С промени в данъците да стимулират инвестициите, а не потреблението

Политическите партии поставиха за пореден път на обществен дебат въпроса с разширяване на обхвата на диференцираните ставки на Данък добавена стойност (ДДС). Правилно е да се говори за разширяване а не за въвеждане на диференцирани ставки, защото и в момента някои стоки и услуги - например тези в туризма, се ползват от намалени ставки - 9%, а не стандартната 20%, по ДДС.

Дебатът по тази данъчна тема бе повдигнат от ДПС. Тази партия постави въпроса за намаляване на ставките на лекарствата, хляба и книгите на 5%, но още в самото начало нейните представители обявиха, че това е идея, която обсъждат, а конкретни предложения ще направят, когато направят разчети за възможните ефекти както върху цените на стоките, така и върху приходите в държавния бюджет.

ГЕРБ са по принцип срещу промяната на досегашния режим на облагане по ДДС, но премиерът Бойко Борисов усети ефекта, който една кампания за намаляване на ставките може да има върху електората и побърза да вкара в оборот идеята за намаляване на данъка по ДДС върху книгите.

Икономистите веднага се разделиха на два традиционни лагера по тази тема. Тези, които са от БАН по традиция отдавна подкрепят разширяването на обхвата на диференцираните ставки по ДДС. Друга група икономисти, като например тези от Института за пазарна икономика, са доста скептично настроени към такива идеи.

Логично увеличаването на броя на намалените ставки по ДДС не среща одобрението на Министъра на финансите Владислав Горанов. В изявление пред bTV в началото на юни той коментира: "Ако целта на намаляването са по-ниски цени, няма достатъчно надеждни механизми, а и подобна практика в други държави е показала, че това не се случва. В момента, в който ставката се намали за една категория, маржът на печалба се увеличава. Дори и в началото да има краткосрочно намаляване на крайната цена, много бързо след това икономическите субекти "обират" тази разлика в своя полза". Освен това, според Горанов, намаляването на данъка е валидно за всички хора - бедни и богати - и не се постига някаква особена цел на данъчната политика за търсене на равенство или преразпределение в полза на хората, които се справят по-трудно. "Затова моята позиция винаги е била, че политиката трябва да се прави през разходната част на бюджета, а не през приходната. Категоричен съм, че ефект върху крайния потребител - а ДДС се плаща само от крайния потребител - няма да има", смята Горанов. Впрочем рисковете от допълнителни диференцирани данъчни ставки той е изложил доста подробно в свое становище до Народното събрание още през 2015-а.

Разговорите на ДПС с представителите на фармацевтичния бранш са показали, че при намаляване на ставката за лекарства на 5%, цените на крайните продукти ще се свият с до 10%, а при нулева ставка - със 17 процента. Но от ДПС веднага обърнаха внимание и на негативните ефекти от налагането на диференцирани ставки. Според тях те биха довели до намаляване на приходите за Здравната каса с от 150 млн. - до 500 млн. лева. Да не забравяме, че бюджетът на Здравната каса е на дефицит и той е част от Консолидираната фискална програма на държавата. Този дефицит на Здравната каса се покрива със субсидия от Държавния бюджет, с други думи - от общите приходи от данъци, мита и акцизи. Поради тези зависимости разширяването на дефицита на Здравната каса директно ще доведе до влошаване на резултатите на Държавния бюджет.

След тези редове сигурно ще се намерят хора, които ще заявят, че при сегашните излишъци в Консолидираната фискална програма от близо 2.7 млрд. лева - за април и 1.43 млрд. лева в Държавния бюджет, един недостиг на приходи от 150 млн. лева, че дори от 500 млн. лева, едва ли ще е проблем. Но това е така, ако разсъждаваме на първосигнално ниво.

Първо не е ясно, ако ставката бъде намалена за лекарствата, дали това няма да доведе до неудържим обществен натиск същото да се случи и с много други стоки с висока чувствителност. Стигне ли се до подобно развитие на събитията, може да се окаже, че дори сегашните излишъци няма да са достатъчни за попълване на възникналите фискални дупки.

Второ, дори след намаляването на ставката да има падане на цените на стоките, за които по-ниското ДДС се отнася, въобще няма гаранция, че след няколко месеца по различни предлози търговци и производители няма да си компенсират това намаление. И тогава ще се окаже, че с увеличаването на субсидията на Здравната каса, което се е наложило заради свиване на приходите от ДДС на лекарствата, се финансират не по-ниските цени на тази стока, а увеличената печалба на нейните производители и търговци. Което ще е жалко, защото ще се получи така, че с парите на всички данъкоплатци се субсидират печалбите на няколко частни компании.

