Вчера просветния министър Тодор Танев представи приоритетите, по които ще работи в предстоящия му мандат. В тези програми или стратегии обикновено не може да се намери нищо конкретно освен някакви цели, които няма да бъдат изпълнени. Както един от предишните ръководители на ведомството, Сергей Игнатов, обеща да смени учебниците - нашите деца учат все още по същите тези учебници, ако не знаете. Игнатов не само не смени учебниците, но съм убедена, че не ги и прочете, както обеща. Или може би още ги чете...
Но думата ми е за настоящия министър. Похвална цел е преборването на функционалната неграмотност. Похвална цел е стремежът към европейско качество на образованието. Похвално е търсенето на гъвкави възможности за финансиране. Похвална цел е обвързването на образованието с професионалната реализация. Макар тук да искам да попитам просветния министър какво точно означава новоизкованата дума, която употреби - „надставка", защото не я намерих в речници, а и в Гугъл.
И така - до тук, освен тази дума, нищо ново, което да не сме чували и досега. Въпреки че фонът, на който просветният министър представя своите приоритети, е изключително динамичен и експлозивен - точно в момента законопроектът за образованието се намира между първо и второ четене в пленарна зала. Този законопроект, който прави, а и има своя цел да направи значима и качествена реформа в образованието на следващото поколение - от първи до 12 клас, и така да повлияе и върху качеството на висшето ни образование.
Сред приоритетите на министъра и министерството не се чу нито един, който да фиксира прилагането на новия закон. Не стана ясно Министерство на образованието как смята да работи по новия закон и смята ли да проведе тази реформа. Как смята да го направи. Наясно ли е с пробойните, с тихите дълбоки води, с препъни камъните в него, а те са много.
Наясно ли е министър Танев с това, че докато депутати си чешат езиците с финансирането на частните училища (което е най-малкият проблем в новия закон) или пък с това един ли да бъде учебникът за всеки клас или няколко, подопечните му експерти трябва да изготвят новите стандарти и държавни образователни изисквания, които да приложат тази реформа така, че тя да взриви отдавна цъкащата бомба в училищата ни.
За сметка на това министър Тодор Танев се открои с една авангардна идея - да се набавят на децата специални таблети, с които да могат да учат по-лесно, но те да са така устроени, че с тях да не могат да си играят. Подминавам нарочно желанието си да напиша поредица от удивителни и въпросителни знаци след това изречение и слагам точка. Не мога да не задам обаче следващите въпроси:
Наясно ли господин Танев какво се нарича „таблет"
Наясно ли е господин Танев, че за проблема, който визира, важно е не устройството, а връзката с интернет?
Наясно ли е господин Танев, че играта е задължителна част от образователния процес? Нормалният, цивилизованият образователен процес.
Наясно ли е господин Танев, че повече съвременни деца са много, ама много по-наясно със съвременните технологии, отколкото техните учители. А и явно от самия него.
Наясно ли е господин Танев, че повечето деца вече имат таблети, или поне телефони, които вършат същата работа?
Тези въпроси най-вероятно ще си останат без отговор.
Задавам си обаче и още един - сега да очакваме ли Министерство на образованието да направи поръчка към Майкрософт или друга фирма за изготвяне на специален такъв софтуер за образователните нужди на нашите деца според визията на министър Танев за прилагане на новите технологии в родното образование. Нищо чудно затова да се намерят пари и по някоя европейска програма...
Интересна ще ми бъде обосновката на МОН.
Ама преди това ми се иска да чуя обяснение за снабдяването на регионалните инспекторати с 600 противогаза на стойност 60 000 лева от преди месец и половина. Тъй като явно в просветното ведомство се подготвят или за война, или за избухването на истинска бомба.
Олаф БГ
на 16.02.2015 в 12:53:27 #2Не могат да същестуват държавни образователни стандарти за деца по класове това е нонсенс Трябва да се спре. Това да не е салам? Да сте чували за френски или немски такива? Може да има единствено насоки за работа и препоръки какво могат да знаят едни деца на дадена възраст (период). Накрая (11 клас) може да има изпит(и). Невземането на изпит може да има последствия (за влизане във ВУЗ) и толкова, защото ВУЗ не е задължителен. Да тормизиш някого в 6-ти клас че не отговаря на изисквания за 6-ти клас е еквивалентно на скрита на матура за 6-ти клас. Това е тормоз и облагодетелства основно издателствата на задължителни материали, като срива пазара на свободно слово и реален свободен избор на педагогически материали за работа с деца като прекарва всичко през съответсиве на програма, за която 10 години се твърди, че е лоша. Не е ли ясно, че е лоша не програмата, а самият факта, че я има е продпоставка з апровал и несъразмерни ограничения?
Олаф БГ
на 16.02.2015 в 12:39:55 #1Има два отделни проблема, с независимо решение. 1. Учебниците и програмите са лоши сега. В този момент. Учебният процес има нужда от корекции сега веднага, защото децата не могат да чакат новия закон. 2. Новият закон като влезе, като се променели програмите, като се поръчали нови учебници и т.н. Няма нищо общо с никакви таблети. Таблетът е помощно средтсво. Като задават въпроси за 1, се отговаря с 2. Вземете учебника по Литература за 5 клас на Просвета. Започва с мисли на изпаднала в екстаз критичка, нестъпвала като учител в 5-ти клас, за кръвосмешението и нейни излияния за древногръцките богове. Това със или без таблет отвращава децата от литартурата, защото Николай Кун не може да е входна точка за този предмет за българските деца. И няма никакво значение нито програма, нито учебник. Учебникът не отговаря на санитарен минумум да се нарече книга по подреждане на материала. А глупакът, който не знае какво е направил Ломоносов за науката, дай му за таблети да дрънка. Така не се носи отговорност и се изпускат поне още 5 набора.