Не е тайна, че най-големият опонент на американския президент Доналд Тръмп на приближаващите се избори за ръководител на Белия дом този ноември, не е претендентът от Демократическата партия Джо Байдън. Последният е представител на всичко това, което се разби в Доналд Тръмп през 2016-та година: и от демократическа, и от републиканска страна.

Най-сериозното предизвикателство пред преизбирането на действащия президент е безработицата в САЩ, породена от Covid-19, и начинът, по който той реагира на текущите организирани криминални прояви в страната.

Към този момент според социологическите проучвания няма нито един от т.нар. стандартни swing-states (щати, които традиционно се оспорват от републиканци и демократи), в който Доналд Тръмп да води срещу Джо Байдън. Най-близо до опонента си от Демократическата партия Тръмп се движи в Северна Каролина, където той изостава срещу вицепрезидента на Барак Обама само с 0.8%. A най-голяма разлика между двамата има в Пенсилвания, където Тръмп изостава с 4 пункта от демократа. На общонационален фон - Джо Байдън води с 8% пред действащия президент (според последните данни на Fox News Channel от 20-ти май). Последвалите проучвания на други поръчители и агенции, включително и от началото на този месец, не регистрират реална промяна в разликата между двамата от тези 8 пункта. Осреднените рейтинги на електоралната платформа RealClearPolitics, които се формират на базата отчитането на всички легитимни регистрирани проучвания, са 49.3% за демократа срещу 42.2% за републиканеца (т.е 7.1 пункта в полза на Джо Байдън).

Добрата новина за действащия американски президент е, че в повечето от тези "лилави" щати (смесица между републиканското червено и демократическото синьо) разликата му с Джо Байдън е в рамките на социологическата грешка. Още повече, че през 2016-та година Доналд Тръмп победи не само Демократическата партия, но и социологията.

Лошата новина за президента обаче е тази, че за разлика от 2016-та година, когато той бе в по-удобната позиция на критикуващ тогавашната демократическа администрация, сега Доналд Тръмп ще трябва да бъде в отбранителна роля в дебатите му с Джо Байдън. А едва ли има две мнения по въпроса, че действащият ръководител на Белия дом е по-добър в ролята на нападателя, а не в тази на защитника.

Другата неприятна новина за президента е, че Джо Байдън ще бъде по-труден опонент от Хилари Клинтън, понеже той е по-консенсусен в демократическите среди, отколкото бе бившият ръководител на Държавния департамент. Вицепрезидентът на Барак Обама още носи и от популярността на последния, пък и не може да бъде критикуван като Клинтън за агресивни позиции в американската външна политика.

И все пак не кандидатурата на Байдън, която по-скоро кореспондира с инерцията в Демократическата партия, отколкото да провокира някакъв ентусиазъм в нейните избиратели, а безработицата от Covid-19 и хаосът от размирниците в САЩ остават основните фактори, които ще определят следващия американски президент.

В тази достатъчно сложна ситуация Доналд Тръмп реши да започне война, от която трудно ще излезе победител. И този път не става дума за търговската такава с Китай или агресията от ракети и думи между САЩ и Иран. Войната на Доналд Тръмп е с неочаквана страна: това е американският новинарски канал Fox News Channel (Фокс Нюз).

За да разберем силата и измерението на "Фокс нюз" спрямо медийната среда в САЩ и връзката на медията с Републиканската партия, ще кажем няколко неща.

Първо, "Фокс нюз" има както най-голямата обща гледаемост на територията на САЩ, вече в продължение на 18 години, така и най-високия рейтинг в прайм-тайма. Най-пресните данни от месец май тази година пък показват, че топ петте най-гледани ТВ-предавания в американския ефир са все продукции именно на този новинарски канал (Hannity, Tucker Carlson Tonight, The Five, The Ingraham Angle, Special Report with Bret Baier, в този ред). Чак на шесто място се класира нещо, различно от "Фокс нюз", и това е продукцията The Rachel Maddow Show на MSNBC.

Второ, като цяло "Фокс нюз" e дясна медия, но позиционирана спрямо идеологическия спектър на американските медии, тя е ситуирана в базовия център на консервативното. Така например "Фокс нюз" стои по-вдясно от вестника Wall Street Journal, но по-вляво от сайта Breitbrat или радиошоуто на Ръш Лимбо. Т.е "Фокс нюз" е дясно-консервативна медия, която обаче не си позволява радикално позициониране, за да не загуби зрители. Тези изводи се базират на проучване на Pew Research Center от ноември месец 2019-та година.

Трето, "Фокс нюз" остава основната телевизионна медия, от която продължават да се информират избирателите на Републиканската партия и привържениците на президента Тръмп.

Всичко това подсказва, че нито един президент на Републиканската партия не би спечелил нищо, ако реши да влезе в полемичен режим с въпросната медия. Ето защо е трудно да бъде разбрана мотивацията на Доналд Тръмп, с която той - от края на миналата година - започна периодично да напада "Фокс нюз".

Първо американският президент написа в туитър, че телевизията предава милиони хора и "Фокс вече не работи за нас". След това пък Тръмп обвини канала, че разпространява тези на Демократическата партия и поиска създаването на алтернативна медия (и оттогава по време на изявите си започна да толерира репортери на други медии, които счита за по-близки).

Защо Тръмп рискува да се застрелва в крака?

Основното обяснение, което се споделя от най-много хора в ресорните среди, е свързано с това, че американският президент не харесва критиката, която понякога прозвучава от "Фокс нюз" спрямо него. А прясна такава имаше поне по две направления. Едното, свързано с това, че американският президент е подценил заплахата от Covid-19. Другото, че Доналд Тръмп не действа решително срещу организираните криминални прояви по време на актуалните размирници в САЩ. Наред с това, медията отразява и критиката срещу някои от най-емблематичните политики на президента.

"Първо на първо, господин президент, ние не работим за вас. Аз не работя за вас. Моята работа е да ви отразявам... и проверявам", каза в ефир един от водещите на "Фокс нюз" Нийл Кавуто. "В крайна сметка, не съм аз този, който каза, че митата са страхотно нещо. Вие го казахте. Не съм аз този, който каза, че Мексико ще плати за стената. Вие го казахте. Така, както не бях аз този, който твърдеше, че Русия не се е месила в нашите избори през 2016-та. Вие го твърдяхте. Съжалявам, че не харесвате тези факти, но те не са фалшиви и не заради мен".

Друг водещ от "Фокс нюз", при това един от най-близките на президента Тръмп, Тъкър Карлсън, тези дни започна коментара си, свързан с масовите криминални прояви в САЩ, по следния начин: "Този уикенд нацията бе в пламъци. Никой на отговорна позиция не застана да спаси Америка. Нашите лидери се колебаха. Те трепереха. Те открито подкрепиха хулиганите." Това не е първият път, който Карлсън критикува било президента Тръмп, било хора от най-близкото му обкръжение (като Майк Пенс и Джаред Къшнър).

През 2016-та година Доналд Тръмп показа, че може да печели избори, дори и да не се радва на ентусиазъм и голяма подкрепа от партията си. Въпросът през 2020-та обаче ще бъде може ли действащият президент да надделее, ако няма подкрепата на доскоро любимата си медия?

Преди четири години Тръмп демонстрира, че може да преодолее съпротивата на слона. Дали обаче може и тази на лисицата?