На 10 август, понеделник, турският парламент прие рамков закон, като надеждите са с него да се сложи край на кюрдския сепаратизъм в страната след въоръжени сблъсъци от 1984 г., отнели живота на поне 40 000 души. Редица въпроси обаче остават, сред които два основни - дали законът ще постигне целите си и дали замлъкването на оръжията в Югоизточна Турция е равнозначно на решаване на кюрдския проблем в страната?
Какво предвижда законодателният акт?
При гласуването, в което участваха 562 депутати, 468 души гласуваха "за", 87 бяха "против", а 7 - "въздържал се". Законът въплъщава в юридически акт това, което започна през октомври 2024 г. като изненадваща политическа инициатива на най-неочаквания автор - лидерът на крайните турски националисти Девлет Бахчели. Водачът на Партията на националистическото действие (ПНД) подкани излежаващия доживотна присъда в турски затвор лидер на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдуллах Йоджалан да призове последователите си да сложат оръжие. Така се роди процесът, който Бахчели и президентът Реджеп Тайип Ердоган нарекоха "Турция без терор."
Няколко са факторите, които направиха инициативата възможна - отслабването на ПКК във военно отношение, ситуацията в Близкия изток и процесите във вътрешната турска политика.
Военната слабост на ПКК в немалка степен се дължи на модернизацията на турската армия и на развитието на турската военна индустрия след около 2015 г. Докато през 80-те и 90-те години кюрдската организация е в състояние да мобилизира стотици бойци и дори да контролира цели зони в турския Югоизток, след средата на 90-те години балансът на силите започва да се обръща. От една страна, след края на Студената война Турция получава големи количества американски оръжия, които преди това са разположени в Европа, а властите в Анкара полагат усилия за модернизиране на армията, включително придобиване на ударни вертолети.
Впоследствие към тях паралелно с развитието на турския домашен ВПК се добавят модернизирани системи за нощно виждане, бронирани машини, а накрая - и дронове. Всичко това не позволява съсредоточаването на кюрдски партизани, поради което те са принудени да действат на много малки групи, а оттам значително спада и ефективността на техните действия. Разузнавателните възможности от въздуха и ударите с безпилотни апарати практически унищожиха ПКК като въоръжена структура на територията на Турция.
Връзката с процесите в Близкия изток е в три насоки. Първо, година след избухването на "Арабската пролет" през 2011 г., в съседна Сирия кюрдските милиции създадоха своя автономна зона, наречена Рожава. Анкара предприе няколко военни операции, за да сломи и раздели географски тези територии. Освен това, тя предприе целенасочена кампания на точкови удари с дронове срещу командири на кюрдските бойци на средно ниво. След падането от власт на сирийския президент Башар Асад в края на 2025 г., кюрдските милиции в Сирия бяха изправени пред дилемата разгром или присъединяване към силите на новата власт на Ахмад ал-Шараа - бившият джихадистки командир Абу Мухаммад Ал-Джулани. Това намали страховете на Анкара от кюрдския сепаратизъм, създавайки подходяща почва за вътрешния процес. От друга страна, загубата на възможността да използва Сирия като убежище, допълнително стесни полето за маневриране на ПКК.
Второ, лагерите на кюрдската милиция се намират основно на територията на Северен Ирак, но управляващата Кюрдския автономен район в Ирак Демократична партия на Кюрдистан на клана Барзани е в много добри отношения с Турция от 2008 г. насам. Те развиват търговия, политически контакти, и изнасят енергоресурси от Ирак към северната си съседка.
Трето, атаката на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари 2026 г. пък вероятно е усилила опасенията на турското държавно и политическо ръководство кюрдската карта да не бъде използвана като коз от външни или регионални сили. Основания за такива опасения дават изтеклите в американски и израелски медии информации, че в началото на войната израелският премиер Бенямин Нетаняху е предложил на американския президент Доналд Тръмп план кюрдски милиции да организират поход срещу Техеран след началото на американските и израелските бомбардировки, като Турция изрично е предупредила Вашингтон, че би реагирала на такова развитие на ситуацията.
Във вътрешнополитически план в Турция разрешаване на кюрдския въпрос би било историческо постижение. Освен това, в практически план се смята, че президентът Реджеп Тайип Ердоган възнамерява да се кандидатира отново за президент. Това обаче не е възможно при действащите правила, тъй като понастоящем той кара втори мандат при засилената президентска система (плюс един при предишната, който се прие, че не се зачита) и турската конституция не позволява трети.
Алиансът между Партията на справедливостта и развитието на Ердоган и Партията на националистическото действие на Д. Бахчели обаче не разполага с достатъчно мнозинство за прокарване на такава промяна. За нея той би имал нужда от подкрепата на прокюрдските депутати в Меджлиса. За конституционна реформа са необходими гласовете на 360 депутати от 600-местния Меджлис. Към момента управляващият алианс разполага с 326 депутати, а прокюрдската партия ДЕМ има ценните 56 народни представители.
