Така най-точно може да се обобщи потушената газова криза, която държа в напрежение почти седмица по-голямата част от Европа и най-вече България.

В последния работен ден (5 юни), преди ултимативно поставения от „Газпром" краен срок (7 юни), украинският президент обяви, че на „Нафтогаз" ще бъде отпуснат държавно гарантиран заем от Централната банка на Украйна, за да се разплати с „Газпром" за доставения през май природен газ.

Руският газов монополист поиска $270 за 1000 куб. метра и настояваше на същата цена да се плащат и другите доставки, които Украйна ще складира в подземните си хранилища за зимата.

Това означава „Нафтогаз" да намери още $5 млрд. за 15-20 млрд. куб. метра газ, които ще бъдат доставени на части през следващите четири-пет месеца. По това време обаче цените ще паднат с около $75, поне такива са прогнозите.
Или казано по друг начин - беше направен опит Украйна да бъде изнудена да плати около $1,5 млрд. повече заради разликата в цените.

Затова не бива да се учудваме, че Богдан Соколовски, съветникът на украинския президент за енергетиката, реагира остро. Само два часа след изявлението на президента Виктор Юшченко той каза, че Киев очаква извинение от Москва, заради различни мнения, които са обида за Украйна, че била неспособна да плати дълга си към Русия.

Според агенция „Интерфакс" Соколовски е имал предвид руския вицепремиер Игор Сечин, който след като новината е била разпространена, на въпрос дали Украйна ще спази обещанието си да плати до 7 юни, е казал пренебрежително: „Приличам ли ви на Дубина? (Олег Дубина е президент на „Нафтогаз") Той трябва да каже дали ще плати, но според мен няма да плати."

Същия ден по-рано в кулоарите на Петербургския икономически форум Сечин припомни ултиматума на руския премиер Путин, обявен преди няколко дни във Финландия, че Русия ще даде още един аванс за транзита на газ до Европа, ако Евросъюзът помогне да бъде разрешена газовата криза.

Заради изборите за Европейски парламент председателят на Еврокомисията Жан Барозу се оказа с вързани ръце и не предложи конкретно решение, но поиска двете спорещи страни да изчакат срещата на върха на ЕС, планирана за 18 и 19 юни, на която газовата криза ще бъде в дневния ред.

Според агенция Reuters Еврокомисията се опитва да се дистанцира от поредното напрежение между Москва и Киев, защото Европа продължава да е зависима от руските доставки на природен газ.
И заради това само предупреди, че има готовност да прати емисари в Русия и Украйна, които да проверят дали се спазват договореностите, постигнати в края на предишната газова криза през януари. До тяхната намеса така и не се стигна.

Подобна развръзка е добре дошла и за България, въпреки че министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров каза, че няма основания за паника, защото България има достатъчно запаси от газ и вътрешното потребление може да бъде покрито на 100%.

България обаче все още е сред малкото държави от ЕС, които са 100% зависими от руския природен газ.

За някои юнската газовата заплаха може да изглежда като буря в чаша вода, но тя потвърждава за пореден път, че докато Европа е зависима от руските енергийни ресурси, гласът на Москва ще продължава да се чува силно.

И заради това е почти сигурно, че Кремъл няма да се извини на Киев, както искат украинците.

Все пак езикът на дипломацията все още е на страната на силния. И никой не бива да се съмнява в това!