Подобно на други европейски столици, и София може да се похвали с красив и впечатляващ исторически център, в който не една и две старинни сгради привличат погледа със своята изящност и неповторим архитектурен стил.

 За съжаление немалко от тези красиви сгради днес са изложени на опасност. Част от тях са изоставени и се рушат под напора на времето. Други предстои да бъдат умишлено разрушени, за да могат новите им собственици да издигнат на тяхно място безлични билдинги от стъкло и бетон.

Така в центъра на София ще се появят нови "модерни" МОЛ-ове, хотели и бизнес центрове, но за сметка на това старата красота на града, която е много по-привлекателна за местни и чужди туристи, е на път да изчезне. 

Може ли тази опасна тенденция да бъде спряна? На пръв поглед не, след като е видно, че голяма част от днешните предприемачи не само нехаят за културното наследство на София, но и не  виждат как може да се печели от това наследство.

В действителност, когато има желание една сграда да бъде спасена, се намира и начин за това. Къщата на бившия софийски кмет Димитър Яблански, намираща се на бул. Цар Освободител 18, е прекрасно доказателство за това. 

Тя е построена през 1907 година от австрийския архитект Фридрих Грюнангер. Той дотолкова остава доволен от творението си, че когато се премества в Залцбург, построява собствен дом, който е почти копие на къщата на Яблански.

Величествената сграда приютява представители на още три големи български фамилии, сродени с Яблански - Гешови, Пулиеви (потомци на Евлоги и Христо Георгиеви) и Паница. След 1944 година сградата е национализирана и в нея се помещава китайското посолство.

През 1991 година е реституирана, но наследниците и я продават на Първа частна банка. Впоследствие къщата преминава през ръцете на няколко собственика, които не полагат грижи за нея и тя започва да се руши.

Инж. Маргарита Гутева (кмет на район "Средец", където се намира сградата) успява да издири собствениците и да ги принуди да започнат действия по нейното възстановяване. В резултат на това домът на Яблански възвърна бляскавия си вид. 

От подобни спасителни акции се нуждаят редица други сгради в центъра на София.

Сред тях е къщата на арх. Георги Фингов, намираща се на ул. „Шипка" 38. Забележителната сграда е построена през 1907 година като дом за семейството на бележития български архитект.

Негови творения са сред най-ярките архитектурни образци на XX век (манастирът "Св. Димитър" в Евксиноград, митницата в Бургас, повечето ловни хижи на цар Фердинанд I и др.).

През 1913 година къщата е продадена на Петко Теодоров - кмет на София и брат на министър-председателя на България Теодор Теодоров. След 1989 година къщата е реституирана от неговата наследница Мария Теодорова, но скоро след нейната смърт (1995 г.) завещанието е оспорено, а новата наследница продава имота на "Бългериън кънстръкшън хаус" - фирма, която планира да издигне на мястото 7-етажна сграда.

Предвижда се къщата да бъде "вградена" в новия билдинг. Независимо от факта, че е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от местно значение (ДВ, бр. 40/1978г.).

В момента тече петиция за спасяване на тази къща, инициирана от "София за нас" - инициативен комитет на Движение за опазване паметниците на културата в България.

Целта на петицията е не само оторизираните институции да бъдат призовани да се заемат със спасяването на сградата-шедьовър, но и да се създаде система от закони и нормативи, която да не допуска унищожаване на културно-историческото наследство.

Една друга къща в центъра на София също е заплашена от унищожаване. Сградата на бул. „Патриарх Евтимий" 7 е позната като "къщата на Гешов".

Строена е между 1905 и 1907 година по проект на арх. Никола Лазаров за семейството на видния български политик и водач на Народната партия акад. Иван Евстатиев Гешов. Сегашен собственик на имота е фирма "Артемида - БСИ", която обаче не полага нужните усилия за поддържането на сградата и тя ден след ден се саморазрушава.

Предполага се, че идеята е тя да падне от само себе си, за да може на нейно място да се издигне голям хотел. Има издадена заповед РД-08-50-412 от 11 юни 2004 г. за одобрение на изменението на плана за регулация и застрояване на „местност Центъра, кв. 428". Издадена е от главния архитект на София - тогава арх. Стоян Янев.

Сега надеждата е в министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, в чиито правомощия е отмяната на  тази заповед.

Това обаче е решение „на парче". Без подробен устройствен план на района (ПУП), борбата ще продължи поединично за всяка къща. Докато изработването и приемането на ПУП на историческия център на София ще ограничи възможността на мястото на двуетажни къщи да се строят сгради на 7 и повече етажа. 

Справедливостта изисква да признаем, че не всички нови собственици на емблематични къщи в София проявяват подобно безхаберие към културното наследство на града.

Неотдавна Великата масонска ложа на България, начело с Володя Лозанов, закупи сградата на ул. „Раковски" 136, позната като „къщата на Яворов". Това е домът, в който Пейо Яворов е живял с Лора Каравелова и в който любимата на поета е сложила край на живота си.

Масонската ложа планира да реставрира и преустрои къщата, без да променя нито фасадата, нито архитектурния й стил.

Много други исторически сгради биха възвърнали великолепието си, ако собствениците им осъзнаят как може да се печели не на гърба на културното ни наследство, а чрез неговото съхраняване.