Тази люта битка с мафията

Едно такова видение се е запечатало в периферното ми зрение. Като че ли миналата седмица минах покрай някакъв телевизор и чак по-късно си дадох сметка, че май видях депутатите на ГЕРБ да скандират срещу някого: "Мафия!". Почти сигурен съм, че го видях. Но може и да съм се заблудил, защото напоследък, дори и пред аквариум да застанеш, ще ти се стори, че кръглите усти на рибките безмълвно пускат мехурчета: мафия, мафия, мафия...

Ако си представим и Корнелия Нинова като златна рибка, то и тя ни стрелна иззад тихите стъкла на очилата си и ни уведоми, за да не униваме: "Битката с мафията не е приключила". Аз пък си спомням и знам, че политическата сила, най-много наричана "мафия" по улици и по площади - това е БСП: "Кой не скача е червен!", "Чер-ве-ни бок-лу-ци!", "Ма-фи-я! Ма-фи-я!" и т.н. Може би защото е столетница с най-дълга и богата история.

Източник: news.bg

Ако скоро не са викали на БСП "мафия", то е защото дълго подсмърчаше извън властта. Но ето, че почват. А пък журналистът от в. "Сега", с който ме свързват мили спомени (с вестника, не с журналиста, иначе щях да кажа "с когото") Петьо Цеков предложи нещо като главоблъсканица без коментар:

Източник: news.bg

Чакайте да видим дали съм разбрал правилно. Тошо и Гошо са левскари и обичат боб; Коко и Боко са левскари и не обичат боб; Цане и Гане са цесекари и обичат боб; Перо и Керо са цесекари и не обичат боб. Е? Какво от това? Защо отбелязваме тези очевидни факти? Явно хората обичат различни неща и могат да бъдат групирани според това, което обичат, без нищо повече да следва оттук нататък. Така и с партиите - те се обявяват в подкрепа на различни неща, според които могат формално да бъдат групирани (вот на недоверие, "френско" предложение и пр.), но това все още не ги прави коалиции. Какъв извод тогава се очаква да направим от ребуса на Цеков? Изводът е, че всяка ситуация става тревожна, когато не можеш еднозначно да посочиш мафията в нея. Коя е сега мафията, къде е? Кое е мнозинството на мафията в Парламента, в коя посока да плюе активният гражданин? Не че той не е способен да плюе във всички посоки едновременно, но малко целеустременост не е навредила никому.

От съдбоносна важност за демократичното общество е винаги да се знае къде е "мафията". Мафията е една огромна, сенчеста, легендарна боксова круша, върху която всички упражняват гневните юмруци на своята правда.

Мафията е удобна, без нея не може. Да вземем последното българско правителство - правителството на Четворната коалиция воглаве с налудничавия Кирил Петков, когото в началото наричаха "българския Джон Траволта", а сега направо му се плаче, трепери му брадичката, не може да повярва, че до края на дните си няма да е министър-председател; правителство, в чиито състав грееха министри като Бойко Рашков, Корнелия Нинова, онзи на екологията, дето мереше въглеродния отпечатък на войната, онзи на транспорта, дето летя до Скопие и дето бастиса пощите, или пък другия на културата, който ни пожела "щастлив петък". Най-некадърното, най-аматьорското (за най-крадливото и престъпното нямаме доказателства, но имаме сериозни подозрения), най-нахалното, арогантното и шуробаджанашкото, най-затъналото в лъжи и махленски скандали правителство в хилядолетната история на България - то падна по безпрецедентен начин, саморазпадна се. Но вместо да се свие в ъгъла с надеждата че повече никой няма да го забележи и да се сети за него, нагло се изпъчи и рече, че мафията го е съборила. Че тя, мафията, ако беше толкова силна, как въобще допусна тези честни алтруисти да дойдат на власт? Всъщност не е да няма как...

Смешното е, че в действителност борците срещу мафията дойдоха на власт включително и с решителната подкрепа на Васил (Черепа) Божков - този пословичен антимафиот. Нали не сме забравили, че на практика всичко - борбата с мафията, "мутри вън!" и прочие, - започна от Дубай, където Божков избяга от закона и заедно със своята consigliere по въпросите на публичността Ивет Добромирова започна да ни залива с революционни апели. Така Васил (Черепа) Божков се превърна в знаменосец на борбата срещу мафията. Не, не казваме, че г-н Божков е мафиот, защото вероятно не е. Не казваме също, че цялата политическа история на България не е изпълнена с безобразия, корупция, откровени кражби и шуробаджанащина, но не всяко множество от злодеи е мафия. "Мафията" и борците срещу нея са сравнително нови понятия в политическия речник. Какво всъщност е "мафия"?

Отдавна не е копнежът на Италия Франция да умре*. Днес значението на думата е много по-широко, но все пак означава нещо конкретно, а не всичко, което може да дойде някому на акъла. Мафията е престъпна организация, уж враждебна на държава, но сраснала се с нея; уж извън закона, но действаща по стройни паралелни закони, които често се спазват по-съвестно от официалните, защото за тях не се грижат корумпирани органи на реда. Всъщност именно корумпираните органи на реда правят мафията възможна и силна, но самите те не са мафия.

В нашия случай, когато казват "мафия", може би имат предвид по-скоро самата държава, онази част от професионалната политическа класа, която в момента е на власт. Тогава организираната престъпна група (ОПГ) е не някоя друга, а правителството. Помагачите са депутатите. А пък доновете, i capi dei tutti capi, са стопански субекти извън държавните структури и институциите, личности със свой крупен бизнес и сериозни интереси, фактически собственици на държавата и на не малка част от политиците. Тях е по-правилно да наричаме "олигарси", но не и "мафиоти". За олигархията и за други подобни неща сме говорили в един програмен текст, озаглавен "Питат ли ме де е Картаген", още преди десет години.

Приемайки горното, лесно ще видим, че "мафията", срещу която се борят всички български елфи, не е нещо дадено веднъж завинаги. Тази мафия, това, което с помощта на медиите сме свикнали да наричаме "мафия", очевидно е променливо и съвпада с конкретните парламент и правителство във всеки един момент. Тъпо, нали?

Никаква мафия няма, има престъпна държава. Има престъпни индивиди и престъпни партии. Но как да се бориш срещу такава мафия, когато тя - това си ти! Всеки казва, че ще се бори с "мафията", ако го докараме на власт, тоест когато го ръкоположим за член на същото онова, с което е тръгнал да се бори! То е все едно да кажеш: "направете ме полицай и аз ще разкарам всички полицаи". Затова нека внимаваме, когато си играем с думи като "мафия", защото не знаем утре от коя страна на мафиотизиращата бариера може да се окажем. И което е още по-важно: ако сте политици или мечтаете да станете такива, внимавайте какво говорите за хората, как ги обиждате и в какво ги обвинявате, защото утре като нищо ще ви се наложи да се коалирате с някого от тях в името на властта (и на народа, разбира се!) и тогава ще трябва да търсите мафията някъде другаде. Не че ще ви пука особено - на кого му пука какво са говорили за него или какво той е говорил за другите! Ще го забравите, все едно нищо не е било. Само бедният Петьо Цеков ще реди ребуси и ще се чуди накъде да се обърне, за да размаха пръст на "мафията". Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен. Мафиоти ниедни...

*M.A.F.I.A. - "Morte Alla Francia Italia Anela". Всъщност това е легенда, както и че S.O.S означава "спасете душите ни" (Save Our Souls) или "спасете нашия кораб" (Save Our Ship). Вероятно "мафия" идва от сицилианското mafiusi, което, на свой ред от арабски, означава нещо като "перко".