Близо десетина въздушно-спасителни акции е реализирал спартанът за служебното правителство от началото на годината. Ще кажете - много? Може да е вярно. Не че не е летял и предишни години, просто шумът беше доста по-слаб. От няколко месеца единственото, което работи в служебното здравно министерство е този Спартан. Като изключим няколко пиар посещения на министъра из провинцията, където инспектира готовността на мобилните екипи от областните болници да обикалят съседните села за прегледи и консултации на населението. Имаше и една визита в Бургас, където отиде за види новата система за телемедицина, с която ще се консултират самотни възрастни, които нямат интернет.

Но да погледнем в дати спешните въздушни акции на МЗ от началото на годината. Всъщност те не са само на МЗ, тъй като за всяка от тях медиите получаваха прессъобщения и от Министерството на отбраната. Да видим ние какво е координация по време на спасителна операция.

На 6 януари от Силистра е транспортирана родилка в тежко състояние. Жената родила близнаци, настъпили усложнения. Двете министерства се координарат, линейка пътува до Балчик, оттам Спартанът поема нещата до софийския Майчин дом.

На 29 януари машината пак лети, този път за да прибере пребития секретар на българския културен клуб в Охрид. След ден вдига крилата за донорска ситуация. А още един ден по-късно се налага да превози новородено в тежко състояние. Половината февруари минава без подходящи случаи за спартански акции, но идва 17-ти и с него до Любляна се превозва онкоболно дете. Телевизии снимат, журналистите са на крак.

След дни, на 21 февруари, дете в критично състояние от Бургас бива превозено до столицата. Медиите получават обилно прессъобщение, от което става ясно колко сложна, но добре координирана е спасителната акция:

"Министърът на здравеопазването д-р Асен Меджидиев е бил уведомен за случая късно снощи и е координирал възможността за осъществяването на полета с министъра на отбраната. Още вчера е извършено и сформирането на медицински екип. След множество разговори с медицинските екипи на УМБАЛ - Бургас, СБАЛДБ "Проф. д-р Иван Митев", УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов", Военномедицинска академия, центровете за спешна медицинска помощ в Бургас и София е решено консултацията на детето да бъде извършена в УМБАЛ - Бургас от реанимационен екип на "Пирогов", който след оценка на клиничното състояние да прецени възможността за транспортиране."

Екипи, разговори, консултации и пак екипи. Сън не спят.

През март машината пали за донорска ситуация. През април излита за друга донорска ситуация и за родилка в тежко състояние. Последно (засега) Спартанът закара хуманитарна помощ за пострадалите от земетресението в Турция.

Защо е тази невиждана въздушно-медицинска активност? Вярно, спасяват се хора, но едва ли през последните 3-4 месеца тежките случаи са се увеличили за разлика отпреди. Просто моментът е по-деликатен заради заиграването на служебните с HEMS (Helicopter Emergency Medical Service) или т.нар. спешна медицинска помощ по въздух.

Първо мотаха, после провалиха обществената поръчка за доставка на медицински хеликоптери, която редовното правителство обяви. После сключиха със същата компания договор без обществена поръчка с протоколни снимки в Министерството на здравеопазването. Договорът се оказа подписан няколко дни по-рано, събрали се само да се фотографират и да има картинка за телевизиите.

Анулираха и поръчката за хеликоптери под наем, която щеше да се обслужва от български екипажи и после взеха два хеликоптера на "мокър лизинг" за три пъти по-висока цена. Хаотичните и видимо нерационални решения на служебния кабинет предизвикаха логични въпроси. Някои от тях зададе неосъщественият шеф на НEMS Георги Гводейков.

Той очевидно не е впечатлен от спасителните въздушни акции на служебните, но безусловно е прав в твърдението си, че "Спартанът в последно време се е превърнал в голямата атракция за медиите, която трябва да покаже на нас простолюдието как се спасява и съхранява най-ценното - човешкият живот". Ние досега не знаехме, но в ерата на Меджидиев видяхме с очите си как става.

Резонен е въпросът на Гвоздейков защо, ако се търси реакция в утвърдения по цял свят "златен час", Спартанът лети от Силистра, Добрич, Сливен все в София? Толкова безпомощни ли са най-близките големите болници извън столицата?

Особено красноречив е примерът с родилката от Сливен. Оказва се, че тежката организация по въздушното ѝ транспортиране е отнела два часа (само за полета) и 2000 кг гориво. А превозването с линейка до София е щяло да трае само с 50 минути повече и с много по-малко гориво. Жената, дай оже да оздравее, и досега е в критично състояние в столична болница.

Но всяка подобна акция е съпроводена с напоителни брифинги, включвания на живо от съответната софийска болница по всяко време на денонощието. Съспенс, напрежение, спасява се живот, едва ли не за първи път. Служебният здравен министър даже се снимка със спасената родилка от Силистра, която отиде в МЗ да му благодари.

Да попитаме и как се преценява кой случай е достатъчно спешен за въздушен транспорт, кой и как изчислява ефективността на спасителните акции?

Или пък да не питаме. То е ясно - някой кърпи имидж на гърба на пациентите и за сметка на държавата.