То познава възходи и падения, заемаше водещите заглавия, беше маргинализирано от идеологиите или от арогантността си, преди да се върне отново на авансцената. Руската война в Украйна съживи понятието "Запад", тръгнало да завладява света след намесата на Съединените щати, за да избави европейците от нацизма, пише анализаторът Изабел Ласер в статия за водещото френско издание Le Figaro.

По време на Студената война Европа и Съединените щати формираха сплотен западен блок, който постави демокрацията, свободата и просперитета в центъра на своите ценности. След това концепцията беше пометена в Западна Европа от идеологическите катаклизми през 60-те години на миналия век. "Марксиските течения в университетите, развитието на Третия свят, желанието за деконструиране на идеологията на 1968 г., подложиха на изпитание европейската цивилизация и Запада", пише историкът Франсоаз Том.

Освен в източната част на континента, където страните, жертви на комунизма, винаги са смятали идеята за Запада за символ на свободния и цивилизован свят, към който отчаяно са се стремяли да се присъединят, както припомня френският писател от чешки произход Милан Кундера в есето си от 1983 г. "Отвлеченият Запад". Именно интелектуалците от Източна Европа, дисидентите, които са намерили убежище на Запад, са тези, които ще напомнят на западняците за силата на техния модел и крехкостта на свободата. През 1991 г. Западът, след като спечели Студената война срещу СССР, в еуфорията на своя триумф обяви "края на историята" и вероятната обща демократизация на света. Това е времето, когато европейците се опитват да се еманципират от своя могъщ съюзник Съединените щати. Особено Франция и Германия, които се дистанцираха от войната в Ирак от 2003 г. Много интелектуалци обявяват "края на Запада". Американският политолог Робърт Кейган противопоставя силата на Америка, идваща от Марс, бога на войната, на слабостта на Европа, идваща от Венера, богинята на любовта. "Факт е, че Европа и Съединените щати вече не споделят обща визия за света", пише той.

Съживено от "Ал Кайда" на 11 септември 2001 г., след това от ДАЕШ, две терористични организации, които започнаха своя джихад срещу християнския Запад, понятието " Запад" беше възродено от войната на Владимир Путин в Украйна. За няколко месеца три мощни вълни дойдоха да го регенерират. Първата идва от Москва, където режимът на Путин превърна Запада в основен враг на Русия и източник на всички нейни нещастия, но и на тези на света. Режимът умножава критиките срещу либералните демокрации, които намира за лицемерни, слаби и неефективни. Той се подиграва на "дегенериралия" Запад, който според него вече не защитава християнската цивилизация и който той би искал да види рухнал. За Владимир Путин Западът е виновен, че изостави традиционните семейни ценности. "Чисто и просто сатанизъм" според режима, който приравнява Запада с Антихриста и също би искал, след като не успя да "денацифицира" Украйна, да я "десатанизира". С този апокалиптичен дискурс, противопоставящ доброто и злото, Путин индиректно подхваща дискурса на джихадистките движения, които заклеймяват западната цивилизация като "най-лошата в историята на човечеството". Антизападничеството също така служи на Русия за получаване на подкрепа в Африка и Азия, особено в Китай, който мълчаливо подкрепя Русия, отхвърля западното влияние, независимо дали е културно, политическо или военно, и редовно заклеймява "неоколониализма" на европейци и американци. Речта служи и като оправдание за агресиите на Русия срещу нейните съседи, тъй като те би трябвало да са само реплика на интервенциите на Запада в Косово, Ирак или Либия... "Русия само защитава правото си на съществуване", неуморно напомнят руски лидери. Тази антизападна позиция, добавена към войната срещу Украйна, помогна за укрепването на трансатлантическите връзки, както и за придаването на съдържание на понятието "Запад".

Втората вълна идва от Киев, където украинците, след революцията на Майдана през 2014 г., се борят в името на Европа и западните ценности, тези на свободата, демокрацията, човешките права. В освободения Херсон европейските звезди вече се веят до украинското знаме. Смелостта и решителността на украинците, въпреки кланетата и жестокостта на войната, служи като урок за страните от Западна Европа, които бяха заспали сладък сън върху спомените и увереността си, че мирът ще продължи вечно.

Последната вълна тръгна от Вашингтон, където Джо Байдън, принуден да се ангажира отново на Стария континент заради европейските слабости, подкрепя битката на украинците от самото начало. За да заличи периода на Тръмп, той подчерта, от пристигането си в Белия дом, общността на ценностите, която според него обединява двата бряга на Атлантика. Както в дните на Студената война, днес на Запад се формира евро-американски блок. Както навремето, той се бори срещу диктатурите и демокрациите. Руската агресия срещу Украйна съживи и НАТО, който се отваря за двама нови членове, Швеция и Финландия. И за да се справят с възраждането на руската заплаха, няколко европейски държави решиха да увеличат своите бюджети за отбрана. Тук отново страните от Централна и Източна Европа, тези, които са пострадали от комунизма и руския и съветския империализъм, са най-гласовитите в подкрепата си за Украйна и най-ентусиазираните в приветстването на пробуждането на Запада. Китайската заплаха също служи като цимент за този ренесанс на Запада.

Остава да видим дали това сепване на Запада, който успя да се обедини зад Украйна въпреки различията си, който се държа твърдо, докато Путин залагаше на неговото разединение, ще оцелее през трудната зима, която предстои? Украйна, преди Китай, ще послужи като тест за твърдостта и волята на Запада. Въпросът може да се обобщи в едно изречение: ще подкрепят ли западните страни една зараждаща се, крехка, но решителна демокрация докрай, срещу изкушението на Путин да я заличи?

Отговорът, дори и да е положителен, няма да изтрие тежките тенденции, които засягат демокрациите от двете страни на Атлантика. Западът, дори събуден, вече не е абсолютният център на света. Под натиска на авторитарни сили като Китай, Русия или Иран и поставената под въпрос негова хегемония от голяма част от страните от Юга, той реагира. Дълго време той вярваше, че ценностите, които носи, са универсални и че е достатъчно да ги сподели, за да бъде част от голямото семейство. Тази илюзия е разбита, както тази за "края на историята", със или без войната в Украйна.

Във всеки случай Съединените щати бяха принудени моментално да се ангажират отново с Европа. Но войната в Украйна не изтри тяхната цел номер едно, конфронтацията с Китай в Тихия океан. И накрая, терминът "Запад" все още има смътни и неопределени граници. Къде наистина да поставим страни като Тайван, Южна Корея, Австралия или Израел, които защитават западните ценности, без да принадлежат към тяхното географско пространство?