Президентът Плевнелиев пак доказа, че е способен да произвежда гафове и в най-сериозната ситуация.

Тази кàрма явно го сподиря от изборната нощ, в която менторът Б.Б. дружелюбно му поддръпваше ушѐто, през надничащите иззад рамото му Скалисти планини, докато говори за прелестите на рòдината ни, до гузното полумълчание за офшорните сметки, безпрецедентно неубедителното за държавен глава присъствие на закъснелите във времето КСНС и нелепата му подкрепа за уличните протести.

Сега той изненадващо скочи всред кипящите води на отпочналата вече кампания за евровота - където, логично, мястото му в най-добрия случай е на мълчалив страничен наблюдател - с доста екстравагантна идея. Толкова екстравагантна, че на собственото му вице Попова (професионалист до мозъка на костите) й щръкна косата. Допитване до народа, как да се гласува.

Първият момент, който изненадва в президентската активност е, кога Плевнелиев стана такъв радетел на референдумите. Всички, които помнят по-далеч от последната култова телевизионна реплика на председателя на ГЕРБ, едва ли са забравили, че именно президентът бе един от най-яростните отрицатели на допитването за АЕЦ Белене. Той смяташе народа за недостатъчно експертен по въпросите на ядрената енергетика. Защо сега изведнъж реши, че гражданите на габровското село Торбалъжи имат експертизата да отбират от изборно законодателство?

На второ място - вече повече от половин година темата за промени в избирателния кодекс е във фокуса на политическото, общественото и медийното внимание. От „Дондуков" 2 обаче - ни дума, ни вопъл, ни стон. Обединителят на нацията безучастно наблюдаваше как партийци, социолози, политолози, всякакви експерти и шамани се подритваха по кокалчетата на разкаляния терен на дебата за новия Изборен кодекс. Плевнелиев не пожела да влезе дори в ролята на коментатор, камо ли на арбитър и предпочете да люпи семки на трибуната.

И изведнъж излиза с бомбастично предложение. Което не само не внася ред в хаоса на междупартийните дрязги по темата, но напротив - налива масло в огъня на противопоставянето. И на практика отклонява (всъщност убива в зародиш) дебата - ще успее ли законодателят след изборната ледникова епоха „Фидосова" да гарантира честни и прозрачни избори.

Но не идеята, а трите въпроса от „теста за избирателна интелигентност" към гражданите именно крият подводните камъни и опорочават най-демократичната процедура на народовластието - референдума.

Темата е изчерпана от редица анализатори, та накратко: задължителното гласуване накърнява основно право, гарантирано от Конституцията, като го деформира от право в задължение, електронното гласуване също се разминава с норми в основния закон, според тълкувателно решение на Конституционния съд от 2011, защото в българските условия не гарантира тайната на избора, попарата на мажоритарния вот българският избирател вече я куса през 2009 и резултатите бяха повече от плачевни.

Тогава какво се крие зад внезапния прилив на нежност към пряката демокрация у „президента на всички българи". Кармична предопределеност към гафа, пълна некомпетентност (вкл. на съветническия екип) или обслужване на тяснопартийни (корпоративни) интереси... И трите предположения не са добра атестация за държавен глава, който парадира със своята еманципация от издигналата го на този пост партия, с необвързаността си с икономически кръгове.

Задължителното гласуване (абстрахираме се от противоконституционността му) съвсем няма да увеличи избирателната активност. Твърдението е абсурдно, колкото това, че задължителната манифестация на Девети септември увеличаваше любовта към Партията.

То освобождава обаче изчерпани политици и политически сили от задължението им в предизборна кампания да се опитват да формулират стимулиращи избирателя послания, да предлагат програми и платформи - що, така и така ще гласуват под строй.

При един друг прочит излиза, че за некадърността и въпиющата неподготвеност на така наречените ни политици трябва да бъде наказан народът, като го задължат да гласува, отнемайки правото му на това. И цинизмът е в идеята на референдум този народ сам да се си отнеме правото и да се задължи да гласува.

