Путин вярва на собствената си пропаганда

Агресивната война на Владимир Путин срещу Украйна често се оправдава с неговите геополитически амбиции. Но той допуска груба грешка, която всъщност е валидна от векове - териториалното господство е безполезно, ако не можете да поддържате отворени търговските потоци и да ги използвате, казва експертът по геополитика и професор от държавния университет на Вирджиния Джерард Тоал в интервю за Der Standard. Русия обаче не само трябва да премине през проливите на натовската държава Турция, ако иска да напусне Черно море, но и международната изолация и политиките на санкции ѝ пречат да се възползва от териториалните си придобивки. Тоал смята, че решенията на Путин се ръководят от "емоционална рационалност". Той все още действа рационално, но идеологията му е силно повлияна от емоционални ценности.

STANDARD: Защо Путин нареди тази инвазия?

Тоал: Русия предприе изключително амбициозна програма за нахлуване в Украйна и сваляне на Зеленски. Това беше огромна стратегическа грешка от самото начало. Причините за това са, от една страна, собствената му прекалена самоувереност. Дълго време той бе в социална изолация. Живееше в това въображаемо минало. Чете много текстове и манифести, които разпространяват една особена мелодраматична фантазия за историята. Второ, съвсем ясно е, че той е получавал лоша информация от разузнавателните служби, както се вижда и от ареста на онези служители на ФСБ, които е трябвало да подготвят инвазията. На трето място, мисля, че Кремъл изтълкува погрешно съществуващите социологически проучвания. Например анкети за това дали Украйна се движи в правилната или в грешната посока. Много хора бяха много недоволни от посоката и икономическото развитие на страната. Рейтингът на одобрение на Зеленски също беше много, много нисък. Но да се тълкува това така, сякаш самата легитимност на държавата е под въпрос, е огромна грешка.

ST: Как се стигна дотук?

Тоал: В един момент хората повярваха на собствената си пропаганда. Те смятаха, че украинското правителство по същество е западно марионетно правителство и се финансира от западни неправителствени организации. Правителството, което няма никаква народна легитимност и ще да рухне веднага щом героичните руснаци дойдат и се опитат да освободят истинския украински народ от украинските фашисти и техните американски съюзници.

ST: Как бивш офицер от КГБ, който се смята за хладнокръвен и пресметлив, може да взема толкова ирационални и емоционални решения?

Тоал: По отношение на човешкото и когнитивното поведение емоционалното и рационалното винаги са преплетени. Дори привидно хладнокръвният офицер от КГБ има емоционални ангажименти и те са свързани с държавата и нейната дейност, както и с идеалите, които тя представлява. Дори ако тези идеали са авторитарни политически структури и краен антилиберализъм. Това важи и за Путин. Терминът "емоционална рационалност" го описва доста добре. Той е загрижен за изпълнението на стратегически цели, продиктувани от определени емоционални ангажименти. И един от тези ангажименти е именно възстановяването на руското величие - както той го вижда - въпреки че мнозина биха възразили, че поведението му на практика подкопава идеята за руско величие.

ST: Какво характеризира поведението на Путин?

Тоал: Един от важните моменти е, че цялото президентство на Путин винаги е било свързано с реваншизъм. Става дума за връщането на Русия на полагащото ѝ се място сред великите сили. Така че става дума за един вид възкресение, за издигане на Русия, която е поставена на колене. Първоначално политиката на Путин не беше насочена към териториално господство в райони извън Русия. Но от самото начало той беше много загрижен за териториалната стабилност във вътрешен план, както показа войната в Чечения. И това, което виждаме сега в Мариупол, Харков и на други места, е "грознизация" на градовете. Това е част от руския начин на водене на война. Началото бе поставено от Путин по време на втората чеченска война, в която бяха използвани безразборни и брутални методи за печелене на война, включително многобройни нарушения на правата на човека.

ST: И сега Путин се смята за спасител на руската чест?

Тоал: Путин се смята за привърженик на определена визия за историята, идеализираната визия за историята. Това е вечната съветско-руска нация, напълно мобилизирана и бореща се срещу вечните фашисти, които винаги заплашват границите. Това е и структурата на героичната мелодрама, която той изгражда и в която е герой, водещ героични войски в кървава борба срещу заплахата на границата, но и срещу заплахите отвътре.

ST: Много анализатори бяха изненадани, че Путин атакува цяла Украйна, а не изпраща "само" сухопътни войски в Източна Украйна. Вие също?

