Президентът (Буш) играе тексаски покер

Масколо припомня как на днешния ден преди пет години Буш разказвал на група малки ученици историята на домашната коза.
Точно в този момент в една от кулите на Световния търговски център се врязал първият Боинг.
Когато до президента стигнаха първите новини за случилото се, той не искаше да им повярва и загуби самообладание.

Днес пет години след 11 септември 2001 светът вижда един съвсем различен американски президент - държавен глава, който въпреки хаоса в Ирак, въпреки скептицизма и отхвърлянето на САЩ по света, не иска и не може да се съмнява.

Човекът, който решително и непоколебимо се хвърля във „войната срещу тероризма", която определя като един от най-значимите сблъсъци на новото столетие - това е Буш, президентът на войната.

Малко преди изборите в Конгреса Буш с пронизителен тон говори за борбата срещу тероризма.

И за да може американският народ да чуе посланието му, той лети с хеликоптера си или с президентския самолет по местата на трагедиите от 11 септември 2001 г.
На закуска е с пожарникарите в Ню Йорк, след това отдава почит в щата Пенсилвания, следобеда е в Пентагона във Вашингтон, а вечерта се очаква да направи специално обръщение към нацията.
Буш има нужда от емоциите на възпоменателния ден.

От Белия дом са загрижени от новите данни на социологическите проучвания, направени малко преди юбилея.

Едно от тях показва, че в момента - в състояние на война срещу тероризма - доверието в демократите не е по-малко от това за републиканците на Буш.

При друга анкета пък се оказва, че броят на американците, отхвърлящи политиката на Буш, е опасно близък до този на европейците, които са против действията му.

Все по-малко американци вярват в това, че Ирак е фронтът, на който Буш води войната срещу тероризма.
За какво тогава умират войниците, служещи под американски флаг, в Ирак. Техният брой вече е само на няколко стотици от този на жертвите на 11 септември.

В месеците след терористичните удари популярността на Буш скочи неимоверно - с по-висока не е можел да се похвали нито един американски президент.

Днес в кабинета на Буш може да се види бюстът на британския политик Уинстън Чърчил, а на стената виси портретът на 16-ия американски президент Абрахам Линкълн.

Съветниците на Буш го успокояват, че и тези велики мъже приживе са ги критикували, а по-късно са ги признали за истински пророци.

Но пред Буш стои не само избраната от самия него историческа мисия, но и „не толкова възвишените неща от всекидневието".

Тези дни Буш се опитва да изпълни своя вероятно последен голям дълг към разгневената си партия.

Триумфалното му преизбиране през есента на 2004 г. приличаше на началото на едно продължително управление на републиканците.
Днес обаче републиканците трябва да се борят за ноемврийските избори, за да спечелят мнозинството в двете камари.

Най-новите проучвания сочат, че в най-добрия случай партията на Буш ще загуби мнозинството си в Камарата на представителите.

Много от републиканците смятат президента за тежест и са раздвоени по отношение на желанието на Буш отново да заложи на картата на страха.

Един от сенаторите определи тази стратегия като „тексаски покер". Става ясно, че до изборите през ноември Буш ще заложи на пронизителния тон - рязък, решителен, непоколебим.
Такъв е сценарият от кухнята на Белия дом и така остро ще звучат заплахите срещу Иран.

Няма да се говори нито за икономика, нито за спешно необходимата реформа в здравната и социалната система, нито за промяна на имиграционната система, нито за по-строги мерки срещу лобистите, които в последно време станаха участници в шумни скандали за корупция.

Всички законодателни инициативи и проектозакони са замразени.
Вместо това Буш „бомбардира" Конгреса с нови предложения за преборване на тероризма.

Трябва да се обсъди за военен съд в Гуантанамо и за закон за подслушване на заподозрени във връзки с Ал Кайда, намиращи се на територията на САЩ.

На два пъти - през 2002 г. и през 2004 г. наследството от терористичните атаки на 11 септември издигна на върха партията на Буш. Дали темата за борбата срещу тероризма още принадлежи на републиканците въпреки горчивия опит от последните пет години?

„Не", отговаря  Хари Райд, лидер на демократите в Сената и добавя, че те твърде често са играли тази игра.

Републиканците имат само стратегия за спечелване на изборите, но не и на войната, коментира колежката му Хилъри Клинтън.