Администрацията на Джордж Буш е благодарила на сирийските власти за реакцията след нападението срещу американското посолство в Дамаск, при което бяха убити и четиримата нападатели (трима починаха на място и един в болница), както и един охранител-сириец.

При това обаче американците са направили уговорката: "крайно време е Сирия да влезе в антитерористичната коалиция" и тогава Вашингтон ще изключи Дамаск от „оста на злото" и ще премахне икономическите санкции.

Колкото повече подробности излизат наяве от нападението срещу американското посолство, толкова повече въпроси възникват.

Кой стои зад бунтовниците? Досега нито една организация не е поела отговорността за терористичния акт.
Защо правоохранителните органи практически мигновено са се оказали на мястото на инцидента? Може би те са „водели" престъпниците от самото начало?
Но ако е така, защо въобще са ги допуснали към сградата на дипломатическата мисия? Или конспираторската и затова най-обсъжданата версия - терористичният акт да е организиран от самите сирийски власти?

„Тук наистина се твърди, че инцидентът е провокиран от властите и че сирийските специални служби са инсценирали нападението. Например, с цел да кажат на американците, че е време Сирия да бъде изключена от „оста на злото", и че страната се бори с терористите не по-малко от други държави, казва информиран източник в Дамаск.

По думите му вече е имало прецедент - когато преди една година в Ливан е била ликвидирана група радикали, които „уж" са планирали нападение срещу западни посолства. Те са били обезвредени именно благодарение на сирийските специални служби. И тази история по всякакъв начин се "развива" от страна на Сирия.

Как ще се развиват събитията?

Вариант първи - конфронтационен
Ако американците получат доказателства (или ги изфабрикуват, както бе при взимането на решение за нахлуването в Ирак) за съпричастността на сирийските власти към терористичното нападение, тяхната реакция може да бъде жестока - включително може да се стигне и до силова акция. „Ястребите" във Вашингтон отдавна търсят причина да „засегнат" Сирия, за да провокират Иран за ответни действия.

„Теорията на сговора" гласи: първият опит да се „разклати" Сирия е бил направен по време на ливанско-израелския конфликт. Дамаск обаче благоразумно мълча.

Предполагаемият сценарий е бил следният: започват „да хвърчат" искри заради Сирия, за нея се застъпва Техеран, Вашингтон има причина да нанесе удар срещу режима на аятоласите, започва война, САЩ „назначават" за управител на Иран сина на последния шах, „зад него" поставят ирански и иракски шиити - по това време в Америка се провеждат президентските избори и републиканците „по чудо" остават на власт.

Да се върнем обаче към сирийците. Американците обвиняват Дамаск във връзка с иракската съпротива, подкрепа на палестинските бунтовници и екстремисти от Хизбула, сътрудничество с Иран и убийството на бившия ливански премиер Рафик Харири.

По време на израелско-ливанската война Буш недвусмислено е заявил: „Отговорността за конфликта в Близкия Изток носят Иран и Сирия. Тези държави пряко подкрепят Хизбула".

Дамаск бе обвинен и в това, че чрез територията му иранци пренасят оръжие за ливански бунтовници.

„Сирия разчита с помощта на Хизбула да „подрине" позициите на демократичното правителство на Ливан и да възстанови там своето влияние", е посочил тогава Буш.

„Наказателната акция" срещу Сирия наистина може да подпомогне командването на президента да възстанови своя рейтинг.

В навечерието на ноемврийските междинни избори в Конгреса ситуацията на републиканците е плачевна.
Те имат всички шансове да загубят пред демократите, както и да загубят мнозинството в парламента. Ако, естествено, не успеят да отклонят внимание върху „малка победоносна война" в поредния „близкоизточен тиранин", при това с още един „спонсор на тероризма".

Вариант втори - примирителен

И все пак по-вероятен е другият сценарий -да няма нов конфликт.
САЩ са ангажирани с двата фронта за „борба с тероризма" - Ирак и Афганистан. Ако Буш отвори и трети фронт - сирийски, той няма да бъде разбран нито вътре в страната, нито на международната сцена, ни най-малкото в арабския свят.

Да се привлече „антисирийската коалиция" днес е нереално. Дори и Лондон няма да подкрепи Вашингтон и САЩ ще трябва да се борят със собствени сили.

Умереното крило на администрацията разбира, че Америка няма нужда от конфликт с Дамаск.
Ако тази гледна точка бъде подкрепена, САЩ ще се постараят „спокойно" са възприемат скандала със странно щурмуване на американското посолство и ще демонстрират, че приемат официалната сирийска версия на събитията - а именно, че нападението е планирано и осъществено от „сунитски екстремисти", за чиито планове властите дори и не са подозирали.

Съдейки по последните изявления във Вашингтон, най-вероятно ще се проведе именно този "примирителен" вариант.

„Официалните лица в Сирия са притекли на помощ на американци. Надяваме се те да станат наши съюзници и да направят избор в полза на борбата с тероризма", е заявил говорителят на Белия Дом Тони Сноу.

Самата Сирия засега обаче не бърза да се възползва от този шанс.
Според съобщението на сирийското посолство в САЩ, разпалването на екстремизма, тероризма и антиамерикански настроения идва от самите САЩ и тяхната политика в Близкия Изток".

Нито властите на Дамаск, нито армейската върхушка не изключват конфликта с Америка.
Въоръжените сили на страната са въведени в повишена бойна готовност.