Най-късно в края на миналата седмица Ципрас разбра какъв всъщност е залогът: оцеляването на Гърция. Но дали осъзнава, че същинската работа тепърва предстои - и че тя не може да бъде свършена, ако "Сириза" не се промени?
Коментар на Дойче веле.

Левият популист Алексис Ципрас обеща на съсипаните от кризата гърци да им върне достойнството и демокрацията - и така успя да спечели предсрочните избори в края на януари. А със звучното "Не" на набързо свикания референдум гръцкият премиер се надяваше да впечатли и международните кредитори. От това обаче нищо не излезе: отпорът срещу Гърция се оказа твърде силен, а големите визии на Ципрас се превърнаха в национална катастрофа. Последната среща на върха в Брюксел продължи цели 17 часа, през които Ципрас се видя принуден да даде заден ход, за да спаси онова, което все още можеше да бъде спасено: оставането на Гърция в еврозоната. Но при много строги условия.

Управлението не е проста работа

Сега гръцкият премиер трябва да се отдаде на това, заради което всъщност биват избирани политиците: той трябва да управлява. На фона на затворените банки вече не е достатъчно да се кълнеш в достойнството на народа, а в контекста на съсипаната икономика не стига само да сипеш обвинения по адрес на чужденците.

Но както се оказва, управлението не е проста работа. Най-малко двама от министрите в кабинета на Ципрас категорично отхвърлят споразумението с европейските партньори, а около 40 депутати от "Сириза" заплашват да гласуват срещу сключените договорености. Министърът на отбраната Панос Каменос, който е лидер на ултрадесния коалиционен партньор "Анел", принципно обеща подкрепата си в парламента, но пожела да си запази правото в бъдеще да гласува против отделни мерки от пакета с реформи.

Алексис Ципрас ся популистките си идеи не само през петте месеца, откакто е на власт, но и през изминалите пет години в качеството си на опозиционен лидер. И сега жъне бури.

Всичко или нищо

Най-късно в края на миналата седмица трябва да му е станало ясно какъв всъщност е залогът, а именно - оцеляването на Гърция. Затова сега Ципрас се опитва да потуши вълненията в собствените си редици. Радикалните министри трябва да напуснат - тоест, предстои леко реконструиране на кабинета, а  парламентът трябва да одобри споразумението с кредиторите. Поне в това отношение Ципрас може да бъде сигурен: независимо от позицията на мнозина депутати от "Сириза", проевропейската опозиция ще подкрепи плановете за икономии и реформи.

Но гръцкият премиер май не осъзнава, че одобрението на мерките е само началото. Едва когато започне тяхното приложение, ще започне и същинската работа. И тогава Ципрас ще има нужда от всичко друго, но не и от партия, разцепена на "идеолози" и "прагматици". А още по-малко - от назадничавата политическа философия на "Сириза", която поддържа идеята за държавата като заместител на липсващата социална сигурност, която анатемосва богатите и същевременно ги ласкае, и която представя паразитната администрация едва ли не като постижение. Всичко това няма нищо общо с една модерна и конкурентноспособна страна-членка на еврозоната. Откъдето следва, че и след гласуването в парламента  Гърция ще си остане политически нестабилна. А това е много лошо предзнаменование за желаното ново начало.