По-голямата част от българското общество желае промяна. Тази тенденция беше изразявана в продължение на достатъчно дълго време и по различни начини - както чрез улични протести, така и посредством гласуване на три поредни парламентарни избора през 2021 г. Промяната обаче беше единственото послание, което обединяваше и обединява хората, желаещи да видят в управлението различни партии и различни хора от тези през последните около 10 г. Промяната обаче има много лица и може да се случи по много различни начини. За да има в действителност силна социална енергия за промяна, то след посланието трябва да дойде и консенсусът - как да изглежда и как да се случи промяната. Посланието е достатъчно за улицата, но без следващата стъпка, промяната не може да се превърне в управленска програма, т.е. от уличен лозунг да се развие в институционално съдържание. Това се оказа непосилно предизвикателство пред т.нар. партии на промяната - "Демократична България", "Има такъв народ" и разноликата и разноименна формация около Мая Манолова (на последните избори останала извън парламента). БСП пък така и не можа да си изгради идентичност на партия на промяната. Всъщност ръководството на формацията претендираше за това, но партията изглеждаше широко разкрачена между своето минало и не особено ясното бъдеще, което промяната, стартирала от улицата, беше започнала да очертава. Това означава, че БСП не можеше да е полезна в търсенето на решение за основното предизвикателство - изработване на управленска програма, която да удовлетворява всички, застанали на страната на промяната. След два парламента, които не можаха да конституират правителство, се появи новата формация "Продължаваме промяната" на Кирил Петков и Асен Василев.

Формацията не донесе нещо качествено ново в българската политическа система. В съдържателно отношение тя принадлежи на промяната, подобно на посестримите си, които участваха в предишните два вота и бяха част от 45-то и 46-то народно събрание. "Продължаваме промяната" не осигури и електорален принос в полза на привържениците на промяната, а само преразпредели този, който така или иначе беше ориентиран към формациите с тази насоченост. Всичко това означава, че нишата, в която се появи "Продължаваме промяната" беше оформена именно от необходимостта, разпиляната социална енергия за промяна да се консолидира и да намери своя институционален израз. Кирил Петков и Асен Василев трябваше да намерят и предложат решение най-вече на този въпрос. Така в своята предизборна кампания двамата бивши служебни министри заложиха на мащабна антикорупционна реторика. Твърдения за неправомерно раздаване на обществени поръчки, необходимост от прекратяване на определени договори за изпълнение, защото съответните дейности било възможно да се осъществят на по-приемливи цени, и други позиции от този порядък кулминираха в опита българските граждани да бъдат убедени, че предишните редовни кабинети са злоупотребявали с милиарди левове всяка година. Дори бяха назовавани и конкретни суми, които достигнаха до 8 млрд. сума, умопомрачителна за България както от икономическа гледна точка, така и от гледна точка на финансите, които ежегодно се разпределят у нас за реализиране на инфраструктурни и други публични проекти. Антикорупционната тема обаче бе базова за привържениците на промяната. Дори и те да имаха несъгласие по други теми, то в тази бяха напълно сигурни и най-вече тя бе факторът, който ги сплотяваше. В този смисъл трансформирането на уличните послания в управленски модел минаваше задължително през антикорупционната тема и логично от "Продължаваме промяната" заложиха на нея като формация, чиято основна мисия беше да намери общ език с останалите партии на промяната и да договори подкрепа за конституирането на редовно правителство в страната. Дори ръководителите на "Продължаваме промяната" решиха да се застраховат срещу евентуална поява на идеологически дебат по време на предизборната кампания, като заговориха за десни средства и леви цели. Така те отправиха силно послание към потенциалните си партньори, че независимо от начина, по който се самоопределят, не е проблем да взаимодействат с "Продължаваме промяната". С това беше ликвидирана възможността протестният вот да се разпадне по идеологически предпочитания и беше поставена основата за преминаване от улични искания и скандирания към формирането на правителство върху социалната енергия на промяната. По този начин още преди изборите на 14 ноември бяха зададени два основни ориентира за новия кабинет. Ориентирите, разбира се, са нулева търпимост към корупцията и примиряване на идеологическите различия вътре в коалицията, така че те да не могат да се превърнат в източник на напрежение в рамките на мнозинството.