В резултат на тази благоприятна външна и вътрешна конюнктура, в предишните няколко месеца наблюдателите и обществото в Турция станаха свидетели на символни немислими доскоро неща - например, кюрдски депутат приветства вицепрезидента на Турция на кюрдски език в Меджлиса - нещо, което преди това би могло да доведе до съдебно разследване, а националистическият лидер Бахчели аплодира реч на кюрдски политик. В този контекст, на 12 май 2025 г. ПКК обяви, че се разпуска, че въоръжената ѝ борба е приключила и че кюрдското движение ще продължи борбата си за по-голямо признание на културните права и демокрация с мирни средства.
Малко по-късно на символична церемония в Северен Ирак, в присъствието на представители на турските разузнавателни служби и местни политици група от 30 кюрдски бойци изгориха оръжието си, след което започна дълъг процес на работа в турския парламент и подготовка на обществото. Беше създадена парламентарна комисия, която изслушваше представители на семейства на войници, загубили живота си конфликта, и близките на кюрдски бойци. Кюрдските политици водеха разговори с Имралъ - островът-затвор, на който се намират А. Йоджалан и други висши ръководители на ПКК. Всичко това доведе до приемането от Меджлиса на споменатия рамков закон.
Приетият от Меджлиса закон
Член 1 от него гласи, че действителният мирен процес ще започне едва след като Съветът за национална сигурност потвърди — и публикува в Държавен вестник — доклад, в който се посочва, че ПКК е прекратила напълно своето съществуване и е предала цялото си оръжие и боеприпаси.
Членове 3 и 6 предвиждат спиране на съдебните производства — а не незабавно помилване — за лицата, отговарящи на условията. Осъдените за предумишлено убийство и други престъпления, наказуеми с доживотен затвор, извършени преди 1 юни 2005 г., не могат да се възползват от предложените мерки - това практически изключва А. Йоджалан и около 200 души от висшето ръководство на ПКК. На тях няма да бъде позволено да се завърнат в Турция. Смята се, че при евентуално съгласие на страните домакини е възможно да потърсят убежище в западноевропейски страни, в които има големи кюрдски общности (Белгия, Германия, Франция) или да останат в Северен Ирак, където се намират и понастоящем.
В чл. 5 законът постановява, че разследванията, съдебните процеси и вече постановените присъди по редица членове (създаване и ръководство на терористична организация, членство, съдействие, пропаганда, финансиране на тероризъм) ще бъдат отложени. За престъпления, за които е предвидено наказание до 15 години - с 5 години, за престъпления с по-дълго наказание от 15 години - с 10 години. Т.е. тук става дума за отлагане на изтърпяването на наказанието с изпитателен срок, след чието изтичане, ако условията са били спазени, наказанието може да бъде отменено. Това означава, че в първата група спадат престъпления с по-ниско ниво на опасност като членство, съдействие и пропаганда, които засягат по-голяма част от хората, криминализирани или лишени от свобода по силата на антитерористичните закони.
Член 7 предвижда създаването на комисия, председателствана от вицепрезидента, която да проследява и оценява дейностите по процеса. Други нейни членове ще бъдат главните секретари на президентството и на Съвета за национална сигурност, ръководителят на разузнавателната служба МИТ, социалният и министърът на труда, както и техните колеги с ресор отбрана, вътрешни работи и правосъдието.
В Меджлиса пък ще бъде създадена друга, парламентарна комисия за наблюдение, състояща се от 17 членове. Комисията ще контролира прилагането на закона. Това отново подчертава една от ключовите разлики между ситуацията преди и сега. В настоящия момент процесът се развива предимно в турския парламент, с активното участие на Партията на националистическото действие. При предишния опит за разрешаване на кюрдския въпрос - 2009-2015 г., основна роля имаха турските специални служби.
Срокът за подаване на заявления от лицата, които желаят да се възползват от закона, е ограничен до шест месеца. Този срок ще започне да тече след публикуването в Държавен вестник на решението на Съвета за национална сигурност, потвърждаващо, че ПКК е предала оръжията си и се е разпуснала, и няма да бъде удължаван. Към момента, според информации в турските медии, ПКК е опразнила 81 лагера, пещери и логистични съоръжения по турско-иракската граница.
Поради това регионът стана свидетел на засилен дипломатически трафик - наскоро избраният министър-председател на Ирак посети Турция само няколко дни след като шефът на турските служби Ибрахим Калън проведе преговори с иракски официални лица в Багдад и с кюрдски лидери в Ербил и Сюлеймания. Разменени бяха и посещения и между сирийски и сирийски кюрдски представители. Тази дипломатическа активност подсказва, че инициативата на Анкара да убеди ПКК да се разоръжи набира скорост.
Какви пречки пред процеса остават?
Ще слязат ли бойците на ПКК от планините? Това е въпросът, който мнозина в Турция си задават. От една страна, ПКК в момента се намира в най-ниската си точка за целия период от създаването си от 1978 г. и началото на въоръжената борба през 1984 г. В регионален план тя няма особени съюзници и зони в съседни страни, от които да оперира. Поради липсата на шанс за победа по военен път, това да се предадат може да изглежда логичен избор за някои бойци. От друга страна, имайки предвид, че законът не предвижда амнистия или помилване, а първо предаване пред властите, след което наказанието може да бъде отложено, се очаква, че напускането на планинските убежища едва ли ще е масово.
