Триадата от Източната стая

Въпреки войните в Украйна и Газа, администрацията на Джо Байдън продължава да материализира и надгражда своята външна политика в региона на Индо-Пасифика. Целта й е развиването на мрежа от пълноценни партньорства -от двустранни до многостранни, изграждайки своеобразен вал срещу китайската вълна. За Вашингтон това е възможност за създаването на геополитически активи в региона, а за държавите от него - сътрудничеството с американците е алтернатива на икономическото и дипломатическо влияние на Пекин. Развиването на тристранното партньорство между САЩ, Япония и Филипините е пример в тази посока, подобен на миналогодишното такова в лицето на Триадата от Кемп Дейвид между Вашингтон, Токио и Сеул.

САЩ и Япония - стари приятели, "нова ера"

Задълбочаването и разширяването на партньорството в сферата на отбраната е основният резултат от срещата между Джо Байдън и Фумио Кишида, провела се тази сряда в Белия дом. Увеличаването на обема на сътрудничеството между САЩ и Япония в този аспект има няколко измерения. Един път, става дума както за разширяване на сътрудничество между командните им центрове, така и за покачване на оперативната съвместимост между американските и японските въоръжени сили (тоест говорим и за количествена, и за качествена промяна). Това става възможно след като първо Токио заяви, че ще въведе Съвместно оперативно командване на военните си сили, а сега и Вашингтон направи същото спрямо разположените американски военни в Япония.

Втори път, Байдън и Кишида обявиха изграждане на мрежа от противовъздушна отбрана между САЩ, Япония и Австралия за противодействие на ракетни заплахи от трети страни.

Трети път, САЩ и Япония ще развият сътрудничество в областта на технологиите, включително в сферата на тяхното военно приложение - от кибертехнологиите, през изкуствения интелект до свръхзвуковите ракети. Това само по себе си касае втория стълб от партньорството в рамките на AUKUS (тристранен пакт по сигурността между Вашингтон, Лондон и Канбера, чийто първи стълб е снабдяването на Австралия с подводници, оборудвани с ядрени двигатели). Последното отваря въпроса дали Токио може да влезе в AUKUS през "задния вход", макар страната на изгряващото слънце да има едно наум, предвид това, че такъв евентуален ход би предизвикал еднозначно-критичния рефлекс на Китай.

Четвърти път, с оглед оптимизация на разходите, САЩ и Япония предвиждат техническото обслужване на разположените на архипелага американски бойни кораби да бъде извършвано от Токио, като в перспектива това може да се разшири и в посока ремонтирането на двигателите на американските изтребители от четвърто поколение, разположени също в страната на изгряващото слънце. Не на последно място, вече участвайки съвместно в няколко бойни обучения, Вашингтон и Токио заявиха също така, че ще инициират създаването и на две тристранни такива, едното с Великобритания, другото - с Филипините.

Задълбочаването на сътрудничеството между Вашингтон и Токио в сферата на отбраната става възможно на фона на ключова промяна - ако не в посоката на японската външна политика, то поне в нейната интензивност, която Фумио Кишида извършва в рамките на своя управленски мандат. На концептуално ниво Япония утвърждава и разширява не само сътрудничеството си със САЩ, което има исторически корен в следвоенната хронология на страната на изгряващото слънце, но и развива и задълбочава тези си с американските партньори с Индо-Пасифика (ако това е лесно да се каже за японско-филипинските отношения, със сигурност не е, когато става дума за японско-южнокорейските). В рамките на този процес, Токио "разчупва" черупката си, позиционирайки се в различна и по-широка роля спрямо регионалната констелация на Източна Азия. Страната, например, въведе концепцията за контраудар в своята стратегия за национална сигурност, чиято идея е да има възпиращ характер спрямо Северна Корея и Китай, както и разхлаби съществуващите си регулации за износ на военен хардуер (това касае бъдещия изтребител от 6-то поколение, разработван съвместно с Великобритания и Италия, но също така и експорта на конвенционални летални оръжия). Предвид все по-ангажирания начин, по който Япония води своята външна и отбранителна политика, съществуващата концепция за "щит и меч", в която Токио има отбранителни ангажименти, а Вашингтон - нападателни, търпи релативизация.

САЩ и Филипините: обратно към нормалността

С идването на власт в Манила на Фердинанд Маркос-младши през 2022-ра г. двустранните отношения между Филипините и САЩ получиха нов заряд. Вследствие на него страната от Югоизточна Азия предостави четири нови военни бази на американците (три от тях ще бъдат позиционирани на остров Лусон, а четвъртата - на Палаван). Преди година Манила и Вашингтон проведоха и най-голямото си двустранно военно обучение досега ("Баликатан"). Двете държави участваха и в провелото се съвместно патрулиране на военноморски съдове в изключителната икономическа зона на Филипините преди дни, съвместно с Япония и Австралия.

