Владимир Путин и Реджеп Ердоган се опитват да изглеждат обединени на международната сцена, но различията им, независимо дали става дума за Либия или Сирия, остават големи. И въпросът доколко е стабилно присъствието им във властта е поставен на карта. А това е възможност за Европа да преразгледа своята дипломатическа стратегия в региона, коментира френското икономическо издание Les Echos.

С перфектно разработена дипломатическа хореография Владимир Путин замина за Истанбул, за да се срещне с Реджеп Тайип Ердоган, на връщане от посещението си при руските военни в Дамаск. Предисторията на това посещение обаче не беше добра. Турция и Русия преживяха сериозна криза през 2015 г., след като руски самолет беше свален от турците. На ръба на военната конфронтация двете страни успяха да преодолеят тази криза и да започнат стратегическо сближаване, илюстрирано с изграждането на първата ядрена електроцентрала в Турция от Русия, закупуването на руски отбранителни системи S-400 от Анкара, както и откриването на газопровода "Турски поток", предназначен да доставя руски газ през Черно море до Турция и Южна Европа, заобикаляйки Украйна.

Разногласията остават значителни

Свикнали да се виждат редовно, руският цар и османският султан поставиха основите на "Ялта" в Средиземноморието и Близкия Изток. Обзети от ентусиазъм, руският и турският президенти искаха да заличат съперничеството си, за да се съсредоточат върху най-важното: създаване на силна ос срещу европейските демокрации, гарантиране на достъп на Русия до топлите морета и установяване на руско-турски кондоминиум в Либия. В действителност различията остават силни между Москва и Анкара, които не са в състояние да намерят дългосрочно споразумение в Сирия или Либия. Офанзивата, водена от Башар ал- Асад и неговия руски съюзник в Идлиб, изселването на сирийски бежанци към турската граница или процеса в Астана са само някои от точките на разминаване. Посещението в Дамаск на Владимир Путин, който повика сирийския президент в руска военна база, имаше за цел да припомни централната роля на Русия в региона, в ущърб на турските интереси.

Разделението е също толкова дълбоко в Либия, където двете страни водят прокси война: Турция подкрепя правителството на националното единство на Файез ал-Сарадж, докато Русия подкрепя Либийската национална армия (LNA) на Халифа Хафтар, заедно с Египет и Обединените арабски емирства.

Началото на залеза

Двете сили трябва да са изправят пред противоположни ветрове. Икономиката не върви добре. Цените на петрола, стратегически за Москва, остават ниски. Турската опозиция завзе главните кметства на последните общински избори, значително подкопавайки политическия кредит на ПСР, президентската партия. Екрем Имамоглу, кмет на Истанбул и нова икона на турската опозиция, може да бъде сериозен кандидат за президентските избори, защото според думите на самия Ердоган, "който държи Истанбул, държи Турция". Дори в Русия приемствеността на Владимир Путин става обект на дискусия, докато силовиките и либералите, славофилите и западняците продължават да се сблъскват по линията, която следват.

И накрая, срещата в Истанбул може да бъде по-скоро началото на залеза за царя и султана, отколкото освещаването на нов стратегически съюз пред портите на Европа. В своето "Пътуване в Ориента" Алфонс дьо Ламартин пише, че "ако човек има право само на един поглед към света, той трябва да погледне Истанбул". Във време, когато руският цар и османският султан спорят, Европа трябва да има глобално партньорство, което да представи. И да помисли за дългосрочна стратегия по отношение на нашите две съседни сили.