Проучванията на турското обществено мнение последователно показват силна подкрепа за прекратяване на конфликта, но много по-слаба подкрепа за отстъпки, свързани с Абдуллах Йоджалан. За мнозинството кюрди той е легендарна фигура, но за почти всички турци той е символ на тероризма и сепаратизма и негово освобождаване под каквото и да било форма от затвора би било неприемливо. Той обаче е важен символ за голяма част от кюрдското движение. Поради това се търси компромис и на пресконференция в четвъртък, 20 август, кюрдски политици, участвали в среща с Йоджалан, заявиха, че парламентарната комисия, учредена чрез закона, ще проведе първо заседание и ще създаде подкомисии, една от които ще отговаря за разоръжаването и политическото измерение на процеса и А. Йоджалан ще бъде неин член.
Това е възможен вариант, защото така Йоджалан няма да има много висок статут, но все пак участието му ще бъде формализирано под някаква форма. Трябва да се отчита, че по-рано председателя на парламентарната група на ПСР в Меджлиса Абдуллах Гюлер прояви предпазливост по въпроса, като посочи, че отсега-нататък посещенията на академици и журналисти в Имралъ могат да се осъществяват безпроблемно при спазване на определен ред, но допълни, че за това не е необходима нито (специална) правна уредба, нито (специален) статут.
Друг ключов въпрос е за съдбата на харизматичния кюрдски политик Селяхаттин Демирташ и други арестувани кюрдски политически активисти. Опозиционните анализатор в Турция критикуваха, че в неформален vis-à-vis на турската държава в разговорите по процеса "Турция без терор" се превръща лидерът на въоръжената съпротива Йоджалан, а не на демократичното политическо кюрдско движение Демирташ. Той е известен с това, че по време на предния опит за решаване на кюрдския въпрос през 2014 - 2015 г. обяви от трибуната на Меджлиса, че той и партията му няма да сключат с Реджеп Ердоган сделка, която да направи Ердоган президент и с високия резултат, който постигна като кандидат в президентската надпревара.
Демирташ беше задържан на 4 ноември 2016 г. и оттогава се намира в затвора в рамките на дело, известно като "делото Кобани", свързано със събитията от 6-8 октомври 2014 г. Тогава хиляди кюрдски демонстранти излязоха по улиците на турски градове в солидарност с обсадения от "Ислямска държава" кюрдски град в Северна Сирия с настоявания турското правителство да позволи подкрепа да достигне до обсадените защитници. При сблъсъците на демонстрантите със силите за сигурност се стигна до смъртта на над 50 души.
Междувременно, той беше осъден на общо 42 години лишаване от свобода за 10 по редица обвинения, свързани с тези събития, като "съучастие в нарушаване на единството на държавата и териториалната цялост на страната", "подбуждане към извършване на престъпление", "пропаганда на въоръжена терористична организация", "подбуждане към незаконни демонстрации" и други. Европейският съд по правата на човека в Страсбург постанови Демирташ да бъде освободен, но турските съдилища засега не се съобразяват с това решение. Демирташ остава популярен политик благодарение на книгите, които публикува и на постовете в социалните мрежи, които разпространява чрез адвокатите си.
В затвора или отстранени от постовете си остават и редица кюрдски градоначалници. Прокюрдската партия в турския парламент ДЕМ настоява те да бъдат възстановени на постовете, на които са били демократично избрани и от които впоследствие са отстранени от държавата по обвинения във връзки с терористични организации. ДЕМ настоява за прекратяване на практиката за назначаване на държавни управители (каюм) на мястото на избрани с гласовете на хората политици, каквито случаи в момента са около 100.
Друг основен проблем е обществената реакция. Дори и юридическият и политически процес да върви добре, възможно ли в обществото бързо да се възцари мирът? Възможно ли е травмите и на двете страни в конфликта бързо да бъдат забравени? Възможно ли е постигането на уважението и признаването на кюрдските културни и езикови права, за които те се борят?
Независимо от това как ще се развие процесът оттук-нататък, едно е (почти) сигурно - завръщане към въоръжената борба на ПКК едва ли е вероятно скоро, ако изобщо. Причините за това са неблагоприятният регионален контекст, ангажиментът на основателя и лидер на организацията Абдуллах Йоджалан към разоръжаване и прекратяване на въоръжената борба, военната слабост, нулевите шансове за постигане на стратегически успех по въоръжен път, умората на кюрдското общество и на партизаните от конфликта.
За скептиците проектът "Турция без терор" не съдържа конкретни демократични обещания и оставя всяка бъдеща инициатива в ръцете на президента. Независимо от тяхното мнението обаче, струва си да се припомни, че досега това е процесът за решаване на въпроса за въоръжения сепаратизъм в Турция, който е стигнал най-далеч.
USD
CHF
GBP
