Страната ни вече има ново служебно правителство. Служебен министър-председател отново е Димитър Главчев, а промените в правителствения състав са минимални, дори козметични. Разбира се, вниманието е насочено към Министерството на вътрешните работи (МВР), тъй като именно предишният вътрешен министър Калин Стоянов стана причина встъпването на новия служебен кабинет да се забави и начело да се върне отново Главчев вместо предварително определената от президента Горица Грънчарова - Кожарева.

След като Радев отказа да подпише указ за назначаване на кабинета на Грънчарова - Кожарева, Калин Стоянов и на теория, и на практика загуби доверието на всички значими политически играчи сред парламентарно представените формации. Единствено Делян Пеевски остана с непроменена позиция. Бойко Борисов даде специален брифинг, на който подчерта положителните страни на личността на Калин Стоянов, но заяви, че обстановката, такава каквато е тя в момента, налага оттеглянето на бившия вече вътрешен министър. Този брифинг и тази позиция на Борисов имаха ключова роля в часовете и дните между оттеглянето на Горица Грънчарова - Кожарева и завръщането на Димитър Главчев отново като вариант за служебен глава на изпълнителната власт.

Този тип поведение на Борисов сериозно помогна за предотвратяването на потенциалната конституционна криза, предпоставки за каквато определено имаше, след като Румен Радев не подписа указа за кабинета на Горица Грънчарова - Кожарева. Потенциално възможната конституционна криза възникна поради решението на президента да излезе извън институционалната рамка, която Конституцията е предвидила за него. С това си действие Радев се намеси във формирането на състава на служебния кабинет, а негово конституционно правомощие е единствено да определи кандидата за служебен министър-председател.

След като прие повторната номинация, Димитър Главчев отбеляза, че служебното правителство е формирано съвместно с президента, а Бойко Борисов поздрави Главчев и Радев, че са формирали кабинет на споделената отговорност. Всичко това означава, че оттук нататък президентът Радев няма да може да твърди, че не носи отговорност за кабинета "Главчев 2". Думи, които той често използваше по отношение на правителството "Главчев 1", както и в случаите, когато подлагаше на публична критика конституционните промени, които ограничиха неговата роля при излъчването на служебните правителства. Румен Радев намери начин да повиши тази своя роля дори и при настоящия конституционен регламент. Създаден е прецедент, който ще може да бъде използван и занапред, освен ако промените в конституцията не бъдат отменени. Това е възможно, тъй като Конституционният съд не взе окончателно решение относно тях (резултатът от гласуването беше 6:6) и така той може да бъде сезиран отново по същата тема.

По принцип решението на президента да откаже на Горица Грънчарова - Кожарева подписването на указ може да бъде разгледано и дефинирано от Конституционния съд. За да стане това обаче е необходимо органът да бъде сезиран. Институциите, които могат да направят това, са ограничен брои и както изглежда нито една от тях не дава сигнали, че би се захванала и занимавала точно сега с този въпрос. Така прецедентът остава. Ако се стигне до нова ситуация като тази, тя ще може да се обоснове с вече случилото се. Тогава дори и Конституционният съд да бъде сезиран, то той би могъл да заключи, че вече е имало подобна ситуация, която е останала без последствия и следователно не може при две идентични ситуации да има различни подходи при прилагането на конституционния регламент.

Въпросът за президентската намеса при формирането на състава на служебното правителство обаче не се изчерпва единствено с нейното конституционно измерение. Има и някои конкретни противоречия, на които също следва да се обърне внимание. Така например при оттеглянето си като служебен премиер след предходното изпълнение да длъжността, Димитър Главчев заяви, че го прави, за да бъде осигурено успокояване на политическата обстановка. Сега същият аргумент е част от завръщането му, а залогът за политическото успокояване е личността на министъра на вътрешните работи. Възможно ли е Радев да вижда себе си като някакъв гарант за успокояването?! Тъй като основната разлика между кабинетите "Главчев 1" и "Главчев 2" е ролята на президента при формирането на техните състави. В първия случай отговорността за състава е само на Главчев, при втория е обща между Главчев и Радев и кабинетът е на споделената отговорност.

Още повече, че президентът заяви намерение да наблюдава работата на новия служебен министър на вътрешните работи Атанас Илков. Румен Радев също отбеляза, че важна е честността на изборите. Той обаче не оспори твърдението на Димитър Главчев, че неговото предишно служебно правителство се е справило с този въпрос. А предишният вътрешен министър на Главчев беше Калин Стоянов, който се превърна в ябълката на раздора точно във връзка с темата за честността на изборите и противодействието на купения вот. Заявката на Радев да следи работата на Илков де факто означава, че той възнамерява да формира и развие някакво отношение към изборния процес. Ако се върнем към твърдението на президента за честността на изборите и по-точно, че при ниска избирателна активност тя е особено важна, то следва да се отбележи, че логически това е вярно. Политически вярно е обаче, че честността на изборите е важна по принцип. Също така важно е и доверието в изборния процес.

Честността на изборите и доверието в изборния процес не са тъждествени понятия. Дори и изборите да са честни, това не гарантира автоматично наличието на доверие в изборния процес. Честността на изборите е изключително важен момент от формирането на този процес, тя обаче не го изчерпва и той не приключва с нея. За да бъдат подобрени нивата на избирателната активност е необходимо не просто изборите да са честни (това е задължително условие), трябва и доверие в изборния процес. Т.е. доверие по отношение на участниците в самите избори и във всички институции, свързани с тяхното организиране, провеждане и отчитане на резултатите.

Ако президентът е решил да търси начини за осигуряване на честността на изборите е добре да надгради и да помогне за повишаване на доверието в изборния процес. Това може да стане чрез подобряване на диалога с основните политически формации, както и с всички институции, отговорни за изборите. Президентската институция е визионерска по своята същност и характер. Ако президентът се възползва от тези възможности на институцията, той би могъл да насърчи политическите формации да се ръководят не от това, което ги разделя, а от това, което ги сближава. Подобен подход би помогнал за излизане от продължителната изборна спирала и установяване на редовен кабинет на споделената отговорност. Образно казано необходимо е да се работи за прехвърляне на споделената отговорност от служебната към редовна изпълнителна власт.

Колкото до личността на вътрешния министър, тя няма как да допадне на всички (независимо дали е Калин Стоянов, Атанас Илков или друг). Със сигурност вътрешният министър ще бъде замесван в предизборната кампания и със сигурност ще има такива, които ще се оправдават с него след приключването на изборите. Когато получим новите резултати обаче е много вероятно да се изправим пред старите проблеми. Най-вероятно ГЕРБ ще е първа политическа сила и негова ще е отговорността за формиране на парламентарно мнозинство и излъчване на редовно правителство. Партията на Борисов ще трябва да преодолее вече познати препятствия, за да може да реши тази сложна задача.

Най-вероятно Борисов точно поради това даде онзи специален брифинг, на който подкрепи освобождаването на Калин Стоянов. ПП/ДБ силно настояваха за неговото отстраняване, а излъчването на редовен кабинет след изборите на 27 октомври със сигурност минава през някаква форма на взаимодействие между ГЕРБ и ПП/ДБ. Колкото по-висока е избирателната активност, толкова по-вероятно е такава форма да се намери. Ако обаче активността продължи да намалява предните нови предсрочни избори стават много възможни. С това изборната спирала и безизходицата се задълбочават и решението на тежката политическа криза става все по-неясно.