Премиерът бленуваше българското председателство като плаване на "Титаник". Корабът потъва нормално - важно е оркестърът бодро да свири. Но нещо май се обърка. Вето на президента върху най-некомпетентния вреден продукт на най-бездарния законодателен орган (прецедент: не върху отделни текстове, а върху цял закон). Унищожителни материали в западната преса - бедна, корумпирана, без правосъдие и свобода на словото България. И Борисов, който иначе не рови дълго из джобовете за уместна или недотам реплика, премина в режим "мълчанието на агнетата". Заедно с цялата си иначе креслива партийна камарила. Унизителна тишина в ситуация, която изискваше бърз адекватен политически отговор.

От какво го заболя повече премиера, че го докара до вербална немощ? От това че за месец държавният глава атакува втори закон? Като при бюджета на НЗОК принуди първия министър лично да даде заден и да унижи депутатите да се отрекат от онова, което бранеха пяна на уста. А сега дори не му предлага полезен ход. Въобще през третия мандат на Борисов, който и преди демонстрираше симпатия към тактиката "две напред - една назад", все по-често му се налага да прилага "една напред - две назад - три-четири леко встрани по тъч линията".

Или от това, че авторитетни медии от страни, чиито лидери той нежно прегръща и свойски тупа по раменете, си позволиха да го настъпят по най-болезнения мазол. Така както и Нинова не го е настъпвала. В толкова отговорен за София момент, който възприема като своя лична заслуга.

Доскоро Борисов си мислеше, че най-големи нерви по време на председателството ще му образува вота на недоверие. От който - при наличното мнозинство и особено след програмното слово на Почетния Председател-философ-хидроинженер Доган - се чувстваше застрахован. Сега обаче атаката срещу антикорупционния закон обещава да се превърне в драматичен епизод за управлението.

Ако парламентаристите му бламират президентското вето, ще признаят две неща. Че съществуващите структури за борба с корупцията (прокуратура, МВР, ДАНС, КОПНИ, други комисийки, съд) са безсилни да се справят с уродливото явление. И за това са виновни Кой? и Той. Второ - че никой всъщност няма намерение да се бори с нищо. Просто на управляващите им трябват неподлежащ на контрол изцяло зависим от тях репресивен орган с широки правомощия; закон - ефикасен инструмент за политическа разправа с опонентите; нормативен акт, чрез който основни гарантирани от Конституцията граждански права могат да бъдат суспендирани. А "Тефтерчето на Златанов" в нов вариант ще надмине по многотомност произведенията на др. Живков.

Ако Борисов направи правилен ход и спусне декрет до парламентаристите за ново разглеждане и ремонт на невлезлия още в сила закон - ще признае пълната несъстоятелност на парламентарната група и на управлението като цяло - корумпирани, но не създават ядове. Което отдавна знаят българите, но сега ясно се артикулира и от Европа. А това не му харесва.

Докато още се отръскваше от имиджа на развял черен шлифер, запасал пищов боец с престъпността, за да влезе в костюма на държавник, Б.Б. едва ли можеше да намери на картата Западните Балкани. Сега са му по-мили от Северозападна България. Преди време обичаше да говори с народа - аз прост, вие прости. Разбираха се. Борисов ли поумня, но днес предпочита диалозите с Макрон, Меркел, Мей. Наистина е лесно - не очакват чудеса от него. Само да слушка, да папка по-малко евросредства, да е вярно куче - да пази европейските граници и евроценности. Ако иска да е корумпиран, ама ядове да не създава... Затова като търговски пътник изръшка Европата, Близкия и по-далечен Изток, само и само да не е в рòдината.

Щото народът си остана прост. Иска бе! Висок жизнен стандарт, сигурност, нормално здравеопазване, образование; бързо и ефективно правосъдие; добри доходи хем за полицаите, хем за лекарите, че и за учителите; хем природа да остане, хем работни места в туристическите региони. А Б.Б. не обича да му скачат и да му викат под джамовете. Освен "Осана!". Затова капитулира за иновативните лекарства, ако някой си е помислил, че от грижа за пациентите. Затова се огъна пред ултиматума на вицето Симеонов - защото викащите от Банско в полза на втори лифт имат числено надмощие над еколозите, скачащи за природа.

Антикорупционният закон не вълнува народонаселението. Макар че опасностите и противоконституционните текстове в него бяха разяснени стотици пъти от експерти юристи и правозащитници. Изключително разбираемо разтълкувани в мотивите на държавния глава. Рискът от агитка под премиерските прозорци е минимален. Но темата "корупция" е подхваната и от странство. Решението на казуса с приетото под вещата диригентска палка на Данаил Кирилов правно недоразумение ще трябва да се вземе в първите дни на реалното европредседателство. Ерго - ще бъде наблюдавано под микроскоп.

Всъщност не за първи път се излагаме пред чужденците. А че с подобно калпаво законодателство в различни сфери властниците превърнаха живота тук във всекидневна борба за оцеляване - кой ли го е грижа. Каквото и да реши Борисов - това изглежда е началото на края на третия мандат. Не, вотът няма да мине, ще му гарантира известен период на затишие пред буря. Едва ли обаче председателството ще му спести скачащи под прозорците недоволни, които не викат "Осана!".

Време е Борисов, който някога гонеше рекорден личен рейтинг, да се замисли, от какво имат нужда днес хората, които започна да приема като поданици. Щом омбудсманът Манолова има 71% одобрение (декември, "Екзакта рисърч груп"), а него харесват 45. Утешение му остава характерното за авторитарните лидери доверие от 95 на сто от неговите си гербери. Но едва ли и този път ще спасят проваленото управление.

Някога хората изразяваха недоволството си, замеряйки парламента с яйца и домати. Отиващата си ера "Борисов 3" направи тези хранителни продукти труднодостъпен за мнозина лукс и на трапезата, и на площада. Остават все още безплатните павета. Защото не всички могат да свирят на бял роял и имат прилични гърди за показване...