Президентът Плевнелиев пак доказа, че е способен да произвежда гафове и в най-сериозната ситуация.
Тази кàрма явно го сподиря от изборната нощ, в която менторът Б.Б. дружелюбно му поддръпваше ушѐто, през надничащите иззад рамото му Скалисти планини, докато говори за прелестите на рòдината ни, до гузното полумълчание за офшорните сметки, безпрецедентно неубедителното за държавен глава присъствие на закъснелите във времето КСНС и нелепата му подкрепа за уличните протести.
Сега той изненадващо скочи всред кипящите води на отпочналата вече кампания за евровота - където, логично, мястото му в най-добрия случай е на мълчалив страничен наблюдател - с доста екстравагантна идея. Толкова екстравагантна, че на собственото му вице Попова (професионалист до мозъка на костите) й щръкна косата. Допитване до народа, как да се гласува.
Първият момент, който изненадва в президентската активност е, кога Плевнелиев стана такъв радетел на референдумите. Всички, които помнят по-далеч от последната култова телевизионна реплика на председателя на ГЕРБ, едва ли са забравили, че именно президентът бе един от най-яростните отрицатели на допитването за АЕЦ Белене. Той смяташе народа за недостатъчно експертен по въпросите на ядрената енергетика. Защо сега изведнъж реши, че гражданите на габровското село Торбалъжи имат експертизата да отбират от изборно законодателство?
На второ място - вече повече от половин година темата за промени в избирателния кодекс е във фокуса на политическото, общественото и медийното внимание. От „Дондуков" 2 обаче - ни дума, ни вопъл, ни стон. Обединителят на нацията безучастно наблюдаваше как партийци, социолози, политолози, всякакви експерти и шамани се подритваха по кокалчетата на разкаляния терен на дебата за новия Изборен кодекс. Плевнелиев не пожела да влезе дори в ролята на коментатор, камо ли на арбитър и предпочете да люпи семки на трибуната.
И изведнъж излиза с бомбастично предложение. Което не само не внася ред в хаоса на междупартийните дрязги по темата, но напротив - налива масло в огъня на противопоставянето. И на практика отклонява (всъщност убива в зародиш) дебата - ще успее ли законодателят след изборната ледникова епоха „Фидосова" да гарантира честни и прозрачни избори.
Но не идеята, а трите въпроса от „теста за избирателна интелигентност" към гражданите именно крият подводните камъни и опорочават най-демократичната процедура на народовластието - референдума.
Темата е изчерпана от редица анализатори, та накратко: задължителното гласуване накърнява основно право, гарантирано от Конституцията, като го деформира от право в задължение, електронното гласуване също се разминава с норми в основния закон, според тълкувателно решение на Конституционния съд от 2011, защото в българските условия не гарантира тайната на избора, попарата на мажоритарния вот българският избирател вече я куса през 2009 и резултатите бяха повече от плачевни.
Тогава какво се крие зад внезапния прилив на нежност към пряката демокрация у „президента на всички българи". Кармична предопределеност към гафа, пълна некомпетентност (вкл. на съветническия екип) или обслужване на тяснопартийни (корпоративни) интереси... И трите предположения не са добра атестация за държавен глава, който парадира със своята еманципация от издигналата го на този пост партия, с необвързаността си с икономически кръгове.
Задължителното гласуване (абстрахираме се от противоконституционността му) съвсем няма да увеличи избирателната активност. Твърдението е абсурдно, колкото това, че задължителната манифестация на Девети септември увеличаваше любовта към Партията.
То освобождава обаче изчерпани политици и политически сили от задължението им в предизборна кампания да се опитват да формулират стимулиращи избирателя послания, да предлагат програми и платформи - що, така и така ще гласуват под строй.
При един друг прочит излиза, че за некадърността и въпиющата неподготвеност на така наречените ни политици трябва да бъде наказан народът, като го задължат да гласува, отнемайки правото му на това. И цинизмът е в идеята на референдум този народ сам да се си отнеме правото и да се задължи да гласува.
Ако това стане, то ще означава окончателен провал на настоящата ни политическа класа.
Провал в това, че с всичките си действия и предимно бездействия - с челния си личен пример, за тези двайсет и няколко години те успяха тотално да отблъснат хората от урните, за да достигнем до унизителните 50 процента изборна активност.