Ако това стане, то ще означава окончателен провал на настоящата ни политическа класа.

Провал в това, че с всичките си действия и предимно бездействия - с челния си личен пример, за тези двайсет и няколко години те успяха тотално да отблъснат хората от урните, за да достигнем до унизителните 50 процента изборна активност.

От друга страна задължителното гласуване въобще не затруднява, а напротив - улеснява контролирания вот. Просто на „преброителите" ще им се облекчи задачата. Към абсурдните идеи на Плевнелиев народните избраници от ГЕРБ побързаха да приложат свой авангарден принос - 20 лева ваучер за всеки гласувал. Купуване на гласове на конвейрна основа и с държавни пари?

Да се говори за електронно гласуване в държава, в която електронното правителство от години е само добро пожелание е доста смешно. Администрацията се препъна в простата „софтуерна" задача да въведе обслужване на едно гише, та камо ли да се справи с on line управление. При едва петдесет и кусур на сто използване на интернет от български граждани идеята за електронен вот прилича на утопичен роман. Но дори - хипотетично - да се случи, той не би се превърнал в пречка пред контролирания и купен вот. Дали нашият мургав съгражданин срещу 50 лева ще пусне двуметрова бюлетина или ще натисне едно копче - ефектът е същият. Напротив при добра техническа организация купувачите ще могат да следят гласуването също така електронно, без да има нужда да се набиват на очи около секциите.

Идеята за мажоритарен вот, освен че вече е играна пиеса, работи единствено в полза на лидерските партии. (Да не забравяме, че в момента от 4 партии в парламента 3 са лидерски). Заблуда е, че такова гласуване ще намали ролята на лидерите. Напротив. Защото никой не си прави илюзии, че мажоритарните кандидати няма да бъдат партийно издигнати и подкрепени. Когото посочи лидерът - той ще е. Сещате се коя партия - все още, но до време - има най-голяма полза от това. И, естествено, „мажоритарният" избраник ще бъде също така верен на партийната линия като пропорционалния. Или също така бързо ще й измени - според личния корупционен индекс.

В предложението си Плевнелиев някак си свенливо пропуща темата за т.нар. преференциално гласуване. Което именно би позволило избирателят да реди листите според качествата на кандидатите. И би ли посмял да го предложи - тогава не би се разминал само с дърпане на ушѐ.

Предложението за референдум на президента Плевнелиев обслужва интереси. Кои - ще се види, макар да е почти ясно.

Плюсовете са за ГЕРБ, които напълно естествено укрепват от всяко подливане вода на управляващите. А и за безнадеждния Реформаторски блок, който вече се вижда на овакантеното от Яне място на дворцовия шут до трона.

Има една причина разумните политици да са против референдума.

Въпреки че никой на „Позитано" 20 не си го призна, допитването за АЕЦ Белене бе успех с уханието на провал. И то точно поради това, поради което и предложеното от Плевнелиев ще постигне същите резултати.

Защото хората отидоха да дадат гласа си „за" или „против" втора атомна, без преди това да се е състоял дебат по темата, без да е била проведена мащабна разяснителна кампания, без популярно да са били разяснени плюсовете и минусите от проекта. Те гласуваха на принципа - моята партия е „за" и аз съм „за" и обратно.

Плевнелиев хвърли идеята си за референдум в 12 без 5, като а priori направи невъзможен широк обществен дебат. Ако Народното събрание приеме предложението - което е трудно за вярване - то гласовете на гражданите отново ще се групират според партийните симпатии: нашите срещу вашите.

Освен това, не трябва да се забравя и фактът, че акцентът все пак са евроизборите и дебатът трябва да бъде концентрират върху тях.

Така че сме изправени пред едно поредно безсмислено упражнение, което за жалост отново опорочава най-демократичната идея за пряка демокрация.

Но какво печели от всичко това временният обитател на „Дондуков" 2?

Тези, които могат да кажат, мълчат. Единственото, което е сигурно, ако са му хвърляли боб и са му предсказали втори мандат - излъгали са го...