Най-накрая  Барак Обама изглежда, че стигна до решение.

След месеци на агония той вече очевидно е близо до момента, в който ще обяви, че в крайна сметка ще изпрати значителни по численост американски части в Афганистан.

Междувременно, споменавайки рядко климатичните проблеми, откакто пое президентския пост, сега Обама обяви, че ще присъства на международната среща в Копенхаген, и обеща, че най-големите световни замърсители ще намалят вредните емисии.

Предприемчиви решения. Обаче и Афганистан, и Копенхаген могат да бъдат дадени като пример за слабост, която протича във външната му политика.

Мнозина смятат, че той е колеблив, а не хладнокръвен.

Що се касае до Афганистан, далеч не толкова умен, неговият плах опит да убеди Конгреса, да управлява служители в администрацията си и да извие ръцете на Хамид Карзай - президента на Афганистан, който опорочи изборите -вероятно няма да постигне нищо друго, освен да прехвърли инициативата в ръцете на врага: неговите генерали сега са принудени да водят трудна битка.

Що се отнася до климатичните промени, втурването към Копенхаген, без закон, внесен в Конгреса, прилича по-скоро на отчаяна стъпка.

Това води до центъра на дебатите за външната политика на Барак Обама. Какъв ще бъде той - умен или слаб?

Има ли президентът стратегия, подкрепена със сила, ако е необходимо, за пренареждане на света?

Или той просто е президентската версия на Олдън Пайл, идеалистът на Греъм Грийн, разсъдливият "тих американец", който иска да промени света.

Тези, които се съмняват твърдят, че колкото и да е коректен и добре обосноваващ се, Обама доби репутацията на човек, който лесно може да бъде разиграван.

След като този месец президентът угоди на Китай и отказа да се срещне с Далай лама, Пекин започна да оказва допълнителен натиск и не позволи да се задават въпроси на общата пресконференция на Обама и китайския президент Ху Цзинтао.

След като Обама поиска Израел да спре строителството на израелските селища в окупираните територии, израелският премиер Бенямин Нетаняху не зачете това и все пак, изумително, спечели похвала от Хилари Клинтън.

Тези, които смятат, че Обама постъпва умно, твърдят, че дипломацията не носи мигновено възнаграждение.

Обама успя да свърши неотложните задачи - да изтегли военните от Ирак и да възстанови отношенията на Америка с Русия.

Той лансира Г-20 като нов глобален форум. Тази седмица Израел обяви частично замразяване на строителството.

След успеха на здравната реформа, той скоро ще може да обърне внимание и на световните дела, като при това статусът му ще е по- засилен от преди.

Освен това едва ли някой би могъл да обвини Обама в плахост.

В три свои изказвания - в Прага, Кайро и Акра - той постанови началото на нова външна политика, която отхвърля манихейските възгледи на предшественика му.

Обама възнамерява да преговаря  за сериозно съкращаване на ядреното оръжие, да сключи мир между арабите и евреите, да влезе в диалог с Иран и да докаже позицията на Америка като най-здравия и най-почтения полюс в един многополюсен свят.

Да, тази работа предстои, но колко би могло да се изисква в година на война и рецесия?