От друга страна задължителното гласуване въобще не затруднява, а напротив - улеснява контролирания вот. Просто на „преброителите" ще им се облекчи задачата. Към абсурдните идеи на Плевнелиев народните избраници от ГЕРБ побързаха да приложат свой авангарден принос - 20 лева ваучер за всеки гласувал. Купуване на гласове на конвейрна основа и с държавни пари?
Да се говори за електронно гласуване в държава, в която електронното правителство от години е само добро пожелание е доста смешно. Администрацията се препъна в простата „софтуерна" задача да въведе обслужване на едно гише, та камо ли да се справи с on line управление. При едва петдесет и кусур на сто използване на интернет от български граждани идеята за електронен вот прилича на утопичен роман. Но дори - хипотетично - да се случи, той не би се превърнал в пречка пред контролирания и купен вот. Дали нашият мургав съгражданин срещу 50 лева ще пусне двуметрова бюлетина или ще натисне едно копче - ефектът е същият. Напротив при добра техническа организация купувачите ще могат да следят гласуването също така електронно, без да има нужда да се набиват на очи около секциите.
Идеята за мажоритарен вот, освен че вече е играна пиеса, работи единствено в полза на лидерските партии. (Да не забравяме, че в момента от 4 партии в парламента 3 са лидерски). Заблуда е, че такова гласуване ще намали ролята на лидерите. Напротив. Защото никой не си прави илюзии, че мажоритарните кандидати няма да бъдат партийно издигнати и подкрепени. Когото посочи лидерът - той ще е. Сещате се коя партия - все още, но до време - има най-голяма полза от това. И, естествено, „мажоритарният" избраник ще бъде също така верен на партийната линия като пропорционалния. Или също така бързо ще й измени - според личния корупционен индекс.
В предложението си Плевнелиев някак си свенливо пропуща темата за т.нар. преференциално гласуване. Което именно би позволило избирателят да реди листите според качествата на кандидатите. И би ли посмял да го предложи - тогава не би се разминал само с дърпане на ушѐ.
Предложението за референдум на президента Плевнелиев обслужва интереси. Кои - ще се види, макар да е почти ясно.
Плюсовете са за ГЕРБ, които напълно естествено укрепват от всяко подливане вода на управляващите. А и за безнадеждния Реформаторски блок, който вече се вижда на овакантеното от Яне място на дворцовия шут до трона.
Има една причина разумните политици да са против референдума.
Въпреки че никой на „Позитано" 20 не си го призна, допитването за АЕЦ Белене бе успех с уханието на провал. И то точно поради това, поради което и предложеното от Плевнелиев ще постигне същите резултати.
Защото хората отидоха да дадат гласа си „за" или „против" втора атомна, без преди това да се е състоял дебат по темата, без да е била проведена мащабна разяснителна кампания, без популярно да са били разяснени плюсовете и минусите от проекта. Те гласуваха на принципа - моята партия е „за" и аз съм „за" и обратно.
Плевнелиев хвърли идеята си за референдум в 12 без 5, като а priori направи невъзможен широк обществен дебат. Ако Народното събрание приеме предложението - което е трудно за вярване - то гласовете на гражданите отново ще се групират според партийните симпатии: нашите срещу вашите.
Освен това, не трябва да се забравя и фактът, че акцентът все пак са евроизборите и дебатът трябва да бъде концентрират върху тях.
Така че сме изправени пред едно поредно безсмислено упражнение, което за жалост отново опорочава най-демократичната идея за пряка демокрация.
Но какво печели от всичко това временният обитател на „Дондуков" 2?
Тези, които могат да кажат, мълчат. Единственото, което е сигурно, ако са му хвърляли боб и са му предсказали втори мандат - излъгали са го...
Baj Ivan
на 11.02.2014 в 19:44:43 #9Господа другари, оставете раболепието и поемете ръката, която ви подава г-н Президента. Иначе потурняците ще ви завлекат до тоалетната чиния а народа ще ви дръпне сифона на изборите и ще се изтечете в канала. Потурковците обаче ще оцелеят благодарение на твърдия телекторат, който си отглеждат вече четвърт век. И всичко това на ваш гръб.
