Бум на партийно строителство се наблюдаваше през последните обредно-календарно-празнични дни. Ако се вгледаме в лицата на "строителите", оставаме с впечатление, че става дума, ако не за обикновено саниране, то поне за козметичен ремонт на вехти политически постройки. Които времето още не е заличило от обществения пейзаж, но е започнало неумолимо да подкопава устоите им. И накрая ще им види сметката. Защото не са културно-исторически достояния.

Почитателят на английския чай и The New York Times Бареков реши, че борбата с цензурата в България е изчерпана, и пое курс към презареждане. Вероятно прозрачният мотив за реанимация на стар проект под ново име е тревогата за собственото му бъдеще. Журналистът, стартирал преминаването си в друго политическо агрегатно състояние с финансовата благословия на банкера Василев и КТБ, сега се опитва да се задържи на повърхността след смехотворно слабо лично представяне в Европарламента и провала на излъчената от него парламентарна група на демократичните центристи.

Бареков никога не е бил оригинален в идеите. Като изключим онзи площаден водевил с подставеното лице, което го замеряше с биологични отпадъци (които Борисов фразеологично обикновено поставя в целофан). И затова т.нар. Малка харта на новата/стара партия прилича по-малко на презареждане, повече на претакане на идеи от други по-мисловни формации. Какво презареждащо има в борбата с корупцията, образователния ценз при гласуване, връщането на казармата, мажоритарните избори? Може би единствено по-свежа идея е рестартът на медийната среда. Но като се вземат под внимание особеностите от журналистическата биография на обещаващия го - по-добре да не пипа.

Дори във визията си Бареков избяга от оригиналност. Потничето с лика на Ботев под карирано сакенце би било прието като национално предателство от повечето уважаващи българската идентичност мислещи субекти. Но понеже в залата на погребално-учредителната сбирка такива явно отсъстваха, това сигурно е вдъхнало национална гордост в стил "булгар, булгар".

И именно поради спецификата на електоралната маса - като всяка лишена от особено смислена собствена идеологическа платформа формация - "Презареди..." има нужда и от враг. Освен неизбежните "15 продажници", погребали ББЦ, това е дежурният Борисов, който "ограби българския народ". Или не даде на Бареков това, което последният си поиска. И, естествено, провалената система, която в политическия живот заема почетното място на ламята в народното творчество - няма юнак, който да не я бòри, а тя шава ли, шава. Докато стане ясно, че не люспестото триглаво е криво, а въпросът е в златната ябълка. А политикът с "импрувнат" английски усеща, че именно тази благина му се изплъзва. И тръгва да презарежда.

Доста по-интелигентно, но и без особени изненади (след дълга артилерийско-медийна подготовка), се официализира проектът на екс правосъдния министър Христо Иванов. Всичко, което добровъзнамерява да направи опозиционерът на съдебната система, вече бе предварително обговорено. Във всевъзможни ефири и медии. Едни - по определени причини - дружелюбни, други - също тъй прозрачно ясно защо - враждебни. Но и в двата случая даващи възможност на новоизгрялата на политическия небосклон звезда да предизвика интерес.

Не може да се отрече, че Иванов доста бързо претърпя еволюция от самотен борец срещу пороците на съдебната система до класически политик. И улови бавно тупкащия пулс на общественото недоволство. В програмата на партията му са залегнали двете болни теми на България. Усещането за пълна липса на справедливост, за правосъдие на две (че и повече) скорости, корупция по високите етажи. Но и бедност, безработица, ужасяващ жизнен стандарт. Една ламя, много глави. Нови юнаци.

Но в преодоляването на тези проблеми новата формация отново нито е оригинална, нито сама. На клона на борците с корупцията вече са кацнали всички, които не ги мързи, системната бедност оправят и леви, и центристи, и патриот-националисти, и нови аптекар-популисти. И Бойко Борисов.

Може би най-точно определение на профила на новата формация дава нейният съучредител Кристиян Таков: "По отношение на семейството съм консерватор. По отношение на личните свободи съм либертарианец. По отношение на културата аз съм левичар, а по отношение на морала - екстремист". И ако отвътре ви идва да изòкате като шопа - такова животно нèма, политическите зоолози ще ви оборят. И по-странни хибриди сме виждали.

Това, което смущава в тази партия, е прекалено явната ù обвързаност с кръгове, които никак не се връзват с представите за борба с бедността. По-скоро при споменаването им се сещаме за олигархия. И някак си не се вписват в една яростна борба с корупцията по високите етажи, с пороците на съдебната система. Дали пък не изповядват принципа "корупция е, когато не корумпират мен". А основният порок на следствие, прокуратура, съд е не неефективността, а непослушанието.

Над мнозина от учредителите на партията на Иванов - красиви, умни, интелигентни, с дакели - тегне един бял роял. И едни зависимости от едно отвъдокеанско финансиране, от което и Юсеин Болт да си, не можеш избяга. Чехов нищо не е споменал за рояла, но по аналогия може да предположим, че щом в първо действие (2013) на сцената го има, то в последното той ще засвири. Дали фрагмент от Симфония № 9 в ре минор от Бетховен или трета част от Соната за пиано № 2 в си бемол минор от Шопен - не се знае...

А в това време основният деклариран опонент и на двете новоизлюпени формации и действащ в оставка премиер спасява България. В подареното му с милостта на президента Плевнелиев време, при дарените му от човешкото безхаберие (Хитрино) и природата (стихийните студове и снегопад) поводи Борисов заработва точки за предстоящите избори. В любимата си роля - спасителят на бял кон. Може и на снегорин. Щедро отпуска средства за бедстващите, лично присъства, лично мобилизира и ръководи. В свободното от спасяване време раздава едни милиони за справяне с досадилата на всинца битова престъпност. Покрай PR-а с чужда пита подопечните му министерства харчат и едни други милиони за едни обществени поръчки, но в суматохата - кой ти гледа. Покрай това раздават едни плажове на концесия, но ако ведно със снежните преспи изринем и някоя ненужна пясъчна дюна - кой ще каже лоша дума, щом родината е спасена.

А зад показното като в лаборатория на алхимик, измислящ чутовно (евтино) биле против статукво, къкри проектът на Марешки. Патриотите стягат редици, за да не се превърне президентският им електорален триумф в почетна грамота до окачените на пирон боксьорски ръкавици. Реформаторите минус Радан ближат рани и пресмятат дали оределите им избиратели ще ги пуснат в новия законодателен орган. Радан самотно мечтае за реванш. И над своите, които го изоставиха, и най-вече над "бай онзи". Предконгресно БСП се раздвоява пред външния и вътрешния враг и май отдава предпочитание към обезглавяването на последния. ДПС както винаги изчаква.

Цветанов призовава Радев (президент след 22 януари) да удължи живота на събранието до... приемането на мажоритарни изборни правила. А казват, че в политиката понятието безкрайност не съществува.

И докато има надежда засипващият ни сняг да се стопи и некачествените разтвори против обледеняване да бъдат отмити от пролетните води, надеждите да се изпролети политическото ни битие са конкурентни на температурите в Кюстендил. Защото и в новите проекти, както във всички досега, има повече "да" и повече "презареди", но много по-малко България... Която уж за всички е над всичко.