Помните ли вица за днешната полиция, която не биела? За сметка на снощната, която бая си побийвала... Някому сюжетът с полицейското насилие към днешна дата определено допадна. Иначе как да си обясним, че точно сега скандалното кино за поредните „херои" от Първо РПУ, по-старо и от брадатия виц, намери място в ефира на един национален телевизор. А от там се разтече из всички информационни канали.

Премиерът Борисов дори обяви, че го е срам от постъпката на бабаитите под пагон. А защо господин министър-председателят не изпита същото чувство, когато гранични полицаи загиваха по време на нелепата командировка на българо-турската граница? Защо не се засрами, когато полицаите излязоха на жълтите павета да поискат от държавата, която той управлява, достойни условия на труд? Защо не потъна в земята от срам, когато след подобен инцидент, отново със служител на Първо, висши полицейски чинове бяха „заточени" в морската столица на още по високи постове? Защо не посипа главата си с пепел, когато поставената от него на горещия стол на „6-ти септември" 29 Бъчварова методично разширява пропастта между редовите служители и ръководството на МВР и е на път да бие дори Цв. Цв. по без-мисленост на изказванията?

На някой определено му изнася полицейското насилие да е увеличителното стъкло, през което да се съзерцава работата на униформените. Шумът да е около това кой кого и кога набил, неправомерно употребил физическа сила и помощни средства. А не около справедливите синдикални искания на служителите в системата. Не около продължаващите „екскурзии" на граничари от вътрешността на страната към южната граница. Не около ниското качество на услугата „сигурност", което МВР предлага и това, въпреки че сме на второ място със 7 процента за сектора, при средно ниво в 3,7% за ЕС. Не около това, че убиецът на 17-годишния Георги още е на свобода...

Министър Бъчварова разпореди проверка, пишман пазителите на реда са отстранени. Но имената им остават тайна. Дали защото на някой - включително и зад каменните стени на министерството, за съжаление - му изнася да се говори за „полицейско насилие", а не за насилниците Петров, Иванов, Димитров. Дали не се цели пропастта между обществото и полицията да стане по-дълбока и от онази, която разделя министъра от подчинените му. За да може утре, когато полицейските кубинки отново затропат под прозореца на социоложката на вътрешните работи, хората да започнат да псуват: сега протестират, а когато биеха - не протестираха.

Съчки в огъня из медии и социални мрежи активно подхвърлят вече кой ли ден хелзинкски правозащитници, мними или истински потърпевши от полицейската бруталност, будни граждани с мнение по всички теми - от глобалното затопляне до размножаването на едноклетъчните.

Главният секретар на МВР Георги Костов пък предостави телефон, запомнящ се лесно като номер на мутренски джип и призова хората да сигнализират за насилие. Така даде carte blanche на всеки хаймана да се жали с повод и без повод от репресии. А полицаите да се страхуват да извършат каквито и да е действия дори в рамките на закона. Защото те са на предната линия в борбата с престъпността, противникът им е нагъл и самоуверен, а гърбовете им всеки момент могат да се превърнат в мишени на „приятелски огън" от собствените ръководители.

Разбира се, поведението на служителите на Първо РПУ, станали герои в поредното любителско видео, заслужава най-тежкото дисциплинарно наказание. Дори нещо повече - при доказване, следва да им бъде потърсена и наказателна отговорност. Въпреки смущаващият факт, че както се разбра т.нар. потърпевши не са се жалвали по съответния ред, а самите полицаи чинно са написали рапорти за инцидента... Но това са детайли.

Преекспонирането на един позорен случай не е от полза за никого. Защото зад неговата недобронамерена експлоатация остава в удобна сянка, че същите тези униформени - които работят на ръба на човешките възможности, при постоянен риск, под стрес и напрежение - успяха да овладеят безкръвно събитията в циганските гета в Орландовци, Гърмен. Продължават да бранят границата далеч от родните си домове и семействата си, при условия, в които и куче да вържеш - ще прегризе синджира и ще избяга. Денонощно бдят за спокойствието по безпокойните улици на българските градове и села. Пазят живота, здравето и собствеността на гражданите, които сега някой се опитва да настрои срещу тях.

Българската полиция има нужда от подкрепата на своето общество. От неговото доверие. От признателността му, ако щете. Войната с престъпността - а това наистина е война, при която се дават и жертви - не се води с бели ръкавици. Защото когато бедата ни сполети, крещим: къде гледа полицията. А в подобни моменти сме готови да я хвърлим на лъвовете.

Извън съмнение е, че в системата - ако цитираме един амбасадор - има гнили ябълки. Има хора с нисък интелектуален капацитет, антипрофесионалисти, аутсайдери с ниско самочувствие, което прикриват със значка и избиват с палка и белезници.

МВР има достатъчно вътрешни съпротивителни сили да се самоочисти от болните клетки. Просто не трябва полицаят да бъде употребяван в несвойствената му роля на обществена боксова круша. Вредно е. А в един момент може да бъде и опасно. Не за министъра, главния секретар, премиера. За държавата, която би трябвало да сме всички ние.