Достатъчна ли е една изпусната в чужда кола дамска чантичка, за да се оттегли новоизбраният конституционен съдия Венета Марковска, досегашен заместник-председател на Върховния административен съд? Въпросът стои, след като в четвъртък тя призна, че пропускът й от ВАС се е намирал у неин познат, който се е опитал с него да избегне полицейска проверка.

След поредния съмнителен избор на магистрат обаче в Брюксел вече не са склонни да подминават кадровите безобразия на ГЕРБ, които стават все по-нахални

Известните в публичното пространство факти са, че спрелите го полицаи са го арестували, след като той късал униформите им, а след височайша намеса двамата редови служители на МВР са уволнени. И макар че, след като две медии описаха случая, полицаите са били възстановени, в момента е в ход наказателно производство срещу тях, а не срещу "познатия".

Заради този скандал цялата държавна машина е впрегната да докаже на гражданите и на Европейската комисия, че това е малозначителен случай, нетърпящ дори обсъждане. След странното повторно изслушване на Марковска от правната комисия в Брюксел бе пратено писмо, уверяващо комисарите, че става дума за донос, който е изяснен и отхвърлен като несъстоятелен. Очевидно е, че трите власти са се сплотили около необходимостта да излязат по най-бързия и възможно най-безболезнен начин от срамната ситуация, разчитайки, че отговорността за нея ще е само политическа.

След поредния съмнителен избор на магистрат обаче в Брюксел вече не са склонни да подминават кадровите безобразия на ГЕРБ, които стават все по-нахални.

Там чакат конкретни отговори и решения, за същото настояват и данъкоплатците, тъй като 12-те места в Конституционния съд трябва да принадлежат на най-добрите юристи в държавата, на хора с безукорна репутация и неопетнен морал. От техните решения зависят качеството на законодателството, защитата на обществения, а не на политическия интерес, спазването на правата на гражданите и предпазването им от злоупотребите на управляващите. Конституционният съд е онзи стожер на законността, до който в доста държави гражданите имат право да се жалват лично и да получават справедливост. Нито една власт в демократичните държави не си и помисля да заобикаля решенията на тази институция, защото на нея реално се крепи общественият договор.

Защото тук въпросът вече не е дали Марковска трябва да се оттегли от КС - това не подлежи на съмнение, а дали има моралното право да се върне във ВАС

В България идеите на Русо са непознати за масата от играчите, които се пробват на политическия терен през четири години на напълно непрозрачен и непрофесионален принцип. Повечето от тях очевидно гледат на членовете на КС като на поредните удобни лостове на властта, а лостовете според диспечерската нагласа на сегашните управляващи съществуват, за да се ръчкат напред-назад. Затова е и този панически устрем да бъде спасен, защитен, ако се наложи - изпран и центрофугиран, поредният кандидат на ГЕРБ, който има и предимството да е консенсусен с ДПС и с част от БСП - възможност, която не е за изпускане.

Донос ли е сигнал, базиран на журналистическо разследване, е въпросът, който депутати, министри, магистрати и президент всячески се опитват да избегнат. Парализирани от партийното си послушание, тези хора очевидно си въобразяват, че могат да си позволят лукса да не проверят изнесеното в медиите и просто така - с голи приказки - да убедят и Брюксел, и данъкоплатците, че всичко е наред, че няма проблем, а просто "недоброжелатели" внасят шум в системата.

Нещата обаче не стоят точно така и е наистина позорно, когато самата Венета Марковска ни задава въпроса на един висш съдия ли вярваме, или на един анонимен сигнал. Вярваме на фактите, както тя самата препоръча, а тези от журналистическите разследвания на "Медиапул" и в. "Капитал" досега не са опровергани от оторизиран орган. По тях няма официално заключение, нито приложени доказателства, че са неверни.

Защото тук въпросът вече не е дали Марковска трябва да се оттегли от КС - това не подлежи на съмнение, а дали има моралното право да се върне във ВАС. Особено когато медиите изобилстват от информация за, меко казано, противоречия в думите й.

Правната дейност на мнозинството в парламента впрочем е феномен, който фолклорът отдавна е кръстил "монтанско право".

Например много ни се ще да разберем кой казва истината за това ходила ли е съдията да ходатайства за приятеля си в МВР, като се имат предвид думите на вътрешния министър Цветан Цветанов пред "Медиапул" през юни 2010 г.: "Знам, че един от заместниците ми се е срещал с Марковска по нейно искане, защото жалбоподателят живее на семейни начала с Марковска".

"Като всеки съдия най-добре се изявявам по правни въпроси в съдебните актове, които постановявам и пиша", каза на изслушването си пред правната комисия Марковска. Точно по тази логика отворени писма по агенциите няма да убедят гражданите в правотата й, а детайлна проверка, която инспекторатът на ВСС отдавна трябваше да е направил и да е приключил с писмен акт, подписан от конкретни лица, които да носят отговорността за него.

Знаем обаче как беше гласуван част от състава на този орган преди година в парламента, когато Европейската комисия отново се намеси, за да предупреди за съмнителния избор. Тогава станахме свидетели на флагрантна сделка, която очевидно е част от дълъг сериал, и проблемът е, че вече не останаха институции, на които да вярваме, че ще постъпят законно и справедливо.

Управляващите са най-малкият гарант за това, а правната комисия на парламента е направо срам за българския конституционализъм заради безогледните партийни пристрастия на по-голямата част от членовете си, заради безпринципните решения и удобното им мълчание, както и заради неумелото адвокатстване на председателя й Искра Фидосова на близките до властта. Правната дейност на мнозинството в парламента впрочем е феномен, който фолклорът отдавна е кръстил "монтанско право".

Точно заради това "монтанско право" Брюксел написа доста писма преди избора на инспектори, на членове на Висшия съдебен съвет, а постфактум описа и в докладите си кадровите решения както за тях, така и за назначените от тях магистрати - като председателите на Върховния административен и на Софийския градски съд.

И какво от това? Демократичните похвати за прозрачност и почтеност катастрофираха в тъпото упорство на властта, което предстои да се вихри и на бъдещите избори за главен прокурор и главен съдебен инспектор. И като стана дума за това - кои ще са поредните "избрани с конкурс" хора на ГЕРБ, които ще трябва да преглътнем на тези постове, и на каква цена?