Тези дни стана ясно, че полицията е оторизирана да започне проверки на автомобили, които може би замърсяват въздуха в столицата. Съвсем естествено, социалните мрежи "прегряха" от подигравателни колажи, че "народ, който гори боклуците на Европа, но проверява колите за вредни газове, не може да бъде унищожен". А и проверката завърши... с една санкционирана кола.

Какво се случва всъщност? В последните месеци огромни количества отпадъци започнаха да "никнат" тук - там в страната като гъби след дъжд. Оправданията за поредния складиран някъде боклук винаги започват, след като медиите или граждани чрез социални мрежи най-вече алармират за наличието му и първите реакции поразително приличат на тези за водната криза в Перник - "ни чул, ни видял". Въпроси от типа "какъв е видът на отпадъците; какви са мястото и начинът на преработка или унищожаване; депонират ли се; рециклират ли се, кой всъщност ги внася; кой е издал разрешението за това" потъват някъде в цялата бюрократична мрежа от писма, доклади, разрешения, институции.

По информация от Агенция "Митници", поискана от сайта "Биволъ" по силата на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за последните пет години 538 фирми са внасяли боклук в България от държави извън ЕС. Отговор обаче кои са тези фирми, няма.

Тласък за по-сериозно внимание към ситуацията с боклука в България и как се процедира с него, естествено за нашите географски ширини, дойде отвън. Миналата година италианските власти задържаха вагони с 815 тона смесени отпадъци (пластмаса, каучук, опаковки, гума, текстил), които, според изданието "Кориере де ла сера", са били предназначени за България. Тогава държавата, в лицето на министрите на екологията и вътрешните работи, отрязаха въпроса с твърдението, че това са медийни твърдения.

Българите нямаме доверие в институциите си и защо ли... Бившият вече екоминистър Нено Димов си отиде от поста заради допуснатата водна криза в Перник, но в последствие получи и разследване именно за контрола върху вноса и третирането на отпадъци в България. Когато го питаха преди скандала с липсващата вода в миньорския град и за боклуците, можеше да отговори - правят ли се проверки за съдържанието на контейнерите, а не да приемаме отпадъците на едно голо доверие. Можеше, но не отговори.

Рисковете за околната среда и здравето на хората от горене на опасен отпадък са не един или два. Всяка седмица областни градове в България се оказват със силно завишени норми на мръсен въздух. В София и Перник това се случва най-често, а перничани като бонус към водната криза получиха миналия месец и замърсяване със серен диоксид. Но властта ще проверява 20 - годишните коли за вредни газове.

И когато същата тази власт мълчи или увърта за такъв сериозен проблем като вноса на отпадъци, е нормално гражданите да си правят изводи и заключения от неофициални източници.

На няколко места вече имаше протести за изгарянето на боклук в ТЕЦ - ове. Жителите на Бобов дол включително излязоха пред Министерския съвет. Перничани също вписват в сметката протести за качеството на въздуха. Реални отговори обаче няма.

Главна прокуратура е разпоредила проверки за нерегламентирано горене на отпадъци в ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ Сливен, ТЕЦ "Брикел", в ТЕЦ - а в Перник. "Извършването на проверката се налага предвид голямата обществена значимост на проблема и възможните неблагоприятни последици за живота и здравето на хората в населените места в непосредствена близост до визираните инсталации", уточняват от прокуратурата.

Разпоредената от държавното обвинение проверка е към Министерство на околната среда и водите. А то къде беше до сега?

Ограничаването на международната търговия с пластмасов скрап е една от целите на световната екология. Така да се изнасят боклуци ще бъде все по- трудно и по-трудно ще е да се намери дестинация. От есента на 2017 г. Китай забрани вноса на 24 вида твърди отпадъци плюс няколко вида пластмаса, последваха го и други страни. И така българите няма как да не си помислят, че ще се търсят дестинации по критерии за "допустимост", но и "затваряне на очите".

Отговорите, които гражданите трябва да получат са най-вече за съдържанието на внесения отпадък и как той е бил третиран - рециклиран ли е, депониран ли е, изгорен ли е, къде и как. Защото в разследването на онези 815 тона отпадъци в Италия излезе информация, че става въпрос и за токсичен отпадък. Едно напомняме - "Тера дей Фуоки" (близо до Неапол) е местност, в която се складират боклуци с не много ясен произход. След протести на местните жители, сметището е разчистено. Но броят на онкологичните диагнози в района се покачват всяка година.

За нерегламентираното съхранение на боклуци от Италия в Плевен и във Враца - за сега няма отговори. Частното депо за отпадъци в изключителна близост до р. Чая, което заплашва реката и местността с екокатастрофа, все още чака разследването. И да припомним, че пак там, на 500 метра от реката, бяха открити тонове боклуци с произход Испания. За невярно декларирания състав на контейнерите с боклук, пристигнали на Варненското пристанище и предназначени за изгаряне в Гълъбово, също се води разследване от прокуратурата.

Стигаме до въпроса, след като се установяват нарушения при вноса на отпадъци заради техния състав чак когато се намеси прокуратурата, за какво са ни тогава други институции?

Отговорите биха могли да бъдат два: 1. Прави се реклама на държавното обвинение; 2. Ресорните институции - Министерство на околната среда и водите, Изпълнителна агенция по околна среда и води, просто са си затваряли очите.

Отговор № 1 би означавал, че министър - председателят е готов да дели ореола си на единствен "защитник на народа", което не се вписва особено в неговия образ, а и влизаме в теории на конспирацията.

Отговор № 2 пък не би изненадал никого от целокупното население.

Но дано нито един от тези отговори не е верен.