Red_General
на 09.02.2014 в 12:04:56 #8Нека разгледаме предложенията точка по точка: 1. Мажоритарен вот. Ще задълбочи проблема с купения вот, ще облагодетелства големите партии и ще затвърди статуквото. Да речем, разделим страната на 240 района с по 30 000 избиратели и всеки район си избере депутат. Какво пречи примерно циганският бараон във факултето да раздаде кебапчета и да влезе в парламента? Друго - при мажоритарна система, ако не спечели твоят кандидат, вотът ти пропада. И спокойно може партия, ползваща се с подкрепата на 40% от гласувалите да събере 90% от депутатските места. Има партии като ДСБ, Атака, ДБГ, които се ползват с подкрепата на 3-4% от избирателите, но едва ли има район, в който да са първа политическа сила. Така че тези партии посмъртно няма да могат да вкарат депутат и избирателите им няма да бъдат представени. Мажоритарна система означава парламент, в който да бъдат само ГЕРБ, БСП и ДПС. И никакъв шанс за алтернатива и различни мнения. Вижте САЩ - там от десетилетия никоя партия освен Републиканците и Демократите не е вкарвала представител в конгреса и сената. Аз съм за пропорционална система без 4%-ва бариера. Нека ако партията има гласове дори само за един депутат, той да влезе и да представлява гражданите, които са го подкрепили. 2. Задължително гласуване - за мен е пълна глупост. Ако никой от кандидатите не ми харесва, никой не може да ме задължи да гласувам. Ще пусна празна бюлетина напук. 3. Електронно гласуване - от една страна ще създаде удобство за българите в чужбина и за работещите хора, които нямат време да идат до урните. От друга обаче ще улесни купуването на вота. Както писах по-долу, сега поне циганският тартор трябва да раздава кебапчета, да ги води до урните. А иначе - записва им ЕГН-тата и гласува от името на цялата махала през компютъра си. Мислете, преди да вземете позиция и не се водете от пещерен антикомунизъм "Щом президентът на ГЕРБ го предлага, значи е добро".
ONE
на 07.02.2014 в 14:24:51 #7Женя, палтена Позитанскан мастия, ти не си журналист а русофилстична пачавра!!!!! За Истината и Правдата значи няма време но за про-руският дневен ред винаги празна, продажна, червена кратуно.
dapi4
на 07.02.2014 в 09:26:26 #6ЖЕНЯ . ... ЖЕНЯ ПОЗИТАНССКА КУРВА СИ ТИ!@
Red_General
на 06.02.2014 в 15:48:57 #5Герберастите под мен доказват тезата на автора, че ще гласуват на принципа "моята партия е "за" ", без да се замислят. ГЕРБ, като най-крайното милиционерско крило на БКП, иска да върне порядките от комунистическата диктатура. Тогава се гласуваше задължително и под строй, гласуваше се за мажоритарни кандидати, издигнати от Партията. А електронното гласуване ще улесни избора на правилната "партия" - тарторът дори няма нужда да води циганите под строй - снима им личните карти и гласува от името на всички от компютъра в махалата.
Civic Mundi
на 06.02.2014 в 13:22:15 #4"ЗА референдум!" и "Чуйте гласа на хората!" Само една година по-късно, същата пасмина е против референдум и чува само кънтежа от кухата си кратуна. http://www.sofiautre.bg/gallery/2014/02/05/2434-snimka_na_denya
Justice for ALL
на 05.02.2014 в 20:22:09 #3Някой спомня ли си, че на "другарите" не им пука какво мислят обикновените хора. 45 години не им пукаше и за това България е озверена, обезверена, и обедняла докарана до мизерия, която дори една Балканаска Война не ни е докарвала. Гоце един път не направи референдум. Не беше в полза на Майката Партия да покаже какво мислят хората. Те са овце. Нека си кретат там. Трябват ни само, за да плащат данъци.
Justice for ALL
на 05.02.2014 в 20:17:26 #2Ами Женя, ако не ти пука за това какво мислят хората, драскай си такива статийки. Ние ще излезем и ще гласуваме на този референдум, защото искаме да променим нещата в полза на целия български народ, а не на дребната шайка от БКП.
Civic Mundi
на 05.02.2014 в 13:10:22 #1Ако някой изобщо е имал съмнение, че руската кучка Женя е на хонорар от Позитано е нужно да прочете поредната порция кал отредена за душманите на превратаджийте, сътворен от майстора на пасквила. Женя, с какъвто и епитет и да те нарече човек, все ще изпусне нещо. На мен все ми се струва, че най-подходящият е дярия!