На трето място на всички трябва да е ясно, че сегашните големи излишъци и в Консолидираната фискална програма, и в Държавния бюджет до голяма степен се дължат на задържането на планираните капиталови разходи на хазната. За цялата 2019-а те са 2.78 млрд. лева, а да края на април от тези пари са похарчени едва 65 млн. лева или 2.3 процента. Ако капиталовите разходи вървяха паралелно с другите нелихвени плащания на държавния бюджет, за въпросните четири месеца от началото на годината техният общ размер щеше да е около 700 млн. лева, а излишъкът в Държавния бюджет щеше да се свие от 1.43 млрд. лева до 730 лева.

Впрочем изпълнението на капиталовите разходи през 2019-а прилича досущ на онова през 2018-а, така че можем да очакваме в края на 2019-а похарчените за инвестиции бюджетни пари да са 110% от заложените в бюджета и при това положение в него няма да останат излишъци, с които да се запълват дупките, изровени от евентуалното налагане на нови по-ниски диференцирани ставки на ДДС.

Тук логично може да възникне въпросът кое е по-справедливо - бюджетните средства да отидат за изпълнение на заложените капиталови разходи или да се спестят, за да покрият свиването на приходите от едно въвеждане на диференцирани ставки по ДДС. На пръв поглед изглежда, че ако бъде избран вариантът за въвеждането на нови диференцирани ставки, едни бюджетни пари няма да отидат през държавни поръчки в ръцете на близки до властта бизнесмени, а ще бъдат използвани, за да направят едни стоки по-достъпни за хората. Примамлива логика, но погрешна, защото през по-ниските диференцирани ставки най-вероятно държавата ще финансира увеличаването на оборота и печалбата на други бизнесмени, които също са близки до властта. Само че няма да са тези в строителството, а ще са онези във фармацията и в хранителната промишленост.

Освен това с въвеждането на диференцирани ставки, правителството ще насърчи потреблението, но не и инвестициите. А напоследък все повече икономисти в това число и представители на централни банки твърдят, че ръст, който е базиран предимно на потреблението, е неустойчив и обременен с много икономически рискове.

Ако правителството иска да насърчи икономически ръст воден от инвестиции, чрез промени в данъчната политика, то може да постъпи по един много прост, напълно пазарен и неутрален по отношение на икономическите субекти, което означава справедлив, начин. А именно при наличието на големи бюджетни излишъци да преотстъпи част или целия данък печалба на фирмите (това означава, че данъкът ще бъде начисляван, но няма да бъде събиран). При заложени за 2019-а постъпления от корпоративен данък в размер на 2.68 млрд. лева, още сега в държавния бюджет има излишък за покриване на преотстъпването на половината от тази сума. А за изпълнение на инвестиционните разходи ще бъдат използвани приходите от април до края на годината. Пък и не е задължително те да бъдат изпълнени в пълен размер. Ако правителството преотстъпи данъка печалба на фирмите, те ще го използват за инвестиции или за покриване на натрупани задължения, защото при сегашните лихвени равнища няма никаква изгода тези пари да бъдат спестявани. Новите инвестиции и/или изчистването на част от задлъжнялостта със сигурност ще подобрят бизнес климата в страната и дори може да рефлектират в нарастване на доходите на заетите. В този случай тази мярка на правителството ще има и социална функция, която ще е много по-трайна от евентуално моментно понижаване на цените на някои стоки. При това в случая говорим за преотстъпване на данък, а не за намаляването му, което прави фискалната политика на правителството много по-гъвкава и устойчива на евентуални икономически трусове - ако има влошаване на фискалната рамка, през следващата година просто няма да има преотстъпване на начисления данък. Тази реакция е много по-лесна и обществено приемлива, отколкото едно наложително вдигане на данъчните ставки или отмяна на вече въведени диференцирани такива.

Преотстъпването на данък печалба изглежда ефективен и неутрален към всички играчи на пазара данъчен стимул за по-голяма инвестиционна активност. Докато въвеждането на диференцирани ставки по ДДС е свързано с много рискове, не е неутрално, защото създава преференции за определени стоки и производства, има съмнителен социален ефект и не стимулира инвестициите.