1) Недопускане на повторение на Жанвиденовата катастрофа от средата на 90-те години;
2) Кокетничене с бизнеса в усилията си да се представи като убеден негов съмишленик;
3) Поддържане на "социалното" като основна партийна идеологическа характеристика.
"Разпъването" е по трите разнодействащи направления. Първите две години от мандата на действащото правителство минаха относително гладко и можем да констатираме (post factum), че беше нормално да бъде така.
Консервативната фискална политика се поддържаше безпрекословно като гаранция за неповторение на случилото се преди декада, широката маса от подкрепящите трипартийната коалиция проявяваха "разбиране" и очакваха последващите ходове. Устоите на управлението обаче започнаха да се пропукват. И тогава - какво?
За изминалите две години нееднократно бяхме свидетели на недобра координация между министрите. При всички случаи в центъра на интригата стои Министерството на финансите. Защото, по известната житейска максима - "за каквото и да се говори, винаги става въпрос за пари". Перифразата в съвременен политико-икономически контекст ще звучи по следния начин: "Каквито и да са социалните вълнения, винаги са свързани с недоизвършвани реформи".
Започна се с разногласия между Е.Масларова и Пл.Орешарски. Социалната министърка нееднократно се ласкаеше от възможността да приложи на практика своята социална политика за сметка на бюджета.
Сметката не се върза. Дойдоха пенсионерите. Как да се справи с тях едно ляво правителство? Премина някак си. Шофьорите бяха най-твърди - с тях шега не бива. И след това учителите. Мимоходом партийният елит реши да въведе десетпроцентен плосък данък, при което Министърът на финансите се засуети.
Преживяхме и едно предизвестено отрицателно гласуване на вот на недоверие по повод на Учителската стачка. Горките народни избранници - тъкмо са си поседнали и да си развалят рахатлъка на средата на мандата. Невъзможно!
В дискусиите по вота на недоверие изкристализираха отделните позиции. Опозицията беше единна, но на неподходящ коловоз.
Бившият Министър-председател Ив.Костов търси необходимите пари от бюджетния излишък. Отговорът на Министърът на финансите беше много точен. В условията на паричен съвет БНБ не може да провежда монетарна политика, поради което част от функциите на централната банка по регулирането на паричното обращение се поема от Министерството на финансите.
Това е причината, поради която се реализира бюджетен излишък - пари, които са изтеглени от обращение и се поддържат в БНБ. В момента парите в обращение се оценяват на около 7.5 млрд.лв., а фискалният резерв е почти 9 млрд.лв.
Ако средствата от фискалния резерв прелеят в паричното обращение, резултатът ще е катастрофален и ще взриви платежния баланс. (Да си представим двойно увеличение на водата в моретата и океаните).
Търсенето на вносни стоки ще нарасне скокообразно, изтичането на валутни резерви от страната също и в крайна сметка паричният съвет ще дерайлира с всички произтичащи от това негативни последствия. Нашата икономика не може да издържи такъв удар.
По всичко изглежда, че Министърът на финансите разбира най-добре ситуацията в страната. Той е човекът, който напълно удачно адресира проблема към принципите на провежданата фискална политика.
Удовлетворяването на исканията на учителите не трябва да върви по пътя на използването на натрупани резерви, а по пътя на преразпределението на финансовите средства. А правителството упорито отказва и да помисли (все още) за промяна във възприетата неудачна фискална политика, вследствие на което проблемите лавинообразно се изострят.
Но и Министърът на финансите не издържа на изкушението да поспекулира. Той избираше нееднократно подходящия момент за да вметне между другото, че "всички заплати у нас са ниски". Това не е вярно, уважаеми г-н Министър и Вие най-добре го знаете. Учителите стачкуват не само и не единствено поради ниското си заплащане - то не е от вчера, а и учителите съвсем не са безотговорна сбирщина от недоволници.
Това, което налива масло в огъня, е демонстративно поддържаната несправедливост при преразпределителните процеси. Показното шикозно потребление от кръгове с видимо нечистоплътно минало и настояще на фона на невъзнаграждаеми трудови усилия и неоценяван честно положен престижен труд води до непоносимост.
Макроикономическото управление е длъжно да подобри качеството на институциите за предотвратяване на безконтролното изтичане и просмукване на финансови ресурси. Ако обаче, съзнателно или не, правителството избягва да въведе необходимия институционален ред, то последствията не биха могли да бъдат добри.
За разлика от Министъра на финансите останалите членове на правителството проявяват позиции, зад които прозира неразбиране и некомпетентност.
Ефектната игра с 50-те лева от 2007 г. и от преди декада, която Министър-председателят самодоволно разигра от трибуната на Народното събрание, би трябвало да се оцени като обида за целокупния български електорат. Партийно ангажираните лица могат и трябва да живеят под тази зловеща сянка, но нещата са несравними. Освен ако в своята самоцелна неотстъпчивост правителството поеме пътя към катастрофата.
Министърът на образованието вдига неангажирано и невинно рамене винаги, когато стане дума за реформа в образователната система, като че ли това не е ангажимент и най-вече отговорност именно на неговото министерство.
И вместо да се занимава с неща, които са извън неговите знания и компетентност (като например набързо скроената инициатива за закриването на БАН - ??), да поеме отговорност за свършване на работата, за която заема министерския пост.
Halo
на 30.10.2007 в 11:26:00 #1