Учениците от Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън” в столицата написали „провокиращо писмо” на министър Кунева, а какъв по-добър повод да бъдат огласени промените в учебното съдържание, предизвикало ожесточени полемики. Това е находчив подход по схемата 2 в 1 и ние го приветстваме.

От просветната министърка децата научиха, че не преписването, а трудната шестица ще ги направи по-подготвени и конкурентни, и че ако им е трудно в училище – ще им е лесно в живота. Новини имаше и за учителите – те са „ракетоносителите на новия закон и ако бъдат окуражени от учениците си, ще се превърнат в звезди”.

Значително по-конкретен бе заместник министърът Деян Стаматов, който заедно с присъствалите експерти, представи новите учебни програми за II, VI и VIII клас по български език и литература и история и цивилизации.

Всъщност по темата има дори презентация и всеки проявил интерес може да я види на сайта на МОН.

Знаем, че в това министерство са добри във формулировките, затова не ни учудва и терминът „обществена чувствителност”. Около него гравитират цитираните промени, които ние, чувствителните българи, предизвикахме с недоволството си.

Акцентите в презентацията – до 60 % от времето за нови знания, въпреки че по-рано се споменаваше цифрата 40 (за съдържанието в шести клас), с разумния довод, че трябва да има повече време за затвърждаване на знанията; повече възможности да допълнителни дейности, вкл. и извънкласни; повече свобода за учителя (как добре звучи); резултатно-ориентирано обучение и междупредметни връзки – две формулировки, които от години се търкалят в програмните документи на министерството без особено реално изражение.

Какви промени предизвика „обществената ни чувствителност”?

”История славянобългарска” вече ще се изучава не само по литература в девети клас, но и по История и цивилизации в 7, 8 и 10 – блестящ пример за междупредметни връзки и леко преиграване в насищането с текст, който за да предизвика интерес, трябва да бъде не прочетен, а разтълкуван от учителя – „основната носеща конструкция” на реформите.

Възрожденските текстове от шести клас са позиционирани в часовете по музика („Къде си вярна, ти любов народна?”) и по литература в седми клас – „Стани, стани, юнак балкански?”и „Вятър ечи, Балкан стене”.

Славно завърналият се Балканджи Йово и друг герой на народния епос Крали Марко са примерите за междупредметни връзки като изучавани в часовете по история и цивилизации в шести клас.

„Родна реч” на Иван Вазов е в началния етап, а „Хайдути” на Ботев – в часовете по литература за пети клас. За Робинзон Крузо нещата не се развиха благоприятно, защото отпадна окончателно от учебното съдържание.

Окуражаващи са промените в програмите по Национална и световна история, които кой знае защо досега са давали превес на чуждото историческо минало, за сметка на българското. Вярно е, че отглеждаме емигранти, но доколкото реализацията им е предимно в обслужващ персонал, подробни факти от историята на приютилата ги държава едва ли ще са необходими.

Затова съотношението българска – световна история, в полза на българската, трябва да бъде приветствано, независимо от това колко закъсняло е всъщност.

Подобна крачка е направена и в учебното съдържание по литература от 5-7 клас, където 80 % от изучаваните автори ще са български.

С предвидените промени идва и краят на „съжителството”. От думите на експертите става ясно, че за „съжителство“ и „робство“ се говори в литературата, където се изучава романът „Под игото“ на Иван Вазов. В програмата по история и цивилизации за периода XV – XVII век учените използват термини „османска политическа система“ и „османска власт“.

Постижение на програмата е придобиването на знания за ролята на християнската религия и българските манастири за съхраняване на българската народност. Изобщо акцентира се върху православието като опора на българите в годините под османска власт.

По-интересно е обаче каква „комуникативна компетентност” трябва да придобият учениците в отделните етапи на обучението си.

Един ученик в прогимназиален етап (5-7 клас) трябва да умее на участва в диалог и дискусия, да оспорва мнения (различни от тези на майка си баща си), да може да напише собствената си „визитка” – или самопредставяне, да съчини обява, анотация, отговор на научен текст, да умее да отговори на въпрос от житейски и нравствен характер.

Учениците в първи гимназиален етап (8-10 клас) се подготвят за публични изказвания – по морални, житейски, нравствени проблеми. Те трябва да могат да напишат грамотно e-mail, (без да ползват цифри вместо букви),  да съставят собственото си CV, с лекота да пишат есета по морален и граждански проблем и да резюмират научен или медиен текст.

Вторият гимназиален етап (11-12 клас) окончателно завършва подготовката на учениците „за живота”. Защото в него те ще се научат да участват в устно общуване (ако все още не го могат), напр. интервю за кандидатстване, ще създават конспект на научен текст, мотивационно писмо, реферат и традиционното есе. Всъщност в този етап ще се поставят основите на дуалното образование, но това е една друга тема…

Добрата новина за зрелостниците е, че форматът на изпита няма да се променя, каквато бе идеята на Деян Стаматов, с аргумент, че разделянето на модули ще ограничи преписването. Проучване на внушителна фокус група зрелостници е показала, че по-голямата част от тях не са съгласни с предложението, защото са се подготвяли от началото на учебната година по познатата форма, участвали са и в пробни матури (инвестирани са значителни средства за частни уроци) и смяната на правилата в движение би предизвикала проблем. Затова преписването ще се преборва с технически средства, подробности за които не бяха дадени.

Колкото до матурите в седми клас – там засега е тихо, макар че не е зле да се обърне внимание на дидактическата задача – трансформиращ преразказ. Материята се изучава в пети клас и не би трябвало да затрудни седмокласниците, ако не са забравили основните положения. Малката уловка обаче може да е скрита в условието – от чия гледна точка да се преразкаже историята. Я си представете (това, разбира се, е пресилено), че се наложи седмокласниците на преразкажат „Майчина сълза” от гледна точка на сълзата – звучи абсурдно, но все пак някаква трансформация на текста ще има. И е добре да са подготвени.