Напоследък зачестяват левичарските сигнали по отношение на икономиката, идващи от най-високо ниво - държавни бензиностанции, държавна онлайн платформа за резервации, размишления относно евентуално вдигане на ДДС и корпоративния данък, по-рано тази година лансиране на идея за държавен мега холдинг, обединяващ ВиК дружествата... Засилената роля на държавата винаги е била актуална (а нерядко и желана от мнозинството граждани) идея, но сега покрай корона кризата сякаш идва в повече. При това не само като повече регулации, а и като превръщане на държавата в икономически играч. 30 години след краха на социализма и 23 години след тоталното осъзнаване, че държавата е лош стопанин, а частната собственост и стимулирането на частната инициатива са задължителни за постигане на просперитет (обратното мислене бе докарало България до 10 долара средна месечна заплата и 3 долара средна пенсия), "призракът на социализма" отново се появява в икономиката. Което няма как да не буди притеснение.

В интерес на истината обаче се оказва, че това далеч не е чисто български феномен. Все по-често и други европейски правителства се изкушават от национализации, засилени регулации, раздуване на социалните бюджети и т.н. Ето няколко примера:

Испанското правителство ще храчи по 3,29 милиарда щ.д. годишно за постигане на "безусловен базов доход" (новина от 27 май). По-рано, в разгара на епидемията, същото социалистическо правителство реши да национализира частните болници и доставчици на здравни услуги в страната.

Германската авиокомпания "Луфтханза" ще бъде частично национализирана, за да се спаси от кризата (новина от 21 май).

"Страхувайки се от рецесия заради коронавируса, Франция акцентира върху национализациите" (заглавие в euractiv.com от 17 март).

Стигна се дотам Европейската комисия в своя месечен обзор за установяване на нарушения от месец май да посочва, че държави-членки жестоко погазват принципа за свободно движение на стоки и капитали, който е един от крайъгълните камъни на самия ЕС. Конкретно Австрия и Франция са обвинени в пазарни злоупотреби, а България - в протекционизъм по отношение на хранителните продукти. Което в някаква степен е ирония, тъй като Еврокомисията тепърва трябва да разсее съмненията около начините на акумулиране и разпределение на средствата от възстановителния план за европейските икономики заради коронавируса.

Очевидно правителствата, без значение дали леви или десни, са на път да възкресят социализма в икономиката. Като тази тенденция съществуваше и преди появата на COVID-19 (справка - "Зелената сделка"), но сега вече е ясно очертана.

Рецесията от последните два месеца доведе до увеличаване на безработицата и до още по-голямо увеличаване на несигурността за бъдещето - и двете в световен мащаб. Това води до засилени очаквания към управляващите, а те в немалко европейски държави изглежда, че ще отговорят по най-лесния начин - с леви мерки, които на първо време да успокоят населението. Само че това може да излезе през носа на цялото общество, понеже през 20 век бе доказано, че социализмът не работи. А опитите да се изгради работещ социализъм струваха 100 милиона човешки живота и икономическа катастрофа навсякъде, където бяха правени тези опити.

Затова е учудващо как в страна като България изобщо може и да се помисли за подобни мерки. Спомените и от социализма, и от първите години на прехода, би следвало да са още пресни. А всеки политик, който тръгне да лансира национализации, държавни предприятия и прочее, трябва да си припомни един важен факт:

В началото на 1995 г., след като БСП спечели пълно мнозинство в парламента, в програмната декларация на кабинета "Виденов" частта за икономиката беше почти изцяло запълнена с намерения как да се оздравят губещите държавни предприятия (към онзи момент съставляващи преобладаваща част от икономиката), а приватизацията, касова и масова, беше спомената едва-едва. Резултатът вече бе посочен по-горе в материала, а самите автори на програмната декларация бяха изгонени с камъни от управлението.

За съжаление обаче дневният ред в Европа (включително икономически) се задава най-вече от "западните" държави, а те не са преживели горчивия опит на "източните" и съществува реален риск да повторят нашите глупости от миналото. Естествено, със същия резултат.

Разбира се, не всяка държавна намеса е социализъм (съществува и т.нар. "смесена икономика", при която регулациите са засилени, макар собствеността да е предимно частна). Но това, което виждаме напоследък, си е откровено прекрачване на "смесената икономика" и залитания към социализма.

Естествено, някой веднага ще попита: какво толкова имате против държавните предприятия, нали печалбата зависи от начина на управление, а не от формата на собственост? И на теория е прав - ако държавата назначи подходящи мениджъри, които да изкарат нейните предприятия на печалба... Само че практиката много често опровергава тази теория. Защото - да, държавата може да наеме кадърен мениджмънт, така, както го прави частният собственик. Но държавата, като собственик, се изкушава да налага на същия този мениджмънт изисквания, които частникът не прави.

Основната цел на частното предприятие е да реализира печалба за своя собственик/акционери. Докато за държавата това далеч не е единствена и често не е основна цел. Един частен собственик никога няма да наеме повече работници, отколкото са му необходими за бизнеса, докато държавата се изкушава да го прави, за да имитира заетост. Да, частният сектор също извършва някои социални дейности (напр. благотворителност), но винаги се разпростира според чергата си - първо да произведем, после ще разпределяме (дивиденти, дарения, инфраструктурни начинания...).

Три десетилетия след падането на Берлинската стена, "призракът на социализма" отново броди из Европа. Само дето този път социализмът е не поствоенен (след всяка от двете световни войни), а постепидемичен.