Първият ориентир ще бъде основа на говоренето на всички правителствени представители и поне в първите месеци след началото на новото управление ще дава резултат. След този начален период кабинетът ще трябва да търси и да намира и други реторически подходи, чрез които да развива своята комуникация с обществото и да поддържа подкрепата си в него. Колкото до въпроса за идеологическото примиряване, в началния етап то също няма да е проблем. Това се обуславя и от обстоятелството, че коалицията включва и формация като "Има такъв народ", която не е възникнала на идеологическа основа и е изцяло технократски ориентирана. С течение на времето обаче все повече значение за този компонент ще има начинът, по който Кирил Петков и Асен Василев ще обясняват и изпълват със съдържание заявката си за десните средства и левите цели.

След изборите започнаха публични преговори (в мола) между "Продължаваме промяната" и другите три формации (ДБ, ИТН и БСП), които ще формират и подкрепят новото правителство. Целта на тази инициатива обаче далеч не беше толкова преговорна, колкото комуникационна. Кирил Петков и Асен Василев поискаха да покажат на привържениците на промяната, че техните партии могат да седнат заедно на една маса, независимо от съществуващите различния между тях, така както са били заедно на улицата през летните месеци на 2020 г., макар че и тогава не са били 100% съмишленици. Това беше първата институционална стъпка на "Продължаваме промяната" по пътя към осъществяването на тяхната мисия - конституирането на редовен кабинет. В случая акцентът попада изцяло върху самото създаване на новото правителство. Всички останали въпроси поне на първо време остават на заден план. Най-общо чрез публични и непублични преговори беше изработен някакъв коалиционен документ, но той има толкова широк характер, така че конкретните политики, които всеки отделен министър трябва да формулира и да внася в министерския съвет, ще се случват в движение. Коалиционното споразумение задава някаква рамка, доста условна, и много трудно би могла да зададе цялостна, завършена и последователна посока на новото редовно правителство. В този смисъл, независимо от впечатлението, което беше създадено, че коалиционното споразумение е по-важно от персоналния състав на кабинета, де факто се получава точно обратното. Тук именно е и мястото да се напомни, че Петков и Василев още преди изборите се заявиха като кандидати съответно за премиер и министър на финансите. Тези позиции са най-важни във всеки редовен кабинет, защото премиерът е този, който може да осигурява баланси между политиките, които отделните министри предлагат, а финансовият министър може да гарантира тези баланси чрез финансова санкция, положителна или отрицателна, към политиките, предлагани от неговите колеги в министерския съвет.

Освен това новото правителство ще има и обективни фактори, които ще осигуряват определено ниво на сплотяване. Те обаче ще идват по европейска линия. Планът за възстановяване и развитие касае работата на всички министри. Това ще бъде основна тема през следващите години както на европейско равнище, така и на националните нива във всички страни членки. По подобен начин стои и въпросът със Зелената сделка. Страната ни определено може да почерпи опит от други страни от ЕС относно използването на технологиите, свързани с въпросната сделка. Става дума включително и за страни от Източна Европа, каквато например е Хърватия. В този смисъл и по всяка вероятност дори министерства, които на пръв поглед нямат отношение към тези процеси, ще трябва да се включат, за да станат процесите ефективни - напр. министерството на външните работи.

В заключение следва да се отбележи, че в лицето най-вече на ГЕРБ, новият кабинет ще има добре организирана и опитна опозиция, състояща се от политици с богат управленски опит. За новото управление това може да е нож с две остриета. От една страна силната опозиция също може да води до сплотяване между министрите, от друга обаче - работата под напрежение може да се окаже съществено затруднение за някои министри или за част от партиите на промяната. Тактиката на "Продължаваме промяната" в предизборния период даде своя резултат, но остави и някои козове в ръцете на опозицията, които тя може да използва и то трайно, а не само в началния етап на новото управление. Най-яркият пример тук е предизборното твърдение за злоупотребата с милиарди левове от предишното редовно правителство. Ако тези пари не се появят в новия бюджет, опозицията ще задава въпроси по тази тема и тези въпроси ще бъдат актуални при подготовката на всеки държавен бюджет през следващите години. По реакциите на премиера Петков и министъра на финансите Василев ще проличи дали техният замисъл е обхващал само изборите и създаването на редовно правителство, или е по-обхватен и действително би могъл да създаде устойчивост за едно управление с пълен мандат от 4 години.