Резултатите от проучването, проведено в периода 1 - 7 септември сред пълнолетното население на Столична община показват, че едва около 17% от жителите на София са удовлетворени от положените усилия на сегашния Столичен общински съвет. Сред тях преобладават симпатизантите на ГЕРБ.

Сред най-острите проблеми на Столична община са посочени задръстванията (47.8%), боклука (44.6%), състоянието на околната среда (40.2%), транспортът (30.2%) и корупцията (20.2%).

В общ политически план електоралните предпочитания на жителите на София дават предимство на ГЕРБ. Съдейки по данните, политическата сила е с най-висока степен на доверие сред пълнолетното население на София.

Над 27% вярват в усилията на ГЕРБ, а около 25% от столичани биха гласували за партията на предстоящите парламентарни избори догодина.

Резултатите от изследването показват, че на този етап ГЕРБ олицетворява очакванията на една четвърт от столичните избиратели за подобрение на вътрешния ред на страната и корекции в българската правосъдна система.

В същото време отчитаме, че над 33% от столичани смятат, че ГЕРБ би могла да се превърне в успешна алтернатива на настоящето политическо статукво.
Това мнение се споделя както от мнозинството симпатизанти на ГЕРБ, така и от 38% от привържениците на СДС, 28% от поддръжниците на ДСБ и 20% от „Атака".

ГЕРБ носи марката „ЕНП" и се легитимира в „дясно", демонстрирайки увереност в силите си.
По този начин засилва конкуренцията сред отстъпващите й по рейтинг политически субекти, които се стремят към съвместни действия с ГЕРБ.

Отчита се в същото време, че подкрепата за БСП в София е 12%. Съдейки по данните, че по-малко от 14% от столичани определят собствените си политически възгледи като „леви", това е оптимален резултат, на който би могла да разчита БСП в София.

Вижда се, че симпатизантите й отчитат трудностите, свързани с участието на партията в Тройната коалиция. Ясно е, че БСП е уязвима от участието си във властта и абсорбира негативи, тъй като е носител на основната тежест от отговорността за управлението на страната.

Данните показват, че на този етап е малко вероятно БСП да участва в следващия кабинет, тъй като електоралните нагласи очертават предстоящ десен мандат.

Можем да предположим, че в хода на предизборната кампания, социалистическата партия би могла да успее да мобилизира и периферията на електората си.
Необходимо е обаче правителството да направи съществени стъпки по значимите проблеми на страната, тъй като това ще се отрази на електоралните резултати на изборите догодина.

Според данните, най-наложителните промени в политиката на управляващите са увеличаване на доходите (67.4%), ефективност в борбата с корупцията в държавните институции (45.8%), осигуряване на достъпно здравеопазване (36%), качествено образование (17.2%) и намаляване на данъците (17%).

Съдбата на бюджетния излишък също е интересна тема за столичани. Над 53% от тях споделят мнението, че бюджетният излишък трябва да бъде приоритетно насочен за социални дейности, а около 28% смятат, че трябва да бъде инвестиран в инфраструктурни проекти.

На този етап се вижда, че кампаниите, насочени към осъществяването на предсрочни избори, са с ниска степен на подкрепа сред жителите на София.
Отчитаме, че тези настроения срещат подкрепа сред не повече от 35% от столичани.

В София десните симпатизанти традицонно са повече от хората с „леви" нагласи. Десният политически ареал обаче е в значителна степен фрагментиран, тъй като липсва единна платформа.

Традиционните десни сили СДС и ДСБ стартират в столицата с малка разлика - СДС разчита на 6.6% електорална подкрепа, а ДСБ - на 6.2%.

На този етап се вижда, че СДС запазва позициите си в София, а сред електората на ДСБ има известно колебание.

Очевидно е, че и двете политически сили търсят нови успешни формули за възстановяване на електорално доверие и бъдещи колаборации, но симпатизантите на ДСБ са по-скептично настроени към новия курс структурни промени.

Прави впечатление обаче, че симпатизантите на двете десни политически сили демонстрират взаимно уважение: 22% от привържениците на СДС имат доверие в ДСБ, а 28% от гласоподавателите на ДСБ споделят доверие към СДС.
Вижда се, че при електората на СДС и ДСБ има известно преливане, т.е. противоречията вероятно са в политическия им елит.

Вероятно повечето основни политически играчи ще излязат самостоятелно на сцената, но зад кулисите усърдно ще търсят пътеки за следизборни коалиции.
Очевидно е, че коалирането на различни политически субекти е единствен начин за постигане на значими политически цели в страната ни в близко бъдеще. От значение ще бъдат и изборните послания в партийните програми. 

В политическото пространство има предпоставки за съвместна политическа дейност между ГЕРБ, СДС и ДСБ, но в предизборна обстановка едва ли ще се стигне до подобен сценарий.

От една страна, ГЕРБ стои в различна политическа ниша и взаимодействие с тях би било обосновано единствено от тактическа гледна точка - противопоставяне на левицата.
От друга страна, в стратегически план СДС и ДСБ биха могли да играят съвместно на политическата арена, тъй като се вижда, че ГЕРБ предпочита да излезе самостоятелно на изборите и ще се опита със свои сили да спечели парламентарно мнозинство.

Също така отчитаме, че съществуват различия в политическото мислене и в нагласите, от една страна, на симпатизантите на СДС и ДСБ и от друга - на привържениците на ГЕРБ.

Въпреки това СДС е естествен съюзник на ГЕРБ, тъй като и двете партии, освен че претендират за сходни политически позиции, са и членове на ЕНП.
Прави впечатление, че над 13% от столичани посочват евентуален вариант на коалиция между ГЕРБ и СДС като успешна формула за бъдещо управление на България.

Въз основа на данните може да се предположи, че евентуален съюз между ГЕРБ и СДС изглежда по-перспективен, отколкото съюз между СДС и ДСБ.

Около 25% от столичани смятат, че е добре за СДС да се яви в коалиция с ГЕРБ на предстоящите парламентарни избори.
Сред симпатизантите на СДС този процент е над 42 на сто, а сред привържениците на ГЕРБ - 62%.
Вижда се, че електоралните нагласи очертават рамките на евентуално сътрудничество между ГЕРБ и СДС. На този етап е възможно да се предположи вариант за съставяне на общ кабинет между двете политически сили.

С 5% подкрепа в столицата отчитаме, че ПП „Атака" вече е партия с изградени структури. Вероятно политическата сила ще участва в следващия парламент.

Официално „Атака" е избягван коалиционен партньор. Вероятно обаче политическите играчи сондират нагласите и настроенията на политическия елит, оглавяващ „Атака".
Партията ще бъде значим фактор в следващия парламент и гласовете й могат да бъдат от съществено значение за всеки вот.

НДСВ на този етап е с по-малко от 2% подкрепа в столицата. „Царската" партия вероятно ще търси коалиция на всяка цена, тъй като се очертава губещ на предстоящия вот. Перспективите пред НДСВ минават през либерален съюз с подобна по идеология партия.

Отчитаме ръст в доверието на ЛИДЕР (1.4%), което показва, че има ниша в политическото пространство за новата политическа сила.
На този етап обаче пътят за постигане на политическа зрялост на ЛИДЕР изисква коалиране с утвърдени в политическото пространство политически субекти, каквито са ВМРО и Земеделския Народен Съюз.