Като изключително диалогичен, отстъпчив, мек, креативен, дипломатичен, благ, макар и леко сърдит, се прояви българският премиер този предиобед пред репортерите. Докато те все още не бяха разбрали, че на Балканите има нова държава - Либерланд, то в речника на българския език се появи нова дума - "Сабахлян".

Угрижени в емоционалното състояние и нерадостното настроение на премиера Бойко Борисов, питащите /известната дума е пишещи, но делата са важни, не думите!/ така и не се сетиха да попитат кога тази нова дума ще бъде вписана в Правоговорния речник на Българския език на БАН. Те бяха по-угрижени защо премиерът е ядосан.

А той - как да не е ядосан, като хем трябва да се съобрази с противоречащите си мнения на шофьори и пътници, че пътищата ни приличат на швейцарски млечен продукт, по-известен като любима храна на мишките и са нужни пари, време, ресурс, за да ги ремонтира. Хем трябва и да пропусне между ушите си всички словесни поеми, изречени от ядосани водачи, затапени между две села на пътя в канавките заради поредния ремонт. Но само той си знае как името му ще се увековечи по времето, когато се наложи да се спира движението, за да може асфалтът да изсъхне.

Как да не е сърдит, как да не измисля нови думички, когато няколко часа преди това като майка-орлица бранеше регионалния министър Павлова, която обясняваше колко страшни са дупките по пътищата, а лошият Горанов, който пази хазната, й казваше, че парите, които тя иска, ще стигнат за повече магистрали, от колкото тя си е помислила... ама друг път.

И точно пребори Горанов, точно решиха, че поне някои основни магистрали ще бъдат изкърпени след зимната ерозия, няколко часа по-късно - хоп! Ново 20! - няма да кърпим магистралите, поне не и след 1 юли. До тогава кой успял-успял. След това - затишие до септември.

А септември ще се готвим за избори. Дали пък парите, които могат да потънат в дупките няма да са по-ползотворни за разяснителни кампании? Кой може да е сигурен, по-вероятно очакваните кортежи през лятото не бива да бъдат смущавани от ограничение по пътищата.

Та как да успееш да напаснеш толкова различни интереси в едно правителствено семейство? Никак. От стрес измисляш нови думи или проговаряш неизвестни до сега езици. И се готвиш за нови атаки на злоумишлениците, които ще ти напомнят: "Да, само ден по-рано той реши да се ремонтират пътищата, днес си смени позицията".

И може би след поредната такава реплика премиерът пак мъдро ще реши, че макар и с много трудности, макар и само през деня, ще е добре да ремонтираме магистралите. Но тогава ще има кой да поеме отговорността за това решение.

А днес репортерите научиха думата "Сабахлян", която би трябвало да значи нещо като ранно утро. Кратка справка в преводача на световната търсачка показва, че по звуков състав тази дума е по-близка до език от семитското езиково семейство. За европейците сутрин звучи почти като "Саблах" на арабски. На турски несвикналото с музиката на този език ухо чува нещо като "Саба".

Ако нашият премиер е решил да допринесе за езиковото богатство на новата балканска държава - Либерланд, то може би трябва да е нещо близко до нейните съседни държави. На хърватски "Сутрин" звучи като "Уютро", а на сръбски - като "Уютру". Но в ранните часове на деня човек трудно може да обмисля фонетичната стойност на думите. По-важни са посланията.

А тълкувателите на толкова често променливите решения могат да кажат, че явно някой друг трябва да поеме тежката отговорност и да провокира правителството да ремонтира магистралите, което все с трудни неща се справя. Но избори идат, резултати трябва да се отчитат.

Както знаем, тук се живее от избори до избори и се пътува от реклама до реклама, /защото само там е светло/.