След местоимението „аз” премиерът втори мандат Борисов най-много обича думата „стабилност”. В неговия политически наратив това са синоними.

А две показни убийства за два дни е ли са символ на стабилността? Вероятно не. Независимо как ще наречем разстрела на дребна съмнителна фигура, излязла на светло от мрачните дълбини на гангстерските години със седем куршума в едрото си тяло. Или на пръв поглед необяснимата професионална екзекуция на почтен бизнесмен, за когото нечистоплътни версии започнаха да се появяват из определени медии post mortem.

Ще се спрем на термина „показни”. („Поръчкови” предполага повече информация – мотив-поръчител-извършител, а на този етап и компетентните органи, и дълбокопочитаемите анализатори по-скоро хвърлят боб.)

Без значение какво стои зад тези тежки престъпления, те са много по-опасни, отколкото ги определя буквата на Наказателния кодекс. Това е откровено нагло предизвикателство към държавата. Към нейната безпомощност да се справи с престъпността. И днес, и през годините. Нови две имена на хора, влезли в новините с жестоката си смърт, попълнили списъка на дела „срещу неизвестен извършител”.

Това е доказателство, че е много по-лесно е да решиш проблем с нелоялен партньор, длъжник, кредитор, конкурент, любовник на жена си, просто съсед, който ти е наводнил апартамента, с куршум, отколкото да потърсиш правата си по съдебен път. Както правят в онези страни, където стабилност не е мантра, а система от правила, спазвани еднакво строго и от държавата, и от обществото…

Но ако двете убийства предизвикаха лека депресия в системата, която е призвана да брани живота, здравето и собствеността на гражданите си (и почти погребално мълчание от страна на премиера), то други стряскащи събития преминаха в разреда статистика.

Зачестилите въоръжени грабежи (опитите за разбиване на банкомати дори не ги броим), отличаващи се с особена дързост, добра подготовка и предварителна информация.

Ставащите ежедневие битови инциденти – в градския транспорт, в училищата, в болничните заведения - съпроводени с брутално, неоправдано насилие.

Активизацията на организираните автоджамбази – емблема на първите години на криминалния преход.

Лютви Местан - един политически лидер, видимо олицетворение на умереност и здрав разум – търси закрила за сигурността си в чужда амбасада. Въпреки засилената охрана от българската компетентна НСО. Която пък междувременно била снета, без за това да бъде информирана „шапката” на службата – държавният глава.

И една хвърлена направо в скованото от безпомощност лице на Министерството на вътрешните работи ръкавица – стрелбата по полицай край караулката на Околовръстното. След такова „събитие” – повярвайте – униформени и цивилни от Владивосток до Ванкувър нямаше да се приберат от улиците, докато извършителите не бъдат открити и…

Но какво може да очакваме от българския полицай? След като политици, министри, че дори премиерът, когото наивно смятат за „свой” на системата, от миналата година си позволяват да водят залпов огън по служителите на МВР. А ръководителят на ведомството се раздира от дилемата за цялото бюджетно агне и ситите полицаи.

Какво може да очакваме от прокуратурата – основният инструмент на държавата за борба с престъпността – когато тя е ангажирана предимно с борба с „враговете” на управляващите и с вътрешни боричкания под строг партиен надзор.

Стабилността е мираж. Може би – откровена лъжа. Лустрото, което премиерът Борисов се опитва да нанесе на три пласта върху второто издание на своето управление, трудно се премахва с опозиционна фразеология. Кръвта, пролята по улиците на българските градове, обаче бързо го отмива.

Време е вместо да обявяваме този хаос, тази абсолютна липса на държавническо мислене и действие за стабилност, да се опитаме да си върнем държавата. Защото явно има хора или групи, за които тази „стабилност” е много удобна. И ако приемем, че управленската немощ не е плод на бездарност, а на нещо друго, спокойно можем да говорим за… колаборация на държавата с престъпността.

А това явление си има име. Няма да го споменем. До доказване на противното. Но не е стабилност….