Да не изчезнеш за 120 минути. Така ще се нарича филмът за неотложната медицина, ако новият стандарт за спешна помощ, публикуван на интернет страницата на здравното ведомство, се превърне в реалност. От 8 минути до 2 часа ще е срокът, в който животоспасяващите доктори  ще пристигат на адреса на пациентите.

А операторите на телефон 112, както синоптиците ще се ориентират с кодове: червен, жълт, зелен. И така ще ги подават на екипите на терен.

Едва ли някой има колебание, че на трицифрения общоевропейски спешен телефон у нас седят хора, чиято професионална квалификация се нуждае от доста допълнения. И лесно можем да си представим, как точно дистанционно те ще диагностицират пациент, който се нуждае от помощ. Та самите те се нуждаят от помощ, докато идентифицират коя улица е в „Банишора", коя в „Драгалевци".  Да не говорим за комичния (не и за потърпевшите) случай, когато линейка повикана за адрес в София търсеше едноименния, но в Бургас...

Стандартът на д-р Москов предвижда, че на 8-та минута екипите на бързата помощ трябва да са при пациент с животозастрашаващи симптоми. Онези, с потенциална опасност за живота, ще святкат в жълто и ще им се наложи да пушат две цигари, докато чакат 20 минути. Късметлиите с нисък риск да се преселят в отвъдното могат и да разцакат един белот, докато чакат чичо доктор.

Дали в централата на 112 ще хвърлят боб за да определят степента на опасност за пациента, ще включат полиграф, за да преценят доколко обаждащата се тъща е притеснена за здравето на любимия зет с инфаркт, или ще прелистват антикварното издание на „Нов домашен доктор" в търсене на споделените в слушалката сùмтпоми, стандартът „Д-р Москов" не уточнява.

Сигурно в сградата на здравното ведомство срещу църквата „Св. Неделя" всяка сутрин се кръстят и се молят за просветление, проблемът със спешната помощ да се реши с Божията промисъл. Защото очевидно експертният потенциал на министъра и екипа му не достигат. Сигурно там не са чували термина „лекарска грешка". Когато опитни медици бъркат диагноза, прилагат погрешно лечение на пациент, който е пред очите им и в ръцете им са неговите изследвания, показанията на медицинската апаратура. А чиновниците от здравеопазването очакват аматьори, пред които всяка селска баба с наръч билки си е направо „доктор хонорис кауза" на Медицинския университет, да оценят компетентно състоянието на човек, чиито очи не са виждали.

И единствения съвет от тяхна страна при силна стягаща болка вляво и изтръпване на ръката би бил: пий 50 грама уиски и си лягай...

Преди МЗ да роди трицветната стратегия за спешна медицина, д-р Ваньо Шарков - неясно в битието си на доктор или на зам.-министър - обеща линейките да достигат до пациентите си до 20 минути. До 2020. Ако въобще останат пациенти, които да чакат доктор, а не поп.

И лекари, които да достигат до когото и да било. Защото наистина България ще получи едни 85 млн. европари за оборудване на линейки, но и на най-модерния дефибрилатор му трябва медик, и на най-бързия и ефективен реанимобил му трябва шофьор...

А родните медици все повече си задават въпроса „Какво, за Бога, правя тук?" И не само заради мизерното заплащане, но най-вече заради скотските условия на труд, чиновническото безхаберие, 25-годишната управленска немощ в сектора.

Въпреки, че д-р Москов очевидно е усвоил някои правила на играта. И знае - на руска кола вратата се затваря с крак, на протестиращ лекар - с пари. И в отговор на недоволството на медиците от ЦСП - София-област обеща вдигане на заплатите от септември. Въпреки, че вдигането на заплатите едва ли ще помогне на професионалистите да си вършат работата, след като предстоящото сливане на „селската" и „градската" бърза помощ на София на практика ще изисква не линейка, а болид от Формула 1, за да успяват навреме да стигнат на адрес и да закарат пациент до медицинско заведение.

Министър Москов очевидно забравя, че съвсем до неотдавна бе д-р Москов. А оттам - че българският лекар освен с граничеща с малоумие себеотдаденост към професията, се отличава с болезнено чувство за собствено достойнство, лична и професионална гордост. И едва ли би заменил стандарта на професията си, за стандарта на МЗ-бюрократите. Дори за малко стотинки в повече...

Къде е проблемът в спешната помощ? Къде е проблемът на НЗОК? Къде е проблемът с лекарствата за онкоболните, с майчиното и детско здравеопазване, с изтичането на бели престилки към Европа, Азия и т.н.?

Най-вярно го формулира парламентарният доктор № 1 Даниела Дариткова: „Ситуацията в МЗ е доста динамична, там идеите се генерират почти всяка седмица..."

А още великият комбинатор Остап Бендер бе казал: „Идеите наши, бензинът ваш!" Знаем как стоят нещата с бензина. И ако ни стегне вляво, ни остава само да стискаме душа в зъби. 120 минути....