Големият европейски план за газопровод от Каспийско море ще намали зависимостта на членките на ЕС от Русия. Това може да се окаже фатално за нейния голям проект „Южен поток", пише в свой коментар Агенция Ройтерс.

Скоро Азербайджан ще трябва да направи избор на проект за бъдещ износ на газ. Проектът „Набуко", който доскоро бе приоритетен за Европейския съюз, може да загуби съревнованието с плана за Трансадриатическия газопровод Trans Adriatic Pipeline (TAP), преминаващ през Гърция към Южна Италия.

Трансадриатическият газопровод е доминиращ както в политическо, така и в икономическо отношение в сравнение с европейския проект „Набуко".

„Въпросът е доколко „Набуко" ще бъде жизнеспособен, ако „Южен поток" бъде изграден", каза Андрю Неф - главен анализатор към изследователската компания IHS в Москва.

Решението за избор между TAP и „Набуко" се очаква да бъде взето през юни от партньорите в консорциума „Шах Дениз", начело с оператора на газовото находище Бритиш Петролиъм (BP) и азерската държавна енергийна компания СОКАР (Socar).

Европейският съюз няма да участва пряко в избора, но скорошната промяна на позицията спрямо проекта „Набуко" от позиция на подкрепа към позиция на неутралност може да бъде от съществено значение.

"Налице е драматична промяна", заяви пред Ройтерс директорът на Трансадриатическия газопровод Майкъл Хофман.

Говорителя на „Набуко" Кристиан Долезал обаче заяви, че техният проект запазва силна политическа подкрепа.

Първоначалният проект „Набуко" предвиждаше газопровод от 3900 км от Азербайджан през Турция и Балканите. Въпреки че бе променен на „Набуко-Запад" чрез намаляване на общата дължина до 1300 км (от Българо-турската граница до Австрия - бел.ред.) и отделянето на турската част на трасето в техен проект, той запази подкрепата на Брюксел и Вашингтон.

"Набуко-Запад" ще преминава през бившите страни от Източния блок, които зависят от Русия, въпреки че първоначалните азерски газови доставки ще представляват едва 2% от нуждите на ЕС.

Трансадриатическият газопровод е само 800 километра, включително с участъка по дъното на морето до Южна Италия. Нейните акционери са ръководени от Swiss Axpo и Statoil, които имат голям интерес към азербайджанските газови находища.

Очакванията са, че проектът „Набуко" ще струва $ 8 милиарда, но експерти на Трансадриатическия газопровод прогнозират, че техният проект ще бъде с $ 500 милиона щатски долара по-евтин. Въпреки тази разлика, „Набуко" дава възможност за достъп до повече пазари.

"И двата проекта имат предимства и недостатъци", казва Гулмира Рзаева - водещ научен сътрудник в Центъра за стратегически изследвания на Република Азербайджан.

Изборът на газопровода ТАР, който не пресича територията на Русия, може да се окаже политически целесъобразен за Азербайджан, който в широк план е обърнат към Запада и в същото време няма никакъв интерес от конфликт с бившия си съветски съюзник Русия.

Русия ще започне строежа на газопровода „Южен поток" през декември и се надява да достави газ за Европа много преди 2019 г, когато азербайджанският газ се очаква да потече към Европейския съюз.

„Южен поток" на руската компания „Газпром" ще минава през Черно море и след това ще следва линията на „Набуко-Запад". Вероятността за южен маршрут, който ще може да бъде конкурентно способен на TAP е нищожна, което дава преднина на конкурента Набуко.

Южните европейски държави ще имат също ползи от проекта. Италия, която разчита на газ от политически нестабилна Северна Африка, както и Русия, се стреми да разнообрази доставките. Борейки се да се възстанови от кризата, Гърция ще приветства допълнителните приходи от тръбопровода. За Германия проектът е много важен, защото ще укрепи гръцката финансова система и по този начин ще намали потенциалните бъдещи спасителни разходи.

"Трансадриатическият газопровод има допълнителни ползи защото ще доведе до по-голямо сътрудничество между старите съперници Гърция и Турция", заявяват дипломати от ЕС.

България и Румъния, най-бедните европейски страни, ще бъдат облагодетелствани от инвестициите в инфраструктура, ако „Набуко" бъде построен. Също така „Южен поток" през България, Сърбия, Унгария и Словения ще донесе икономически ползи, въпреки че това няма да прекъсне господството на Русия.

Вашингтон е по-малко загрижен за маршрута на газопровода за снабдяване на съюзниците от НАТО поради промяната в енергийна картина в резултат на водената от САЩ политика за шистов газ и нарастващото значение на втечнен природен газ, който може да се превозва по море.

Появата на тези алтернативни доставки на газ повдигат дебат дали дълги тръбопроводи, които свързват крайните потребители със сравнително скъпи договори, ще бъдат икономически оправдани и рентабилни.