„Гръмнаха" и Иван - Слава Богу, наужким. Просто хората гласуваха момчето да бъде поредният напуснал сцената на „Мюзик айдъл", както е прието да се пояснява - „поради несправяне с работата".

Сульо и Пульо оцеляха и останаха да си куцукат, както каза първият, напред.
Вотът не мина. Засега. Ремонтът май ще стане през май, дано да не е само козметичен!

Първият сигнал дойде в почивния ден. Дългоочакваната оставка е била приета.
Казват имало позвъняване от Москва, пардон - от Вашингтон и Брюксел.
А се говори и че в Сандански посланици от влиятелни държави са натиснали Калфин да се ускори процедурата, след което дългоочакваната оставка е била подадена и приета.

Дано да е за добро! Защото според президентът, заявено в Полша, страната ни била „оазис на сигурността".
Полският му колега отвърна, че „сме бедни защото сме преминали през комунизма". Една от двете тези е вярна.

Светът е изненадан от случващото се в България и от поведението на така наречения политически елит, защото отдавна се стреми да отвикне от подобни прояви на безочие.

Скочи с неприятни за нас коментари и с допълнителни факти, които родиха кьорфишеците на заплахите, че обвинителите ще бъдат пратени на съд.
Сетих се, че в националните органи за правораздаване, лозунгът е „Дела, дела и пак дела". Заплахите ще се забравят, обзалагам се.

Народът ни, напротив, вече е обръгнал. Силен е и знае как да оцелее. На несъгласните им липсва онази запалка, която да ги възпламени. Духовното е занемарено. Книжарите отбелязват спад на четящите.

Само, по много трагичен повод, в последните дни се възвърна частичният интерес към едни книги от особен вид.
Опасното е, че поради възникналата ситуация, отново могат да се появят „неиздадени" и „новооткрити" творби на убития Георги Стоев.

Така, както неотдавна литературното ни пространство научи, че се събрали едни „мъже", които си били дали мъжка дума.
Включили и една жена, тъгуваща и пазеща светли спомени от съпруга си и решили да създадат поредния фалшификат в името на парите.

Издали и предложили на пазара „Вълчи капан" - книжле, което внесе разкол между пишещи и списващи, защото този феномен, който групичката сътворила се нарича измама, евтин трик, тъй като въпросът е не за това, кой как пише, а въобще за това кой е авторът.

Държа да припомня и подчертая, че преди повече от 40 години признатият и обичан писател Атанас Мандаджиев написа роман с горното заглавие.
Книгата му е пример за литература, а не е от тези смешни творения, които наводняват сергиите с бездарен изказ и пошлост от първата до последната страница.
Днешните „издатели" и „списатели" на едно бездарна книга явно не са чели и не познават българската белетристика от последните 50 години.

На тези „откриватели" и „новатори" и крадци на чужди „хитрини" следва да им се присмеем, „просветлявайки ги", че дори не са измислили нещо ново.

Редно е да им се припомни, че преди години имаше български филм. Разказваше се за наш писател, уморен от суетата и пошлостта, решил да се усамоти в далечно село и да се откъсне, за да може да твори.

Внезапното му изчезване и появата на неидентефициран труп в една от нашите реки доведе до обявяването на твореца за мъртъв.
По-късно героят се разбра с жена си, че тя ще „намери" забравен негов ръкопис и ще го представи в издателството.

Схемата проработи и опитът бе повторен. В определен момент на писателя му се прииска да се върне в цивилизацията, да обяви пред света, че не е умрял, но вече нито съпругата му го искаше, нито го прие гилдията, нито издателите...

Тия дни си припомних, че началото на този вид литература е от преди петнайсетина години, когато в обрулената ни духовно родина се появиха странните писания.

Те радваха посредствения читател с откровената си литературна и художествена нищета, с липсата на фабула и на правилен български език.

„Героите" не можеха „да те грабнат", поведението им винаги е било обект на критика от нормалната част на обществото.

Единственото достойнство на книжките стана епистоларното узаконяване на каруцарския метод на общуване, за който в детството ни мъмреха родители, учители и загрижената за бъдещето ни общественост.

Да, в онези години - в края на миналия век, всички ругаеха и псуваха всичко, което ги заобикаляше. Поради това, вероятно, на литературния небосклон изгря вулгарният роман.

Напоследък причини за недоволство и ругатни - дал Бог! Въпреки това предстои залезът на тази литература.

Тя ще си отиде, както си тръгна Ангелов от „Мюзик айдъл", последван от Петков от МС, последван от...