От началото на пандемията у нас през март 2020 г. до момента България има 3 плана за справяне с нея. Условно можем да ги наречем плановете "Ангелов", "Кацаров" и "Сербезова", според министрите, които оглавяват Министерство на здравеопазването по това време или пък "Бета", "Делта", "Омикрон" според доминиращия вариант.

И трите плана са мощни, многолистни документи, които създават впечатлението за предвидимост, планиране, контрол над разпространението на вируса. Но това е само впечатление, което данните за заболеваемост и смъртност от ковид у нас опровергават. Изключваме плана "Сербезова", той тепърва ще се доказва.

Планът "Ангелов" (Бета) се появи 8 месеца след началото на здравната криза, на 2 декември 2020 г., с названието "Национален план за готовност при пандемия".

Дотогава страната нямаше план, но имаше НОЩ, който решаваше какви и кога ще се налагат мерките и ги оповестяваше по всяко време на денонощието. В голяма степен планът "Ангелов", всъщност е планът "Борисов" и като такъв му липсваше предвидимост и логика.

Характерно за този първи документ, който трябваше да очертае стратегията ни за борба с коронавируса е, че в него няма нито един показател, който да обяснява при каква ситуация - какви мерки се налагат. В този смисъл никой не може да обвини създателите му, че не са го изпълнили.

Документът представя теоретично какво би трябвало да се има предвид в условията на пандемия, кои са звената, които участват в процесите, и как информацията за инфекцията трябва да се обработва и свежда до знанието на всеки участник в реализирането на заложената стратегия. Голяма част от компонентите в този план се припокриват с плана за реакция при епидемии (конкретно грипна), който страната вече има.

Любопитно е, че точно в плана "Ангелов" за първи път се въвежда понятието "национален пандемичен комитет", което така и не доби публичност, защото всички отъждествяваха контрола и мерките с НОЩ.

Всъщност и това не е съвсем вярно, защото в този период, решенията бяха политически, а не експертни и се вземаха от единственото компетентно по пандемията лице - Бойко Борисов.

За да сме коректни, трябва да признаем, че първоначално все пак експертите успяха да се наложат - помним месеците на пълен локдаун, в болниците беше спокойно, случаите бяха тръгнали да се зануляват. Макар че никой не разбра от какви критерии се водят. Но пък на хората им писна и стана ясно, че с драконови мерки или без тях вирусът няма да си отиде.

Планът "Кацаров" (Делта)

С идването на власт на служебното правителство през май 2021 г. и конкретно на новия министър на здравеопазването, съвсем логично, тръгна ревизия на управлението на пандемията при предшествениците. Ревизията приключи и два месеца по-късно на 22.07. 2021 се появи Националният оперативен план за справяне с пандемията от SARS-CoV-2.

В интерес на истината, това е документът с най-много цифри и данни. Започва с анализ на смъртността, следва оценка на риска, данни за ваксинационния обхват, дори за нивото на колективен имунитет, подробна справка за лечебните заведения, инфекциозните отделения, наличния медицински персонал, средства за осигуряване на здравната система в условията на ковид и т. н.

В този план за пръв път беше описано при каква заболеваемост - какви мерки трябва да се налагат, което при НОЩ беше енигма. Липсваше комитет или щаб, но служебният министър беше обяснил, че ще разчита на експертните съвети и затова не се налага създаването на огран, който да управлява процесите и да взема решения.

Все пак, беше създаден Обществен съвет. Той проведе две публични заседания, от едното новината беше, че Краси Радков се е ваксинирал, а Българската православна църква се дистанцира от съвета. От второто - че БПЦ отново се дистанцира от съвета.

Иначе, ако на някого му трябва конкретика по пандемичния процес у нас - да чете плана "Кацаров". Той има една основна слабост, че не проработи. А не проработи, защото никой не следваше критериите, описани в него. Не е трудно да си обясним защо остана само на хартия - месеците на служебните правителства бяха месеци на предизборни кампании, а в такива условия решенията се ръководят не от планове, а от настроенията на избирателите.

Кацаров управлява в комфорта на стихнала поредна вълна, зелена зона, топли месеци. Въпреки това смъртността, за която той обвиняваше предшествениците, си остана висока, а аналогията с жертвите от световни войни доби актуалност и при него, когато Делта захапа страната ни. За няколко месеца той успя да си навлече гнева на болниците с променената система за бонуси на първа линия и да създаде хаос в извънболничната помощ със създадените ковид зони, които не проработиха ефективно.

Въведените зелени сертификати временно възбудиха ваксинационния процес, но, като всяка закъсняла мярка, не се отразиха на общата заболеваемост и поредната вълна посече още няколко хиляди българи. А измислените сертификати за антитела съвсем убиха интереса към имунизацията срещу коронавирус.

Сега сме в нова вълна. Този път вариантът е Омикрон, а планът е "Сербезова".

На пръв поглед новият план, с който ще се управлява пандемията оттук нататък, изглежда най-балансиран - иначе казано, има и добра теоретична част, и конкретика, която създава впечатление за предвидимост. Сега страната е разделена на 6 зони и според заетостта на интензивните легла в тях ще се налагат локални мерки.

Мненията за този план са разнопосочни, но преобладават позитивните. Медици смятат, че е логично ограниченията да се налагат спрямо възможността на бониците да лекуват най-тежките случаи. Критиците (ГЕРБ) твърдят, че е твърде либерален и ще доведе до увеличаване на заразените. Изключваме "Възраждане", които по принцип са против всякакви мерки и чипирането, но тайно се ваксинират, и са заети да увеличават масата на привържениците си.

Здравните власти обещават населението във всяка от 6-те зони да знае 5 дни предварително какво следва да бъде ограничено.

Възражда се пандемичният комитет от плана "Ангелов", даже има два такива комитета - един национален и един вътрешноведомствен. Откъм комитети сме добре.

Ако погледнем картата, която от МЗ обещаха да публикуват редовно, ще видим, че областите, в които има най-много заразени, са в зелено, т.нар. първи и втори етап, а други, в които няма толкова много инфектирани, са пред влизане в трети етап, където учениците преминават към присъствено обучение с ротация, капацитетът за социални дейности става 50%, работното време на заведенията се ограничава до 22 часа. И това - защото в тези области интензивните легла са малко.

За разлика от тях в София, където заболеваемостта е една от най-високите, подобни ограничения не се задават. Тук обаче са съсредоточени по-голямата част от болниците с капацитет за лечение на най-тежките случаи. Но няма и планов прием и планови операции, въпреки зеления цвят на картата. В същата зона се намира Благоевград, областта с най-висока заболеваемост в страната - над 2000 заразени на 100 000 души население на двуседмична база, където все още най-строгата мярка е пропуск със зелен сертификат.

От друга страна, вариантът, който доминира в момента, е Омикрон. Засега експертите у нас го определят като по-лек откъм килинчни прояви, със застраховката, че нещата може да се променят, защото страните, които потвърджават тези данни, са с висок имунизационен обхват, а у нас ваксинираните не достигат дори 40%.

За ефективността на този план е рано да се говори. Предстои да видим как ще проработи в поредния пик на вълната, която вече залива страната.

Опитът досега показва, че планове за справяне с пандемията у нас дал Господ, само няма кой да ги изпълнява.

Все пак има един план, който работи най-добре - планът "Мангъров". Философията му е инфекцията да премине през всички, пък... който оцелее.