„Свински опашки” и за МВР

Ще служим и пазим или ще протестираме? Така май започва работният ден на служителите на МВР, откак социологът на вътрешните дела Бъчварова се захвана да реформира системата. Или с дилемата – дали да не хвърля един рапорт за напускане. Защото несигурността не е най-стимулиращата среда, в която хора, рискуващи живота си всеки ден – при гасене на пожар, в конфликт с т. нар. бежанци, в схватка с озверели от безнаказаност бандити, упражняват своята нелека професия.

И системата работи със здраво стегнати „свински опашки” на китките. Което е плюс само на онези, за които законът и неговите пазители са пречка.

Министърът прояви женски (или управленски made in GERB) инат и заяви, че ако и пленарна зала, подобно на вътрешната комисия, изпрати некомпетентно скалъпения закон в „кръглата папка”, след три месеца тя ще го извади, ще го отръска и отново ще го внесе. Ще се нареди до пламенната боркиня с корупцията Кунева, която възнамерява да досажда на парламентаристите със своя проект за закон срещу високоетажното рушветчийство до втръсване.

И докато в последния има само детайли, които притесняват и обществото, и депутатството, то в законотворческото есе (фр. – essayer – опитвам) на Бъчварова плявата определено е повече от зърното.

В дебата около ЗМВР си пролича, че проблемите на ведомството и неговите служители са последна грижа на всички спорещи страни. Когато говорим за основополагащ закон в сектор „сигурност” все пак думата „сигурност” трябва да бъде ключова. Сигурност за обществото, сигурност за служителите, осигуряващи тази услуга.

Но в случая тя е изместена от думата „пари”. Не че няма логика – наистина скъпа услуга е навсякъде по света. Но когато финансовият аспект измести професионалните теми, когато през бюджет, заплати, отпуски, компенсации при пенсиониране (съвсем идиотски наричани от някои „социални придобивки”), през променяне на статута на една или друга дирекция, през създаване на някакви търговски структури във ведомство, което трябва да бъде изчистено от такива дейности, се търси реформа това не е здравословно.

А когато в дискусията се намеси голямата политика на низко нашенско ниво – нещата стават много лоши. Защото не е тайна, че от самото начало поправките в закона са разменна монета в политическите пазарлъци между съуправляващите „партньори”.

МВР има нужда от реформа. И логиката говори, че тя трябва да започне от ръководния орган. Не от промяна на статута на служителите в администрацията, а в нейното драстично съкращаване. И да не бродим дълго и безцелно из коридорите на „6-и септември” 29 ще споменем само – политическият кабинет на министър Бъчварова е от петима души. Трима зама, началник кабинет и парламентарен секретар. Последният – графичен дизайнер по специалност (?).

Внушителната сграда с лъва отпред отдавна е уютно място за трудоустройство на партийни другари, на лелята на шурея и братовчедката на свакото. Не „чантаджиите” (по определението на Б.Б.), които работят и осигуряват нормалното функциониране на всяко едно министерство, трябва да бъдат „наказани”, а тези многобройни роднини с карти на червен конец трябва да затворят тежките врати на ведомството веднъж завинаги зад себе си.

Бъчварова, а и парламентарният вътрешен министър в сянка Цветанов справедливо са се вторачили в Академията на МВР. Защото от подготовката на офицери за системата наистина може да се очаква повече. Но дали това ще бъде постигнато по начина, по който се опитват да го направят? Спестяването на някоя стотинка от промяната на категорията труд едва ли ще донесе необходимото. Подобряването на качеството на обучение ще се постигне чрез инвестиция в преподавателски кадри, в прецизен подбор и стимулиране на курсантите, във вложения в научна дейност.

Защото някога, преди да станат „академици”, преподаватели и бъдещи полицаи съвместно се трудеха във ВИПОНД – Висш институт за подготовка на офицери и – забележете! – научноизследователска дейност. Не бива да оставаме на нивото на някои управляващи (завършили друго учебно заведение, също носило името на вожда и учителя Г. Димитров, но с различен профил) – полицейската работа не е само пистолет и белезници, а и наука. И то точна наука. Без нея, без непрекъснатото й усъвършенстване борбата с престъпността е сausa рerduta.

Преди заедно с „експертния си екип” да се упражнява в законотворчество, Бъчварова трябваше да послуша своя ментор Борисов. И да погледа поне час-два сериалите на Fox Crime. За да разбере, че американският полицай служи честно и почтено, не защото е много морален, не защото са му чужди всички човешки изкушения, не защото получава огромна заплата. Той трепери да не направи гаф, за да не загуби пенсията си. Която – сигурно нашите пишман политици биха я нарекли „социална придобивка” – е доста солиден процент от заплатата. И освен компенсация за всички претърпени по време на службата несгоди, за непрестанния риск е и гаранция за достоен живот, след като ченгето окачи униформата на закачалката.

Но МВР-реформаторите посегнаха на онези прословути 20 заплати. Колко ужасяващо некомпетентни са дебатиращите страни доказа участие на члена на вътрешната комисия Красимир Каракачанов в БНР, където предлага заплатите да не са 20, а според годините стаж. То, войводо, в закона е записано и сега – „…право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20”.

И тези хора ще реформират МВР? Ще пишат закони? И ако министърът сбърка, ще го вкарват в правия път?!

Ще намали ли орязването на компенсациите при пенсиониране/напускане купищата дела на овехтелите бюра на разследващите полицаи? Не. Сигурно икономията след години ще позволи да има повече гориво в резервоарите на патрулките. Но ще има ли кой да ги кара.

Ще повиши ли ефективността на пожарната и гражданската защита превръщането им от дирекция в агенция? Глупости. Ще направи възможен диалогът: „Тате, а ти какво работиш? – Агент съм в пожарната, синко…” Някои хора не си взеха урок от местенето на ГДБОП. Така и не разбраха, че табелката не променя съдържанието.

МВР има нужда от радикални реформи. И те трябва да започнат със съставяне на карта на престъпността в България. Не в случай на убийство на старци в затихващо северозападно село да се изсипва тежката кавалерия на жандармерията за ден-два, а според необходимостта да се осигури плътно покритие на страната с полицейски сили.

Далеч от идеята на Каракачанов да се опразнят дежурните части и служителите им да се пратят по села и паланки. Да се запълнят т. нар. незаети щатове с униформени полицаи, да се премахне ненужната администрация. Да се въведат максимални санкции за посегателство срещу полицаи. Да се разширят правомощията на служителите с полицейски функции за използване на оръжие и помощни средства при пряка опасност за живота и здравето им, при защита на живота и здравето на трети лица. Да се насърчава кариерното развитие на младите полицаи, да се стимулира привличането на толкова оплютия през годините апарат на секретния сътрудник, да се възроди връзката полиция-общество.

Да се махнат „свинските опашки”, стягащи ръцете на българските полицаи. Да престанат опитите за политическа употреба на темата за сигурността.

Ръководството на министерството да приеме за изходна точка основния етичен принцип в медицината (не че д-р Москов го спазва) „Не вреди!”. Да започне реформа. Няма да стане утре. Но трябва все пак да се започне. Преди да е станало късно.