С приближаването на изборите в Иран през последните дни шестимата кандидати за президент засилиха предизборната си кампания в опит да спечелят вота, коментира Al Arabiya.

В Иран обаче президентът не е институция, която взима окончателно решение. Ислямската република е единствената държава, в която президентът няма контрол над въоръжените сили.

Вместо това политическата структура на Иран, включително изпълнителната власт, е управлявана от Върховния лидер - в момента от Аятолах Али Хаменей, чиято позиция не се определя чрез референдум.

Анализаторите смятат, че изборите няма да доведат до съществени промени в управлението на страната, след като нейния Върховен лидер осигури твърдолинейни кандидати да заемат доминиращата позиция при участието си в изборите.
Хаменей управлява на базата на vilayet-e-faqih (Закрила на Ислямската юрисдикция). Това по същество означава, че му е дадено право на попечителство над народа според божествено право.

"Конституцията дава набор от функции на Върховния лидер, които се отнасят до „надзора над президентството," заявява Сасан Агхлани, изследовател в лондонския изследователски институт Chatham House.

"В този смисъл няма нищо в конституцията, което да попречи на Върховния водач да се намеси, ако счита, че президентът действа срещу жизнените интереси на Иран."

Коренът на "проблема" е в разделението на властта, казва Нина Тамадон, журналистка от Вашингтон и съосновател на независим онлайн медиен проект за наблюдение на изборите.

"От една страна Върховният лидер е отговорен за всичко, а от друга страна, конституцията поставя президента на върха на изпълнителната власт, той също представя страната в качеството на държавен глава на международната сцена", добави тя.

Въпреки че Върховният лидер има последната дума по всички въпроси, президентът може значително да влияе при взимането на важни решения.

"Президентството е втората най-влиятелна институция в Ислямската република, както и един от основните центрове на властта в една сложна, многополюсна политическа система", коментира Аршин Адиб-Могхадам, автор на книгата за ролята на Иран в световната политика: „Въпросът на Ислямската република".

"Президентът има известно влияние, когато става въпрос за вътрешната политика", добавя Дениз Aджири, журналист и съосновател на независим проект за онлайн медийно отразяване на изборите.

Най-важният аспект на президентските избори от страна на избирателите е способността на бъдещия президент да промени икономическия курс на Иран.

"За иранците от съществено значение е икономическата ситуация. Те искат президент, който може да подобри икономическата ситуация и това е причината изборът де е толкова важен за тях", изтъква Адиб-Могхадам.

Иран изпитва множество икономически проблеми в това число висока безработица и инфлация.

Последният доклад на Центъра по статистика на Иран посочва, че цените на жилищата и наемите са се увеличили три пъти от 2005 г. насам - годината, в която настоящият президент Махмуд Ахмадинеджад встъпи в длъжност.
Официалните нива на безработица са се увеличили от 11.5% до 12.2% за същия период.

Президентът взима решения относно икономическата политика и въвежда нови реформи - тази отговорност е показател за изключително важната позиция на президента.

Резултатите от изборите утре ще са важни и за външна политика на Ислямската република.

Под управлението на бившия президент реформатор Мохамед Хатами Иран значително отвори вратите си за Запада и дори се съгласи да спре обогатяването на уран и да даде на инспекторите на ООН пълен достъп до ядрените си обекти.

"Вярвам, че това, което Хатами направи по отношение на външната политика не беше това, с което Върховният лидер бе 100 процента съгласен, но тогава цялото общество го подкрепяше" коментира Аджири пред Ал Арабия.

Тонът на външната политика по време на мандата на Ахмадинеджад бе значително по-различен. Отношенията на Иран със Запада са обтегнати, което показва, че страната може да има различна външна политика при различни президенти, въпреки че има същия Върховен лидер.

Президентът също има конституционното право да назначава кандидати на ключови позиции във властта и обикновено назначава свои единомишленици, за да укрепи влиянието си.

Член 176 от конституцията позволява на президента да избере ръководител на Националния съвет за сигурност (NSC), органът натоварен с определянето на отбраната и националните политики за сигурност на страната.
Все пак, въпреки че NSC може да формулира политиката, неговите решения са ефективни само след потвърждение от страна на Върховния лидер.

Ето защо Ахмадинеджад и Хатами в последните дни на тяхното управление заявиха, че президентът няма реална власт. Позицията бе определена като „момче за всичко" на Върховния лидер.