В опит на надграждане на двустранните отношения между Вашингтон и Манила, се очаква да бъде развит и коридорът "Лусон", който предвижда изграждането на съответната пристанищна и пътна инфраструктура във Филипините, свързваща портовете Субик и Батангас през Кларк и Манила. Този проект ще бъде първият коридор, финансиран съвместно от американската IPEF (Икономическа рамка на Индо-Пасифика) и от инициативата на Г-7 PGII (Партньорство за глобална инфраструктура и инвестиции, което е своеобразен отговор на инвестиционния стълб на Китайския "Нов път на коприната", BRI). Допълнителни инвестиции, касаещи телекомуникации и полупроводници, както и логистика на веригите на доставки, също ще бъдат обявени на съвместната пресконференция между Джо Байдън и Маркос-младши днес.

Сред държавите от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN) именно Филипините през последната една година са най-красноречивият пример в посока на това как партньорството с американците бива разбирано като балансиращо движение спрямо увеличаващия се китайски натиск спрямо региона (в случа на Манила става дума и за напрежение с Пекин, свързано с периодично обострящи се инциденти в оспорваните от двете столици води в Южнокитайското море).

С присъствието си редом до Джо Байдън и Фумио Кишида във Вашингтон, филипинският президент Фердинад Маркос-младши иска да постигне следните две ключови неща. Едното е да обезпечи чуждестранни инвестиции за страната си, предвид безрезултатните усилия на предишния президент Родриго Дутерте да осигури такива от Китай. Декларираните от Филипините очакванията за инвестиции от САЩ и Япония в порядъка на общо 100 млрд долара в рамките на следващите 10 години изглеждат по-скоро оптимистични, отколкото реалистични, но са показателни за начина, по който от Манила виждат отношенията си с другите две държави. Другото, филипинският президент иска да демонстрира пред Пекин, че страната му има сериозни партньори в сферата на сигурността, на които може да разчита при допълнителна ескалация на напрежението в Южнокитайското море. В този дух от САЩ прозвучаха и уверенията, че отбранителните отговорности на американците важат не само за територията на архипелага, но и спрямо неговите бойни съдове и самолети в изключителната икономическа зона на Филипините, която бива оспорвана от Китай.

Триадата от Източната стая на Белия дом

Успоредно на тристранното партньорство с Япония и Южна Корея, САЩ се опитва да развие съвместно такова и с Япония и Филипините. За разлика от това с Токио и Сеул обаче, Вашингтон дори не трябва да действа като стимулатор за задълбочаването на двустранните отношения между Токио и Манила, доколкото те са традиционно добри и намират собствена логика и съдържание отвъд посредническата роля на САЩ.

Така например, Япония остава един от ключовите инвеститори и партньори за осигуряване на финансова подкрепа за развитие на Филипините, за което свидетелстват редица проекти, между които метрото в Манила и най-голямата магистрала в страната, свързваща основните й острови. Двете държави обаче надграждат обхвата на сътрудничество помежду си с военно-отбранителен елемент. При посещението на Фумио Кишида в Манила в края на миналата година Токио се ангажира с предоставянето на радарни системи и плавателни съдове за охрана на териториалните води на Филипините. Двете държави преговарят и към момента за сключване на споразумение, което да позволи на военните на всяка една от тях да има достъп до територията на другата (Reciprocal Access Agreement).

Предвид това, че всяка една държава от триадата САЩ - Япония - Филипините има добри двустранни отношения с другите две, и имат съвпадаща оценка на рисковете спрямо регионалната среда в Южна и Източна Азия, развитието на сътрудничеството им в тристранен формат изглежда логично. Оттук и съвместната поява на Джо Байдън, Фумио Кишида и Фердинанд Маркос-младши в Източната стая на Белия дом. Вашингтон се стреми да задълбочава отношенията си със своите партньори в Индо-Пасифика, но и да насърчава колаборацията между тях самите, с която те да компенсират ресурсните ограничения на Вашингтон. Последното е необходимо, доколкото системата "център и спици" (hub and spokes), в която САЩ са първото, а партньорите им в региона - второто, е изчерпана функционално. Но предвид това, че четири от петте държавни вечери, дадени от Джо Байдън в рамките на мандата му, бяха за държавни ръководили от посочения топос (Индия, Южна Корея, Япония и Австралия), то това ни подсказва, че независимо какво се случва в Европа и Близкия Изток, Вашингтон не губи от своето внимание, насочено към Индо-Пасифика.