Тоал: Това ме изненада, защото знам, че в предишни случаи на руски реваншизъм, когато са се опитвали да завладеят територия, Кремъл е проучвал общественото мнение - например в Крим - и е бил добре информиран. В Крим в началото не беше задължително анексирането да бъде крайна цел, но след това те импровизираха по пътя към това. И мисля, че проектът за Федеративна държава Нова Русия след 2014 г. също не беше обхванат от проучване на общественото мнение и като резултат се провали. Затова си мислех, че ще научат колко е важно да се подготвят и да бъдат наистина добре информирани за общественото мнение в Украйна. Но извън районите, контролирани от руската държава в източната и южната част на страната, в Украйна просто нямаше район, в който руските войски да бъдат добре дошли.

ST: Какво ви тревожи най-много в момента?

Тоал: Това е един вид визия за райони без проблемни хора. Те завладяват територии, но в същото време изселват хората, които живеят там. Това е особено плашещо виждане за териториален експанзионизъм, който няма никаква легитимна основа. А това става още по-тревожещо при едни евентуални мирни преговори, ако Украйна се окаже в патова ситуация и по някакъв начин склони да направи териториални отстъпки. Това, с което Украйна се съгласява под натиск обаче, западният свят няма да иска да приеме и затова няма да отмени санкциите. В същото време обаче може да се наложи да се обещае прекратяване на санкциите, за да се създадат стимули за руската държава да спре войната. Така че може да се окаже, че има разминаване между това, което украинското правителство е готово да признае, за да сложи край на войната, и това, което западните сили са готови да признаят. Но се намираме в много опасна ситуация и всеки ден без споразумение, всеки ден, в който войната продължава, води до смърт и разрушения за толкова много хора.

ST: Заедно с Израел Турция в момента играе значима роля на възможен посредник за мир. Какво означава това от геополитическа гледна точка, като се има предвид, че Турция, страна членка на НАТО, също контролира достъпа до Черно море?

Тоал: Отношенията между Путин и Ердоган са на ниво съперничество, но има и уважение. Те имат дълга история на конфликти в Сирия, а също и в Нагорни Карабах, но се разбират помежду си. И въпреки че Турция на Ердоган е също толкова автократично управлявана, ходът със затварянето на Дарданелите за руски кораби е положителен знак. Това подчертава значението на геополитиката. Дори Путин да контролира цялото Азовско море и да има икономически контрол върху Украйна, той няма да може да напусне Черно море толкова лесно. Геополитическата философия на Путин се основава на идеята, че властта идва от териториалния контрол и реалния физически контрол върху ресурсите.

ST: Но това не е така?

Тоал: Не, той забравя, че геополитиката винаги е свързана и с достъпа до потоци, с достъпа до трафик. Функциониращата геополитика е свързана и с циркулацията и мрежите. Дори един от основоположниците на геополитиката, Халфорд Макиндер, говори за морската империя на Великобритания, че, от една страна, е важно да се контролират големи бази, но също така трябва да се контролират реките, важните водни пътища и пристанищата. Но, опитвайки се да контролира територията и пространството, Путин компрометира способността на Русия да търгува, така че в резултат на това способността й да продава своя петрол и газ е силно застрашена. Бихте могли да кажете: една имперска сила се опитва да се придържа към териториално господство, но печели една евроатлантическа империя, която доминира над реките и свързаността.

ST: Описвате поведението на Путин като реваншистко. До каква степен трябва да се отчита ролята на Запада?

Тоал: Самата война се разгоря единствено заради огромни грешки в преценката и поведението на Владимир Путин, това трябва да се подчертае отново. Но ако искаме да разкажем как стигнахме дотук, разбира се, трябва да говорим за съпричиняването на кризата. Днешният Владимир Путин е усъвършенстван от взаимодействието със Запада през последните 20 години. Той е ядосан, той очерта червени линии, които не бяха нито приети, нито спазени. Той работи с огромно недоверие към Запада. Той смята, че западните страни винаги искат да унижат и подкопаят Русия. За самодържеца Путин западната идеология е в състояние на либерална империалистическа война, постоянно разширяване на демократичните институции, постоянно разширяване на капиталистическата икономика и политика. На Путин това се представя като един вид перманентна революция срещу него и неговия мироглед - например цветните революции, които трябваше да предизвикат един вид ефект на доминото. Това е неговият реваншизъм. Разбира се, трябва да кажем, че зад това не стои някаква голяма тайна конспирация, но е вярно, че от години се правят опити, както от западната, така и от украинската страна, да се привлече Украйна към Запада. Изявлението на държавните глави на Русия и Китай в навечерието на Олимпийските игри показа добре, че те се страхуват от този очевидно постоянно разширяващ се Запад. Но, разбира се, е известна наглост, когато автократите Си Дзинпин и Владимир Путин искат да предефинират понятието за демокрация, като твърдят, че всъщност е демократично само ако има многополюсност на идеологиите. С други думи, западната визия за живота не може да се смята за универсално правилна само поради тази причина и че е демократично да има и недемократични модели.