...В последните години, въпреки проблемите с продоволствието и събирането на реколтата, стихийните бедствия вследствие на ураганите, в страната (Куба, вж. Първа част) се наблюдава устойчив икономически ръст от 7-8%, благодарение най-вече на помощта на левите правителства в Латинска Америка, преди всичко на Венецуела и Бразилия.

Сътрудничеството с Венецуела вече придобива всестранен характер, както навремето между България и СССР.
Общият език, култура и история, близостта на манталитетите и народопсихологиите и преди всичко топлите дружески отношения между ръководителите на двете страни доведоха до стратегически съюз, насочен против САЩ и продължават да намират нови съюзници.

Стокообменът между двете страни вече прехвърли три милиарда долара и затова се наложи да се откриват филиали на кубинските банки в Каракас и на венецуелските в Хавана.

Доставките на гориво от Венецуела най-накрая решиха хроничните енергийни проблеми на Куба.

Уго Чавес, Фидел и Раул Кастро провеждат дълги срещи и координират всички свои действия в областта на икономиката, вътрешната и външната политика.

Договорът за стратегически съюз, който те подписаха през 2004г. стана основа за създаването на така наречената "Боливарианска алтернатива за Латинска Америка /АЛБА/.

В сегашната ситуация външната политика на Куба има няколко приоритета: обезпечаване на благоприятни условия за развитие, оставането във властта на сегашния политически елит, пробив в антикубинската коалиция начело със САЩ, включване на всички страни от субконтинента в "Боливарианската алтернатива за Латинска Америка.

В тази връзка трябва да се отбележи участието на Куба във военно-политическия блок, създаден от президента на Венецуела Уго Чавес и включващ още Боливия, Еквадор и Никарагуа.

Тези държави взеха решение и за създаване на обща банка, която да финансира регионалните проекти на техните територии. Това стана отново по предложение на венецуелския президент и беше прието с ентусиазъм от другите.

В момента Уго Чавес е безспорният лидер сред ляворадикалните държавни глави в света.
Ползвайки се от огромните нефтени запаси на страната, той се стреми да издигне ролята на Венецуела и на латиноамериканския регион като цяло в съвременните международни отношения.

Неговите предизвикателства по отношение на САЩ и другите развити страни отразяват обективните политически реалности в началото на ХХІ век - нарастналият иконимически и военен потенциал на много страни от Третия свят, който не съответства на тяхната роля и място в световната политика.

На Генералната Асамблея на ООН в края на септември 2006г. Уго Чавес отправи най-остри обвинения по адрес на САЩ и техните съюзници, "награждавайки" Джордж Буш с най-обидни квалификации.

Той го нарече "дявол, който седи на глинени крака, но опашката му е в моите ръце".
Останалите определения бяха "лъжец, тиранин, прессекретар на империализма".

Американският президент беше посъветван да се обърне към психиатър и окачествен като персонаж от филмите на Хичкок.

След идването си на власт Уго Чавес незабавно започна да развива и укрепва връзките си с Руската федерация (в качеството й на наследник на СССР), като противовес на неотдавнашната едностранна зависимост от САЩ.

Неговата проруска ориентация идва от външнополитическата му доктрина за многополюсния свят, като смята Русия за един от тези полюси, противостоящ на хегемонизма на единствената свръхдържава.

От своя страна, Владимир Путин също заяви, че "сътрудничеството с Венецуела е основополагащ елемент във взаимоотношенията на Русия с Латинска Америка".
Това изявление беше направено по време на посещението на венецуелския президент в Москва.

Венецуела сега е основен партньор на Руската федерация, тъй като от една страна, нефтените й запаси я превръщат в най-богатата латиноамериканска страна, а от друга Уго Чавес е сред най-радикалните лидери в региона, който не се бои да предизвиква Вашингтон, като установи най-тесни дружески отношения с Хавана, направи приятелско посещение в Багдад още по времето на Саддам Хюсеин и продължава да посещава Техеран, превърнал се напоследък в най-голямата заплаха за САЩ в Близкия и Средния Изток.

Според неговите съратници и независимите руски и венецуелски аналитици, именно визитите му в Москва са допринесли повече за страната, отколкото другите му пътувания в чужбина, откакто е избран за президент.

Двете страни задълбочиха сътудничеството си в областта на добива и експорта на въглеводородни суровини. Конкретно, беше продължен договорът Венецуела да изпълнява руските задължения за доставка на нефт на Куба, а Русия - венецуелските към Западна Европа.

По този начин значително се съкращава времето за транспорт, както и разходите (Венецуела сама започна да доставя на Куба нефт - 53 000 барела на ден по преференциални цени).

Също така се реализира и широко научно-техническо сътрудничество във връзка с добива и доставката на нефт, което е важно и за двете страни, тъй като им дава възможност да не изостават от прогреса в областта на тези технологии и така да отговарят на изискванията на потребителите от развитите държави.

На среща в Москва през 2004г. с руски и венецуелски бизнесмени и държавни чиновници, работещи в областта на добива на нефт, Уго Чавес отбеляза че основният потенциал на неговата страна - това е народът с неговия морал и едва на второ място - нефтът и газът.

Той покани руските предприемачи да инвестират във венецуелската икономика и конкретно в нефтодобива.
Те, от своя страна, обещаха да отделят 5 000 000 долара за целта (имайки предвид че сегашният търговски обмен между двете страни надхвърля 40 000 000 долара).

Освен това, Москва ще участва в обновлението на 150 нефтопреработващи завода в Каракас и в строителството на газопровод, преминаващ през цяла Южна Америка и на огромен комбинат за производство на боксит и алуминий, който ще струва 1 млрд. долара.

Специално трябва да се отбележи руско-венецуелското сътрудничество във военната сфера.
То обхваща много широк спектър - от доставката на руски вертолети до строителството от руски специалисти на космодрум на венецуелска територия.

Макар че самият Уго Чавес и неговият външен министър Али Родригес постоянно да подчертават, че в основата на икономическото сътрудничество между двете страни са енергетичните проекти и търговсите договори, именно доставките на руско оръжие излизат на преден план в медийните информации и публикации.

Венецуела вече е влязла в сферата на стратегическите интереси на Руската федерация и всеки опит от страна на САЩ да повлияе със сила на политическите процеси в Каракас, или да окаже натиск с военни средства, може да доведе до последствия от типа на "Карибската криза" - нещо, което Вашингтон, затънал в блатото на Ирак и Афганистан, не може да си позволи.

Очевидно Уго Чавес, Фидел и Раул Кастро, Владимир Путин и Дмитрий Медведев са взели политическо решение за противопоставяне на идеята за изграждането на ПРО на САЩ в Европа и на постоянните провокации на Вашингтон към Куба и Венесуела.

Свидетели сме на консолидацията и функционирането на антиамериканския триъгълник Москва - Хавана - Каракас.