Богу че това са само приказки - нищо старо не се руши и нищо ново не се строи, само се сменят партийните назначения по възловите позиции). Споделял съм също, че харесвам повече устойчивия двупартиен модел, защото той обещава, ако не друго, то повече професионализъм в администрацията. Иначе какво - ще прстигнат гладните новобранци и докато се научат кое-що, ще дойде време да отстъпят на следващите гладни новобранци. В България това се разбира и споделя комай само от БСП. Всички останали правят политика на кампаниен принцип. Даже и ГЕРБ, които след ОДС и НДСВ са следващият сериозен опонент на БСП и съответно претендент за единия от политическите полюси, и те сякаш изгубиха мерак за борба, омекнаха, придърпаха хоризонта си в опасна близост, с което дадоха знак на следващите спасители на нацията да излязат да загряват на тъч линията.
А кои са следващите спасители на нацията? По-лесно е да се отговори кои не са. Именно защото почти всеки си направи партия или поне политическо НПО, ГЕРБ все още изглеждат крупни и безалтернативни. В този ред на мисли на тъча загряват и бившите министри на ГЕРБ кой с партия, кой като Цветанов с НПО. Защо Нено Димов да прави изключение?
Ако прояви далновидността да ме покани за свой главен идеолог или както там се наричат тези хора по партиите, ще го посъветвам да озаглави проекта си ПП (Последна партия) и да си постави една единствена цел - да закрие всички партии. Да няма повече, край, финито! А какво ще има след това? Карай, бе! На кого му пука? Коя революция сериозно се е питала какво ще има след това? Ето, такъв един политически проект със сигурност ще се къпе в любов и аплодисменти. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
*Иван Вазов, "Под игото"