Спецслужбите са страст и болка на всеки политик. Отношението към тях градира като в Ботевата поезия - силно да любя и мразя. Определящо е дали субектът се намира от външната, или от вътрешната страна на вратата на властта. И в двата случая обаче константен остава стремежът силовите структури да бъдат държани на къса каишка и където не проработи политиката на моркова в разумни дози да се прилага тази на тоягата.

Сегашното управление не е изключение. Със завидна лекота за кратко то успява освен да скъси каишката, да нахлузи на „немирните" строг нашийник и намордник. След изборите депутатите възнамеряват да поверят в ръцете на премиера Орешарски действен инструмент за контрол над специалните служби. Така отдавна износваната идея за „разузнавателен борд" ще я бъде. Въпреки че целта на новия орган е промотирана като подобряване на координацията на различните правоохранителни, разузнавателни и контраразузнавателни структури (военни и цивилни), анализ и прогноза на потенциалните заплахи пред сигурността, съвсем отдалеч се вижда, че ключовата дума ще бъде „контрол". Ковачите на норми възнамеряват законодателната база за службите да бъде готова до лятното ваканцуване.

За къде са се разбързали, се пита в задачата, която едва ли би затруднила и четвъртокласник на матура.

В навечерието на потропващите на портата избори за ЕП депутатите, олицетворяващи действащата власт, направиха чудеса от героизъм, за да приемат ударно Закона за МВР. Нормативен акт, който политическата реторика определя като „нов", а професионалистите, запознати с материята, намират за законотворèн по системата „copy - paste". Опозицията в самотното лице на ГЕРБ положи още по-чутовни усилия, за да саботира гласуването на документа. Заради което дори получи от червения Кирил Добрев определението „десет помияри"...

Дали законът е добър или не ще кажат онези, на които предстои да го прилагат. Освен общите постановки, които са си преписани от стария, в него има няколко елемента, пряко или косвено свързани с предстоящите избори и направо пряко със започналото още от първия ден на мандата final countdown за това управление.

Първо - служителите на МВР получават очакваното увеличение на заплатите. Това едва ли ще предизвика масов наплив на униформени пред урните, но целта определено е пропагандна. Дори да не се стигне до гласоподавателна активност под пагон, управляващите поне са застраховани от полицейски протести по изборно време, за каквато възможност подметнаха синдикати в системата.

Второто постижение е по-съществено - изпълнителната власт най-после успя да измъкне килимчето из-под президента: главният секретар на МВР вече ще се назначава от премиера. Освен, че спестява на държавния глава един подпис под един указ, това му отнема възможността да упражнява контрол над назначението и евентуално да го търгува при определени условия. Не че след Виенската афера на този президент бива да му се поверява назначението дори на нощен пазач-пенсионер в неработещ склад за скрап, но това е от друга приказка.

С тази промяна в ЗМВР премиерът става абсолютен кукловод на ръководството. Той посочва министъра и главсека, логично той одобрява всички висши постове в министерството. Мечтата на поета!

Като стана дума за назначения - законът напълно премахва конкурсното начало. Министър Йовчев бе един от радетелите за подобна промяна - според него изискванията за провеждане на конкурси се „заобикаляли". По тази логика можем ли да очакваме отмяна на Закона за движение по пътищата, щото масово се нарушава?!

Така в ръцете на министъра на ВР (разбирай: премиера-управляващата партия/коалиция) се концентрира еднолична власт при назначенията. Доста удобно, като се има предвид отречената, но не нулирана от сегашните властници практика от ерата „Цветанов", структури на ведомството да се използват като преторианска гвардия на управляващия синклит.

Покрай това с гласовете на БСП-ДПС-Атака на полицията бяха дадени редица правомощия с доста неясни формулировки и възможност за „широко тълкуване", които едва ли отговарят на съвременното състояние на професионалната квалификация на личния състав, но спокойно биха могли да бъдат използвани с по-специфични цели.

И така откъм „6-и септември" 29 управляващите си подсигуриха спокойствие, за което дори Б.Б. и Цв.Цв. могат да им завидят.

Дойде ред на останалите. Разузнавателният борд ще координира - канализира, напътства, направлява, задава опорни точки - взаимодействието между МВР, ДАНС, цивилното и военното разузнаване и така и не получилата своята законова база от 1989 досега НСО. Като се има предвид, че проектът за мегаструктурата е писан във вътрешното ведомство, може да си представим коя структура ще е доминираща във „взаимодействието"...

Съвсем бегъл прочит на законодателните инициативи в сектора показва, че стремежът на нестабилното мнозинство е за опитомяване на службите и гарантиране на тяхното пълно подчинение на волята на управляващите. Поне до края на мандата. Ако амбицията им бе цялостна реформа - страшно необходима и безнадеждно закъсняла - то в началото би трябвало да бъде цялостна стратегия за национална сигурност, на която да се подчинят отделните закони за различните структури. Но очевидно дългосрочните цели не влизат в плановете им.

Когато баща обещае на детето си колело „ама друг път", това може да означава „скоро", „в обозримо бъдеще", „никога". Когато политик пред избори обещае на електората светли бъднини - със сигурност се чете като „никога". Когато обаче политик се зарече след изборите да хване здраво юздите на все още необяздените специални служби - без съмнение може да му се вярва на сто процента. Особено ако намеренията са на политици, чиято почти цяла първа година от мандата мина под защитата на полицейски щитове и палки.

Когато реформите в сектора за сигурност обаче се правят с откровено политически цели, на парче, ползата от тях може да бъде само колкото от жандармерист, командирован от ден до пладне в село Мечка...